За отслабването...

Попадаш на човек, на когото дай му да говори за диети.

Имам една колежка, която трябва да отслабне.... не 5-6 кг, а...... 50-60 кг!!! Т.к. тежи 122 кг, с тенденция към покачване (като нивото на река Дунав напролет). Правя каквото мога, за да й помогна, и резултатът беше увеличение с 2 кг. Безсилна съм.

Дай ми някакви насоки - как да я мотивирам? Обясни малко повече за вътрешния диалог.

Бързам да кажа, че не се смятам за капацитет по диетология.
Но ще споделя това което работи при мен (с надеждата да е полезно и за други). Темата ще стане дълга, но ще я разделя на части...

За мотивацията мисля, че няма проблем - тя се вижда в огледалото. Човекът е наясно, че трябва да отслабне. По-скоро спазването на обещанията към себе си е проблемно. Ключът според мен е във вътрешния диалог. Тук не става въпрос за воля, а по-скоро за липса на воля. Звучи парадоксално - ще се опитам да обясня :

Представи си, че е сутрин и се събуждаш в леглото. Трябва да ставаш за работа, но завивките са топли, а стаята е студена. Не ти се става. Какво ще направиш ?

1 начин. Използваш волята си. Представяш си колко добре е да станеш, да имаш време да закусиш, не трябва да закъсняваш, убеждаваш се, използваш въображението си и след известна вътрешна борба , с усилия на волята, най-вероятно ще станеш.

2 начин. Без да прекъсваш потока на мислите, просто ставаш. Докато се усетиш вече си извън леглото. Без съпротива, без намеса на въображението, без борба със себе си, без вътрешен диалог. 

В първия случай, образно казано си разбила вратата (използвайки волята си), във втория просто си я отворила. Надявам се, че усещаш разликата. Тя е важна.

Аз използвах втория метод и сам се учудих колко лесно стана. Защото нямах противник, с който да се боря. Липсва изкушението. Много по-хитро е да не мислиш за нещо, отколкото постоянно да мислиш за това от което се отказваш. Картината която създаваш в ума си, още повече те мъчи.
Това е теоретичната постановка. Дано съм успял да я обясня. Следващият пост ще е практическото приложение...

Аз специално ще го чакам с интерес. Никога не съм била слаба, но понеже не съм и безкрайно дебела, а просто един Карлсон, който за съжаление не живее на покрива, та с никакви диети не се занимавам. Ям си палачинки с шоколад, колкото ми душа иска и така си живея, даже нямам нищо против онази в огледалото. Но това, което отчаяно искам да променя у себе си, а не мога, е че когато ми е много тъжно, криво или просто лош ден, се тъпча до безобразие със сладки неща и после ми е толкова тежко на стомаха и това се отразява адски зле на настроението ми. Винаги си казвам, че следващия път няма да правя така, но в такива моменти човек просто не мисли какви ги върши. Та затова темата за волята ми е интересна. Радвам се, че някой ще пише по този въпрос.

Чакам с интерес, след което ще й разпечатам всичко и ще й го връча.

Не знам защо, аз лично нямам проблем с отслабването: като забележа, че с килце или две съм си покачила теглото, трябва ми една седмица време да се настроя, след което автоматично спират да ми се ядат надебеляващите храни... не знам как действа този механизъм, обаче действа безотказно.

Сега за практическото приложение.
От голяма полза ми беше да се вгледам в себе си - защо напълнявам ? Открих 4 неща :
1. Заседнал живот (цял ден в офиса).
2. Навика да се не се оставя нищо в чинията (сякаш е недовършена работа).
3. Навика да се пазарува всеки ден след работа - на гладно (пред витрини претъпкани с храна).
4. Навика за прекалено бързо хранене (което отлага чувството за засищане).

Забележете, че 2,3 и 4 са вредни навици. Прекратих ги. Трябваше ми отрицателен енергиен баланс и намалих храната. В общи линии запазих менюто си, но промених количеството по правило "едно" - от всяко нещо по едно. Например : една филийка хляб, само едно кюфте, един сандвич, само една вафла и т.н. Открих, че любовта ми към супите нараства от само себе си, за сметка на сладкарските изделия. Не съм се отказвал от никоя определена храна, но вие можете да предпочетете здравословните храни. Аз добавих и мулти-витамини (алфа-бетик).

