За Фрида и "Фрида"

На всички, които се заинтересуваха от темата на Тери за изложбата на Фрида Кало и Диего Ривера

Много се зарадвах, когато в петък видях афишите за предстоящата изложба на Фрида Кало и Диего Ривера. Казах си: “При първа възможност отивам в Галерията за чуждестранно изкуство!” После отложих първата възможност от уикенда за вторник, заради заплахата от тълпи, повече или по-малко въодушевени, зяпачи. За съжаление обаче, Галерията за чуждестранно изкуство е решила да бъде революционер сред световните музеи, галерии и прочие културни места, като е определила за почивен ден именно ..... познахте, ВТОРНИК!!!!
И това при положение, че по цял свят, ама наистина по цял свят почивният ден на подобни места отколе си е ПОНЕДЕЛНИК!!! както и да е, разходих се в снега и кишата вчера, за да разбера, че ще се разходя и някой от идните дни. Колкото и да не ми се иска, май ще стане уикенда. А не ми се иска заради потенциалните навалици през почивните дни. Освен че ще се бутаме, подът в галерията, ако сте забелязали, адски скърца … Е, все пак ми се иска обаче още много хора да видят тази изложба ! Надявам се обаче, да не го правят, само защото са гледали филма “Фрида” …

Понякога се питам: “Ами ако филмите “Фрида” и “Властелинът…” бяха блудкави бози, тогава какво? Хората нямаше да прочетат книгата или да се поинтересуват от картините и живота на Фрида?” Искрено се надявам, че не …
Не ме разбирайте погрешно: филмът много ми хареса, впечатли ме с красотата си и с майсторската актьорска игра. Но … не ми се иска хората да се заинтересуват от някой Шедьовър на изкуството, само защото са чули или видели нещо за него в някой филм, особено в някой американски филм… Обидно ми е някак; все едно всичко ценно е именно там - на екрана. Сякаш трябва някой да направи високобюджетен, силно рекламиран филм с някой и друг атрактивен актьор, за да популяризира хубава книга (примери: трилогията “Властелинът на пръстените”, Омировата “Илиада”), гениален творец (въпросната Фрида, а още Рембранд, Ван Гог или Пикасо) или …. някоя интересна култра (като японската).

Освен това, въпреки качествата си, филмът “Фрида”, според мен, дава една малко напудрена представа за живота на Фрида Кало. Имах възможността да науча доста от биографията й още като малка, благодарение на баща ми (най-големия фен на изобразителното изкуство, когото познавам). Още 12-годиина бяха силно впечатлена от нея- от картините й също, но преди всичко от характера й. Толкова борбена, смела и феминистка, въпреки че е творила в сянката на мъжа си. Направо ме потресе как тази жена, още като момиче дори, има смелостта да разкрие толкова много от собствената си болка в картините си. Все си мисля, че хората, обикновените хора, не смеят нито да покажат най-големите си болки, нито да се
изправят лице в лице с най-разтърсващите болки на другите. А Фрида Кало (както и много други от любимите ми музиканти, писатели и художници), го прави.

Затова искам да “поканя” всички онези, които не са заситили “глада си” с филма или с изложбата (която е малка, предполагам), да се поразровят още малко. В нета има разни сайтове с информация и картини на Фрида Кало, има си класическите албуми с нейни репродукции - вижте ги! Все пак повечето от най-готините й картини си остават в частни колекции и едва ли някога ще дойдат в българска галерия …

А ето и няколко сайта с биографии, интересни и актуални факти и картини на Фрида, ако ви мързи да търсите:

* “най невероятният адрес”  www.fridakahlo.com
* www.fridakahlo.it
* http://members.aol.com/fridanet/kahlo.htm

Enjoy!