За бюрокрацията и буквоядството на закона.

Днес ми се наложи да изпратя няколко броя от едно местно списание на приятелка, която не е от Варна, но проявява интерес към него. И така - отивам аз в централна поща, изчаквам си чинно реда, изчаквам и служителката да обясни на някой свой познат по телефона, че панталона, който си е купила не е бял а кремав, но пак й харесва и заставам пред заветното гише. Подавам и плика, в който има 5 ( цифром и словом ) броя от списанието заедно с 1 ( отново цифром и словом ) лист с кратко писмо. Поздравих най-вежливо и поисках да ми таксува пратката като "ПЕЧАТНА".

Лелката издаде звук, наподобяващ изсумтяването на бик, застанал пред тореадор и поиска да види какво има в плика. Аз предвидливо не бях го запечатал. Тя хвърли един бърз, преценяващ поглед на съдържанието и ми заяви: "тук има писмо-пратката Ви не може да се таксува като "ПЕЧАТНА". Аз останах крайно очуден-листът с писмото сигурно беше 1/50 от общото тегло на пратката. Обаче великият държавен служител, носещ с гордост титлата пощальон отсече с нетърпящ възражение тон: "има ли писмо във Вашата пратка независимо колко е голяма и тежка, тя автоматично се таксува като писмо!" И край, точка - нямаш право на възражение, ако не ти отърва оплаквай се на арменския поп. Попитах я : "Ами ако бях свил листа и го бях пъхнал между страниците?" Лелката ме изгледа с досада и каза: "Ами да беше го пъхнал, сега или махаш листа или пускаш пакета като писмо" Е реших да не се възползвам от любезните услуги на Булгарски Пощи. Ще перифразирам една модерна поговорка, която важи в случая: "с радио и държавен служител няма смисъл да спориш" Останах и очуден и възмутен и разочарован и какво ли оше не... Значи това, че съм постъпил честно а не съм заблудил ме прави виновен. А ако реша да си пратя разпечатка от дипломата, която е 150 листа в комплект с рецензията, която  е един - единствен лист  и то  изписан до половината...? Трябва ли заради буквалното спазване на закона да таксувам пратка от половин килограм като препоръчано писмо? Та във връзка с този абсурд на родната бюрокрация се сещам една мисъл на професора си по история: "Уважаеми   колеги, запомнете от мене - не варварите са погубили Рим а бюрокрацията!"