Не беше трудно. Просто бях взел решение. Това беше моят избор и нямах чувството че се лишавам от нещо. Няма проблем да се храня с останалите, нито да говоря за храна... Просто не чувствах изкушение (това е трудно да се обясни, ако човек не го е изпитал). Принципа за липсата на воля, за който говорих преди.

По точка 1 обаче трябваше да се направи нещо. Започнах да спортувам (фитнес). Знам че при тази дума повечето жени припадат, но е редно да включите движение. Това помага за изгаряне на калориите и за общото здраве на тялото, да не говорим за повишения тонус, и завистливите погледи. Не е задължително да е работа с тежести. Тениса и скачането на въже са чудесни горители на калории (по-добри от тичането дори).
Подозирам, че резултат ще има и без тренировки, но ще е адски бавен и ще изяде първо мускулите.

В цялата работа няма вълшебна формула. Просто ние се храним значително повече, отколкото имаме нужда. Видът (и вкусът) на храната ни привлича и се поддаваме. Между другото - човек може да издържи 30 дни без храна и само 3 дни без вода !

Вярвам, че щом аз мога да отслабна без голямо усилие, значи и другите могат. Въпрос на мислене и на вътрешна нагласа. Воля дори не е нужна...
Ако не обяснявам добре някой от аспектите - питайте. Ще се радвам ако успея да помогна на някого, който се сблъсква със същите проблеми.

3 кг на седмица- възможно ли е?  И то при положение, че човек се храни?! Диетолозите не препоръчват ли плавно отслабване, т.е. мах 1 - 1.5кг на седмица?  Само задавам въпроси - не подлагам на съмнение твоята опитност. 

А фитнеса може ли да се замени с ходене пеш, изкачване на стълби или стръмни участъци, които натоварват допълнително?  Метаболизмът оказва ли разлино влияние при различните хора, т.е има хора, които колкото и да ядат (е, разбира се в нормалните им граници) не напълняват, или греша?

Аз нямам проблем с отслабването - спирам вечерята само, но имам проблем със задържането на килограмите, т.е. връщам ги обратно. И то ако си стоя вкъщи и се храня 3 пъти на ден, т.е. според диетолозите редовно. 

Важна ли е закуската?  Никога не закусвам, освен ако не съм на шведска маса на някой семинар. "Закусвам" с кафе, и първото ми хранене е обикновено към 12-13ч., та кажи ми моля те нещо за закуската. 10х

Стоп на алкохола! Стоп на сланината и майонезата. Супи, плодове и зеленчук. Гимнастика, бягането е най - доброто упр. а ако е в комбинация с плуването!!! Резултата е гарантиран!

Пример. 2004, зимата тегло - 78 кг при ръст 173 см, стабилно хапване, вдигане на тежести 4 пъти седмично.

Месец Май - диета, без концентрати, витамини, много плодове, риба - никакво друго месо, гимнастика, всеки ден! Включваше

1. коремни преси, 2.бягане, 3.пак упр. за коремните мускули, 

2004.10. тегло 65 кг, чувсвах се в страхотна форма.

Сега мисля да започна пак с тази програма, бягане+преси. Но ще включа и гиричките. 

Това за вратата наистина е истина. Не съм се сещала.

Аз открих че най лесно отслабвам когато си наложа следния режим:

1)ходя на фитнес 3 пъти седмичо

2)пропускам вечерята

и действа по 1кг на седмица горе-долу

Обаче после като спра режима пак си връщам килограмите, защото като momo си похапвам като съм в лошо настроение. 

Спортът е жизнено важен. Трябва да стане част от живота, заедно с ходенето на работа, гледането на телевизия и писането на блогове. Най-добре не тренирай с мисълта за отслабване, а с мисълта колко силна ще станеш, как ще ти се покачи работоспособността, концентрацията и ще преливаш от енергия. Например 3-те пъти седмично тренировка звучи доста добре, без ограничаване на закуски или вечери, но и без да пропускаш седмица поне 3-6 месеца и ще видиш резултата - и на настроението ти, и на външния ти вид.

