За котвите!
Да поговорим за котвите,
да помислим наяве , насън -
да отпратим ли лодките,
които ни водят навън!
Котва какво е? кажи ми!
Искаш ли тя да те те спира?
Искаш ли камък да бъде,
да плуваш само във вира?
Или мечтаеш за хоризонти!
Мечтаеш простор и море ?
Тогава хвърли тез тиранти -
отплувай, намери светове!
И късметът ще бъде с тебе,
а ти разкъсал вериги навек,
намерил си своето кредо -
на Света да бъдеш Човек!
да помислим наяве , насън -
да отпратим ли лодките,
които ни водят навън!
Котва какво е? кажи ми!
Искаш ли тя да те те спира?
Искаш ли камък да бъде,
да плуваш само във вира?
Или мечтаеш за хоризонти!
Мечтаеш простор и море ?
Тогава хвърли тез тиранти -
отплувай, намери светове!
И късметът ще бъде с тебе,
а ти разкъсал вериги навек,
намерил си своето кредо -
на Света да бъдеш Човек!
Радвай ни още с поезията си, уважаеми професоре!
От почитател.
Поздрави и попътен вятър!
Оф, май по-добре да не казвам защо ми стана толкова смешно :-/ Поздрави на всички :)
Не съм "професор", а редови филолог от СУ. Не пиша стихове, а разкази и помагала. Но все пак в университета са ме научили дотолкова, че мога да направя лека перифраза на Йовков:
"Боже, колко поетична мъка има по тоя свят, боже!"
Ще вметна, че перифразата на Йовков ще звучи вярно (за съжаление), ако "мъка" се замени със "злоба" или "завист".