За приятелите в BgLOG
Прочетох всички публикации, които сте написали последните часове. Стана ми тъжно, но същевременно и се усмихнах. Защо ли се усмихнах? Усмихнах се на това, че има надежда нещата да се оправят и негативизмът да си отиде. Надеждата ми се основава на това, че помъдряваме. И умората ще си отиде.
Да, някои хора казаха, че едно време беше хубаво, а сега е различно.
Да, различно е, защото сме много повече от преди. И в такова голямо общество, не си заобиколен само от хора, които обичаш и харесваш, но има и всякакви други хора. В реалния живот ние живеем в България. Българи сме, гордеем се с това. Обичаме българите.
Но се делим на общества по интереси, по вкусове, по професии. Приятелски общества. Така е в голямото общество - създават се малки общества. Затова и тук имаме общности, които точно това спомагат да се случи - да няма насила една голяма общност от хора, които викат на висок глас всеки каквото си иска, а хората да имат възможност да се заобиколят от хора, които харесват. Общности ще има и занапред, нови ще се създават и който смята, че липсва някаква общност и смята, че ще може да се грижи за нея мъдро, тя ще бъде създадена и поверена на грижите му.
Във всяко едно по-голямо общество се случват катаклизми. Особено, когато обществото е младо и неопитно. Историята го доказва с много примери - революции, метежи, преврати... но в крайна сметка хората помъдряват, взимат си поуки от историята и създават строй, който да е максимално справедлив. Излизат от битките по-мъдри. Бъдете сигурни, че изводите от последните конфликти ще доведат до нещо добро.
Освен това, има и нещо друго. Не се променя само BgLOG.net. Променяме се и ние. Всеки един от нас. Настроенията ни, нагласите ни, много неща. И трябва да не го забравяме.
Общуваме, пишем, виждаме се, напиваме се заедно. Говорили сме по хиляди теми, разчепкали сме го този живот във всякакви аспекти. Живяли сме го заедно и то не виртуално, а на живо!
И ми се иска отново да се видим на живо. Защо не и тази вечер? Някъде към 19 часа, пред кино Одеон. Ще отидем някъде, може и в парка. Времето е чудесно за да се видим, а не сме се виждали отдавна :) Аз лично ще се радвам да ви видя, защото много от вас ми липсват!
Да, някои хора казаха, че едно време беше хубаво, а сега е различно.
Да, различно е, защото сме много повече от преди. И в такова голямо общество, не си заобиколен само от хора, които обичаш и харесваш, но има и всякакви други хора. В реалния живот ние живеем в България. Българи сме, гордеем се с това. Обичаме българите.
Но се делим на общества по интереси, по вкусове, по професии. Приятелски общества. Така е в голямото общество - създават се малки общества. Затова и тук имаме общности, които точно това спомагат да се случи - да няма насила една голяма общност от хора, които викат на висок глас всеки каквото си иска, а хората да имат възможност да се заобиколят от хора, които харесват. Общности ще има и занапред, нови ще се създават и който смята, че липсва някаква общност и смята, че ще може да се грижи за нея мъдро, тя ще бъде създадена и поверена на грижите му.
Във всяко едно по-голямо общество се случват катаклизми. Особено, когато обществото е младо и неопитно. Историята го доказва с много примери - революции, метежи, преврати... но в крайна сметка хората помъдряват, взимат си поуки от историята и създават строй, който да е максимално справедлив. Излизат от битките по-мъдри. Бъдете сигурни, че изводите от последните конфликти ще доведат до нещо добро.
Освен това, има и нещо друго. Не се променя само BgLOG.net. Променяме се и ние. Всеки един от нас. Настроенията ни, нагласите ни, много неща. И трябва да не го забравяме.
Общуваме, пишем, виждаме се, напиваме се заедно. Говорили сме по хиляди теми, разчепкали сме го този живот във всякакви аспекти. Живяли сме го заедно и то не виртуално, а на живо!
И ми се иска отново да се видим на живо. Защо не и тази вечер? Някъде към 19 часа, пред кино Одеон. Ще отидем някъде, може и в парка. Времето е чудесно за да се видим, а не сме се виждали отдавна :) Аз лично ще се радвам да ви видя, защото много от вас ми липсват!
нищо следващия път ще сме много :)