За Събота и за Неделя, и още нещо...
Загледах се през прозореца на нашият "бункер". Така наричаме лабораторията с колежката Катя. Защото е в мазето на института. Катакомбите. Дълги мрачни коридори, с капеща вода и мъждукащи луминисцентни лампи. Грамадни черни паяци, опънали мръсни, прашасали паяжини, очакват отчаяно някоя заблудена муха или просто убиват времето... От време на време, бледи хора с бели престилки, призраци, носещи се от врата на врата мъкнат смрадливи колби...
Та гледах аз през прозореца дъжда. Много обичам когато вали. Само, че ми се искаше да има и малко сняг. Така и не можах един снежен човек да направя в Борисовата тази година. Дори и съвсем мъничък, щеше да ми достави голяма радост. Да.
А вече ухае на пролет. В Събота празнувахме Задушница. Цялото семейство, баба и дядо, чичо и леля и хлапетата. Братовчеда, хлапе, но ако знаете как добре си се справя с компа. Пуска си игри. А това, което ме шашна, беше, че играе вече по - добре от мен... Ха! Например на НФС-ъто :)
Бяхме щастливи от това, че сме заедно. Превърнало се е в традиция да се събираме така, дори и когато няма някакъв особен повод. Просто така. Хубаво е и на никой не му тежи. Баба и дядо се радват най - много.
Вечерта бяхме с Биляна заедно. Гледах през прозореца как са напъпили дръвчетата. Колко е зелена тревата по дворовете на къщите и как има кокичета, и колко е спокойно наокло. А в Неделя мързелувахме. Справих се дори с готвенето. Направих ориз с месце и гъби. Стана много сполучливо. Почти се справихме с цялата тавичка :)) Обилно полято с червено вино и филмчета на компа. 4 филма!!! Един след друг. Направихме си нещо като филмов маратон... Мързели. Отвреме на време, някой от нас промърморваше нещо за разходка, но ... Само толкова. Блаженно полегнали, не ни се мърдаше на никъде. Най - много до прозореца, където като котараци наблюдавахме живота наокло.
Съседите ритаха топка пред блока с хлапетата. Навярно изпратени от жените си да играят с децата. Те подритваха топката и пииваха биричка, а дечицата припкаха нагоре надолу след нея.
А майките също пиеха бира. Само че на една пейка. Биляна каза, че мъжете от блока са я сковали специялно за тази цел.
А един съсед обираше с гребло сухи листа. Или поне така ми се стори. Нещо гребеше с греблото и си свирукаше. Мисля, че му хресва. Това с греблото. Не пречи на никого. А е полезно да се раздвижиш малко.
Обичам Неделните следобеди. Това е времето когато нищо не може да направиш дори и да искаш. Може просто да зяпаш и да си отпиваш небрежно от бирата.
А днеска е понеделник и дъжда се изсипва, пръска и мокри. Капчици се пръскат даже върху наще прозорци. Сякаш любопитни да видят какво ли става в тази лаборатория.
Нищо. Просто опивам глъдка кафе.
Дали не е време за обяд...
Та гледах аз през прозореца дъжда. Много обичам когато вали. Само, че ми се искаше да има и малко сняг. Така и не можах един снежен човек да направя в Борисовата тази година. Дори и съвсем мъничък, щеше да ми достави голяма радост. Да.
А вече ухае на пролет. В Събота празнувахме Задушница. Цялото семейство, баба и дядо, чичо и леля и хлапетата. Братовчеда, хлапе, но ако знаете как добре си се справя с компа. Пуска си игри. А това, което ме шашна, беше, че играе вече по - добре от мен... Ха! Например на НФС-ъто :)
Бяхме щастливи от това, че сме заедно. Превърнало се е в традиция да се събираме така, дори и когато няма някакъв особен повод. Просто така. Хубаво е и на никой не му тежи. Баба и дядо се радват най - много.
Вечерта бяхме с Биляна заедно. Гледах през прозореца как са напъпили дръвчетата. Колко е зелена тревата по дворовете на къщите и как има кокичета, и колко е спокойно наокло. А в Неделя мързелувахме. Справих се дори с готвенето. Направих ориз с месце и гъби. Стана много сполучливо. Почти се справихме с цялата тавичка :)) Обилно полято с червено вино и филмчета на компа. 4 филма!!! Един след друг. Направихме си нещо като филмов маратон... Мързели. Отвреме на време, някой от нас промърморваше нещо за разходка, но ... Само толкова. Блаженно полегнали, не ни се мърдаше на никъде. Най - много до прозореца, където като котараци наблюдавахме живота наокло.
Съседите ритаха топка пред блока с хлапетата. Навярно изпратени от жените си да играят с децата. Те подритваха топката и пииваха биричка, а дечицата припкаха нагоре надолу след нея.
А майките също пиеха бира. Само че на една пейка. Биляна каза, че мъжете от блока са я сковали специялно за тази цел.
А един съсед обираше с гребло сухи листа. Или поне така ми се стори. Нещо гребеше с греблото и си свирукаше. Мисля, че му хресва. Това с греблото. Не пречи на никого. А е полезно да се раздвижиш малко.
Обичам Неделните следобеди. Това е времето когато нищо не може да направиш дори и да искаш. Може просто да зяпаш и да си отпиваш небрежно от бирата.
А днеска е понеделник и дъжда се изсипва, пръска и мокри. Капчици се пръскат даже върху наще прозорци. Сякаш любопитни да видят какво ли става в тази лаборатория.
Нищо. Просто опивам глъдка кафе.
Дали не е време за обяд...
Ние със С. почти по същия начин изкарваме уикендите напоследък. Гости при техните = много и вкусна храна (майка му е голям кулинар), после гости при нашите = пак храна, но по-малко, полята с повече приказки (а аз много се радвам да се видя както трябва с мама, тате и с брат ми). Понякога редът е обратен, но по-често е точно такъв - обяд при техните, следобеден чай при нашите. След това пазар някакъв - Метро, Пикадили, Хит и т.н. И накрая - филм вкъщи.
А неделите, ех, неделите - блажен мързел ... Неделите почти винаги започват с палачинки, освен в случаите, когато в неделя сме на обяд при нашите или техните - тогава се пази място за голямото плюскане. Та ако гостуването при семействата е било в събота, обикновено в неделя се разхождаме някъде, из София най-често - изложби, магазини. Но не прекалено много - бавно и лежерно, все пак е мързел. После - филм(и), почти задължително.
Както се вижда, дейностите в съботите и неделите са взаимнозаменяеми, но важна е водещата идея - мързел, хапване, пийване, култура малко (изложби, кино) и време за любимите хора ...