За кмета, селото и добрите новини
С огорчение прочетох написаната от Рупани публикация, която отразява неговото виждане за хората в сайта. Стана ми тъжно и за определението, което получих - безхарактерният кмет с кахърна физиономия, който се крие във важните моменти и не хваща лоста на властта здраво.
Затова ми се иска да обясня някои неща свързани с BgLOG, позитивните новини, хората тук, техните мнения и властовите механизми.
Първо - кметът на село Розово не се крие, той участва активно в обществения живот, но когато в едно село има много хора, които имат различни позиции и между тях прехвърчат искри, той трябва много умело да направи така, че хем да не го свалят от власт, хем да успее да ги умиротвори и конфликта да затихне. Рупанчо, не знаеш колко телефонни разговори, писания и терзания са ми коствали всички конфликти и колко мисли и чудения как да постъпя, за да се реши един или друг въпрос. Всяка битка си има специфичен начин да бъде решена - една битка може да бъде решена чрез силов метод, друга се решава чрез мъдрост. Понякога е мъдрост да оставиш хората от кръчмата да си се карат и бият на воля, пък като кротнат отново ще седнат с халбите в ръка и ще пеят отново песни за уважение и житейско благополучие :)
Друг път мъдростта се изразява по друг начин. Всяка ситуация си има свой подход. Не казвам, че винаги успявам да намеря правилния подход за разрешаването на ситуациите, но се опитвам. Знам, че пред себе си нямам безмозъчна тълпа, а хора, които уважавам, обичам и моята намеса в даден конфликт винаги е повлияна от желанието ми да няма жертви нито от едната, нито от другата страна на барикадата.
Всеки път като падне жертва в битката, събере си бохчата и тропне ядно с крак "Няма пък да стъпя повече във вашето село" в мен нещо умира. Може да е една клетка, може и да е електрон, може да е пиксел, а може и да е една звездичка от небето.
Да, сайтът е ваш. Вие го правите такъв, какъвто е. И аз го правя, с нещата, които пиша. И никой, независимо дали е модератор или администратор няма право да налага ограничителни коловози. В този смисъл Рупани, откъде ти хрумна, че е създаден закон за положителни новини? Това бе създадено като инициатива на хора, които се почувстваха уморени от негативизъм. Не са натрапвали своята инициатива по начина, по който я бяха натрапили воюващите. И тези същите хора си стоят в своята си кръчмичка и коват добри новини с надеждата, да вдъхнат надежда в душите на уморените от битки войници, които връщайки се от фронта вземат, че се отбият за една студена и потна лимонада.
Същите тези хора, които харесват положителните неща в живота и са се почувствали огорчени от негативизма, те ли изковаха закона за добрите новини? Това някак ми прозвуча като антиутопия, подобна на романа 1984 на Джордж Оруел, само че с обратен знак.
Скъпи мой Рупани. Чета те с удоволствие, радвам се на написаните от теб неща и честно, стана ми болно от тези твои констатации. Приеми, че BgLOG.net е едно общество, което е копие на реалното в страната ни. Има добри хора, има и лоши, има хора с добри намерения, както и такива с не чак толкова добри. Хората с добри намерения вярвам, че имат малък шанс да покажат на хората с лоши намерения, че доброто е нещо красиво, че любовта е по-красива от омразата, че споделянето е по-добро от егоизма. Знам,че ти го знаеш това.
Затова ми се иска да обясня някои неща свързани с BgLOG, позитивните новини, хората тук, техните мнения и властовите механизми.
Първо - кметът на село Розово не се крие, той участва активно в обществения живот, но когато в едно село има много хора, които имат различни позиции и между тях прехвърчат искри, той трябва много умело да направи така, че хем да не го свалят от власт, хем да успее да ги умиротвори и конфликта да затихне. Рупанчо, не знаеш колко телефонни разговори, писания и терзания са ми коствали всички конфликти и колко мисли и чудения как да постъпя, за да се реши един или друг въпрос. Всяка битка си има специфичен начин да бъде решена - една битка може да бъде решена чрез силов метод, друга се решава чрез мъдрост. Понякога е мъдрост да оставиш хората от кръчмата да си се карат и бият на воля, пък като кротнат отново ще седнат с халбите в ръка и ще пеят отново песни за уважение и житейско благополучие :)
Друг път мъдростта се изразява по друг начин. Всяка ситуация си има свой подход. Не казвам, че винаги успявам да намеря правилния подход за разрешаването на ситуациите, но се опитвам. Знам, че пред себе си нямам безмозъчна тълпа, а хора, които уважавам, обичам и моята намеса в даден конфликт винаги е повлияна от желанието ми да няма жертви нито от едната, нито от другата страна на барикадата.
Всеки път като падне жертва в битката, събере си бохчата и тропне ядно с крак "Няма пък да стъпя повече във вашето село" в мен нещо умира. Може да е една клетка, може и да е електрон, може да е пиксел, а може и да е една звездичка от небето.
Да, сайтът е ваш. Вие го правите такъв, какъвто е. И аз го правя, с нещата, които пиша. И никой, независимо дали е модератор или администратор няма право да налага ограничителни коловози. В този смисъл Рупани, откъде ти хрумна, че е създаден закон за положителни новини? Това бе създадено като инициатива на хора, които се почувстваха уморени от негативизъм. Не са натрапвали своята инициатива по начина, по който я бяха натрапили воюващите. И тези същите хора си стоят в своята си кръчмичка и коват добри новини с надеждата, да вдъхнат надежда в душите на уморените от битки войници, които връщайки се от фронта вземат, че се отбият за една студена и потна лимонада.
Същите тези хора, които харесват положителните неща в живота и са се почувствали огорчени от негативизма, те ли изковаха закона за добрите новини? Това някак ми прозвуча като антиутопия, подобна на романа 1984 на Джордж Оруел, само че с обратен знак.
Скъпи мой Рупани. Чета те с удоволствие, радвам се на написаните от теб неща и честно, стана ми болно от тези твои констатации. Приеми, че BgLOG.net е едно общество, което е копие на реалното в страната ни. Има добри хора, има и лоши, има хора с добри намерения, както и такива с не чак толкова добри. Хората с добри намерения вярвам, че имат малък шанс да покажат на хората с лоши намерения, че доброто е нещо красиво, че любовта е по-красива от омразата, че споделянето е по-добро от егоизма. Знам,че ти го знаеш това.
Коментари