Аз бих казал, че всяко ядене е важно. Сутрин само няколко залъка ако трябва, но не трябва коремът ти да стои празен. Не съм експерт, но според мен кафе на гладно едва ли е най-полезната храна за стомаха. Поне по някой плод. Плодове трябва да има през целия ден, а и много важно - да се пие достатъчно вода. 

Така е плодчета сутрин и вода. Водата е важна, незнам дали обръщате внимание, но най - малко 1,5 л на ден чиста вода са необходими на ден за нормалното функциониране на организма.

Лятото и повече, след тренировка изпивам 1 л вода, сокчетата и кафето не ги броя

Разбери ме правилно. Аз не твърдя че само с нагласата се постига резултат.

Мисленето прави нещата лесни или трудни. То е разликата между успешното и неуспешното отслабване, между победата и отказването. Много хора се подлагат на диети без резултат. Аз успях и знам защо. Това исках да споделя.

Брус Лий е казал :
"Да знаеш не е достатъчно, и да желаеш не е достатъчно, необходимо е да действаш"

Аз вярвам, че си успял точно по този начин, който описваш! Разбирам, че искаш да ми кажеш, че за постигането на положителен резултат е необходимо правилно мислене и действие!  Не подлагам на съмнение казаното от теб!

Това, което търся е отговор за себе си, как мога да приложа този алгоритъм извън сферата на отслабването. И съм съгласна с тази формула, която посочваш - знание, мислене за успех а не за неуспех, и конкретни действия.  И понеже съм опитвала по този начин да постигна успех в започването на нова работа, която е различна от моята заетост в момента съм се натъквала на един друг фактор, който не зависи от мен - обстоятелствата и влиянието на външната среда, която поставя ограничителни бариери за навлизане в този нов бранш. Ще го посоча конкретно - възрастта ми.  Стигам до задънена улица, от която не виждам изход... 

Напълно съм съгласна с Димитър. 

Когато решиш, че нещо не трябва да го правиш, било то свързано с яденето или с нещо друго, просто не трябва повече да го мислиш. Следващия път, когато решиш да си вземеш нещо сладко, трябва просто да не си го вземеш - като машина - това се учи. Просто не мислиш защо не трябва да си го взимаш, сещаш се, че си решил, че не трябва да го взимаш и това е. Все едно някой натиска някое копче и става нещо, т.е. подобни примери на Димитър - трябва да станеш рано сутрин - не мислиш, че не ти се става, просто го правиш, трябва да си вземеш пържола със салата, а не с пържени картофи - взимаш си пържола със салата - без да се замисляш изобщо, точно все едно машина го прави - тя не мисли защо трябва да сипе кафе като някой натисне еди кое си копче...

На мен най-големият ми проблем е точно това, че често сама се убеждавам. Не ми пречи това примерно, че някой яде нещо вкусно пред мен - това не може да ме изкуши, толкова, колкото аз самата мога да изкуша себе си... Най-лошото е човек да се бори със себе си (защото се бори с интелигентен човек, който отгоре на всичкото го познава отлично и знае как убедително да стуктурира контратезата си ). Та това да не размишляваш, а да действаш върши голяма работа и не е толкова трудно да се научи. Аз даже по едно време си пишех едни лепкащи се листчета навсякъде вкъщи за разни работи дето не трябваше да ги правя...просто с големи букви НЕ и непрестанно си напомняш, че не трябва да мислиш, а да изпълняваш. Тук обаче ще противореча малко, защото лично аз смятам, че това е точно въпрос на воля... Тренировка на волята - да си кажеш, че това нещо ще го правиш, каквото и да стане (или респективно няма да го правиш) без да мислиш, да го поставяш на обсъждане и преразглеждане със себе си и т.н. Просто НЕ...

Darla-Daisy, по въпроса за другите неща - не отслабването - мога да ти кажа, че няма начин да няма начин. Това с възрастта ... направо се чудя... в повечето области възрастта е преимущество, защото е свързана с натрупан опит. Обаче ако някъде е недостатък - все ще има някоя друга област, където да е преимущество. Важното е според мен да не се отказваш. Ако трябва, изкарай курсове някакви, така че да си подобриш качеството на работната сила. Много е важно да подхождаш със самочувствие към проблема: всеки само ще спечели, ако те вземе на работа.

Говоря ти като човек, който е минал по този път.