За общността и толерантността
Мили хора, блогъри, приятели, каква стана тя?! Ние тук нали сме общност, уж толерантна, от последните два дни стана ясно, че сме и кибритлии, палим се, обиждаме, поучаваме... Ще цитирам котаракът Леополд: "Ребята, давайте жить дружно!" за неговорещите руски преводът е следният/моля, ент и другите по-добре говорещи руски, да ме извинят за този свободен превод/: "Момичета и момчета, хайде да се разбираме!"
Мисля си, какво означава общност?! Да, знам дефинициите, даже и да забравя някоя, знам къде да я проверя, не дефинициите ме интересуват сега. Мисля си, че тук, в БГлог-а има чуваемост, не винаги слушаме и с двете уши, не винаги сме в настроение да се смеем и приемаме всичко с чувство за хумор, но поне се стараем.
От време навреме се появява някой нов блогър, влиза с гръм и трясък и общността скача, не заради това че брани нещо, а защото така се реагира на чужденци - с недоверие. Добре де, но ние искаме да сме "отворени", е да, но толерантността е качество, което не е константно, за да стане константно може би е нужен опит, истински, най-вероятно такъв, който да е свързан с личен опит на "неразбран", ясно е, че не всички може да имат подобни преживявания, ясно е, че не е и нужно. Дали искам сега да поучавам някого?! Не! Помислете си какво Ви кара да сте част от БГлог-а. Всеки има своите причини, сигурна съм. Всичките тeзи думи, наредени в изречения до тук бяха, за да се опитам да кажа, че всички се стараем, нека да продължаваме да се стараем да се разбираме!
Добре дошла на Ирина!
Добре дошъл и на призрака, на един лош пророк, от преди време!
Мисля си, какво означава общност?! Да, знам дефинициите, даже и да забравя някоя, знам къде да я проверя, не дефинициите ме интересуват сега. Мисля си, че тук, в БГлог-а има чуваемост, не винаги слушаме и с двете уши, не винаги сме в настроение да се смеем и приемаме всичко с чувство за хумор, но поне се стараем.
От време навреме се появява някой нов блогър, влиза с гръм и трясък и общността скача, не заради това че брани нещо, а защото така се реагира на чужденци - с недоверие. Добре де, но ние искаме да сме "отворени", е да, но толерантността е качество, което не е константно, за да стане константно може би е нужен опит, истински, най-вероятно такъв, който да е свързан с личен опит на "неразбран", ясно е, че не всички може да имат подобни преживявания, ясно е, че не е и нужно. Дали искам сега да поучавам някого?! Не! Помислете си какво Ви кара да сте част от БГлог-а. Всеки има своите причини, сигурна съм. Всичките тeзи думи, наредени в изречения до тук бяха, за да се опитам да кажа, че всички се стараем, нека да продължаваме да се стараем да се разбираме!
Добре дошла на Ирина!
Добре дошъл и на призрака, на един лош пророк, от преди време!
Ели, подкрепям напълно казаното от теб! Радвам се, че си намерила време и желание да го напишеш! :)
Не бива да внасяме в сайта нетърпимост и скандали. Чарът на сайта сме ние и нашата култура и доброта :)
Браво, Ленче! Ти си нашата гордост!
ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ БЪЛГАРИ!!!
Всички сте прави. Нека само не забравяме, че освен общество, сме и съвсем нормални хора с чувства, които реагират различни в дадени ситуации.
Не вярвам, че сме затворено общество, защото мисля, че всички се радваме да видим нов потребител - аз лично много се вълнувам от първите постинги на такива потребители :))
Учих тука разни неща - как трябва да разговаряме с клиентите. Тезата беше, че всеки (при проблем) заема позицията или на дете, или на приятел, или на родител. Пример: Нещо се прецаква при някаква сделка, доставката се бави и клиентът се обажда с тон на родител, започва да ти се кара и те прави на две стотинки.
Ти си знаеш, че не си виновен и също заемаш позата на родител: започваш да се караш на клиента, да го упрекваш, че той е виновен, защото заявката му е била подадена еди как си, и в крайна сметка се изпокарвате и губите и двамата.
Когато пред теб е клиент, и искаш да си го запазиш, си има едни изисквания и правила, а когато си в приятелска общост, нещата са други.
Обаче когато някой се явява и казва неща, които хората разпознават като родителски поучения, и не са го срещали преди, за да знаят какво може да се очаква от този човек, те се опълчват и също започват да му се карат. Ето ти недоразумение, защото всеки се чувства прав за себе си и никой не отстъпва.
Затова най-редно е според мен едно леко отдръпване от случая, и възстановяване на нормалните отношения приятел-приятел - както предлагат вече доста хора.