За баба и дядо
Нашите утре ще ходят на село. Аз имам за учене и няма да мога да ида. Знам, че е за добро, но... Баба и дядо ми липсват. Не съм ги виждала месеци наред. Днес с братовчедка ми Петя бяхме до другата ми баба и се замислих и за тези в Българин. Мъчно ми е... Като малки по цяло лято бяхме там с братовчедите ми - Митака и Бобо. Изгледаха си ни от дребни лапета. В това село за пръв път ме целунаха (бях само на 13) , за пръв път излязох на дискотека, забавлявах се... Ходехме по язовири нощем, а после баба ни чакаше с пръчката :-D Забава ... Спомням си веднъж дойде по нощница да ни прибере от центъра, защото беше 4 часа, тя се събудила и нас ни нямало. По онова време бях на 14. Явно се е изплашила (нищо че бях със зрелия 17-годишен мъж Бобо) и просто станала и дойде да ни вземе. Пред всичките ни приятели ни подбра. По нощница. Ама тръгнахме без да кажем "гък", защото баба не си поплюва като се ядоса. А тогава изглеждаше ядосана. И рошава. Тръгнахме като подплашени агънца пред нея, а тя вървеше отзад и се караше. Картинка... Обаче на баба ми Цветана никой не смее да застане на пътя, когато е разгневена. Дори любимецът й Бобо се спотайва и гледа плахо, защото неведнъж е ял боя - както и ние, разбира се - заради лудориите си ... А дядо - вечният певец! Като се приберат животните от паша и слънцето се наклони към залез, той сядаше на пейката пред вкъщи. И тримата се скупчвахме при него. Говорехме си,смеехме се.. А той ни пееше. "Калиманку Денку", "Руфинка болна е легнала", "Еничари ходят мамо" , "Не казвай либе" , "Съмна, бульо" ... и много други. А когато Бобо пееше с него, гласовете им трудно се различаваха. Беше като магия! Слънцето, пръскащо червено-жълта светлина над дърветата, гласът на дядо и ние сред цялото това великолепие. Малки бяхме, а те се грижеха за нас и бяха винаги така всеотдайни... Нашите втори родители.
Бабо и дядо, обичам ви ! Вие сте в сърцето ми за цял живот. Завинаги.
Като го четох, се сетих за една случка от преди ... доста време :)
Селото е Белозем, часът минава два сутринта. Бяхме ходили да "крадем" сини сливи с две момичета от компанията - крадем е в кавички, защото въпросното дръвче си растеше на улицата.
Девойките - картинка - едната кинта и двайсет, другата - метър и осемдесет и няколко, аз по средата - като аптекарски шишета. Напълно трезвени, това не ни пречи да си пеем с пълно гърло "Lay your hands on me" на Bon Jovy и да се кискаме. Наближаваме центъра и вече виждаме останалата част от компанията, когато от една пресечка изскача ... призрак! Огромно бабе по нощница, с нощна шапчица на главата (тогава ми беше за първо и последно да видя наживо някой да ползува подобен атрибут), върти педалите на велосипеда.
Изпопадваме от смях, естествено, а високата девойка, едва поемайки си дъх коментира "Леле, тоя таласъм как прилича на баба ми..." . В следващия момент таласъма ни забелязва и се провиква "Станиславааааааааа! Марш веднага в къщи!!!"
И стана една ... :)
П.П. Името е сменено по разбираеми причини.
хахахахахаахахахаххахахахахахаахаххахахахаахаха
Прочетох го на брат ми на глас и още не може да ни мине смешното
:)))))))))))))))
Е такива баби - направо да те съборят от смях!!!! :))))) Тая с велосипеда е за Чудомир!
Serenity, това постче що не го разпечаташ и да го дадеш на ваште да го занесат на баба ти и дядо ти? Ми те представям си как ще му се зарадват! Ще ги просълзиш със сигурност.