За любовта и за хората
Исках да напиша за любовта и за хората. Но за беда се разсеях. А беше ми хрумнало да напиша колко е хубаво, това да се обичат хората. И тъкмо да започна да нижа възвишени слова, когато баба ме викна да вечерям. Бях гладен и отидох. Между другото спанака беше много вкусен. И върнах се аз и започнах отново да си мисля за любовта. Колко е прекрасно това да се обичаме и въобще колко са сложни взаимоотношенията между хората... И тогава започнаха новините и аз отидох да ги гледам. Гледах за развалените "фъстъци с гама частици в тях"... Бре, казвам си аз, кви са тия ядки, за какви гама - частци става дума... Що за глупости дрънкат тия бе, паля се...
Че са развалени - ясно, иначе що ще са зелени на цвят, ама кви гама, кви бета...
Както и да е, изгледах новините и се върнах да си допиша за любовта, хората, децата и т.н.
Обаче ми се искаше да изпия чаша чай. Отидох в кухнята и по погрешка вместо чай, сипах си чаша вино. След това още една. Тази втората беше странна на вкус. Изпих я като Сократ и се върнах на компа.
Сократ...
Отровен съм, помислих си, преди малко такива хубави мисли имах за любовта за... А сега нямам мисли.
Само насекоми щъкат из черепната ми кутия. То поне да бяха бръмбари.
Отворих прозореца. Мисля си - вечерния въздух ще ме направи по - свеж, по - философски настроен, някак си по-... Интелектуален...
Нечии писъци огласяха нощта. Затворих прозореца и пак сядам на компа.
Реших да напиша все пак нещо. От толкова време не бях писал в блога, от години.
Нищо не измислих и нищо не написах.
Пиша нещо де. Пиша. Пиша го на "офиса" щото е дълго. За екологията и парниковия ефект.
Много е дълго.
Явно няма да го постна скоро.
Е ще го постна, когато.
А днеска исках за любовта да пиша. И за обичта също.И за това, че обичам... някого, някога, някъде.
Но се разсеях.
Отново отворих прозореца. Вече никой не пищи. Тихо е. Само вятъра се чува. Хладно е. Съседа пържи риба. Тя не пищи, но смърди. Пак си затворих прозореца. Немога да съм свеж.
Майната му. И да не съм свеж пак съм куул. Мога да напиша нещо.
Например за паранормалното, за пирамидите, за СПИНА или за тамплиерите, за баба Ванга или за бог. Почти съм сигурен, че за извънземните ще напиша нещо.
Глупости.
Ще си пусна филм.
Че са развалени - ясно, иначе що ще са зелени на цвят, ама кви гама, кви бета...
Както и да е, изгледах новините и се върнах да си допиша за любовта, хората, децата и т.н.
Обаче ми се искаше да изпия чаша чай. Отидох в кухнята и по погрешка вместо чай, сипах си чаша вино. След това още една. Тази втората беше странна на вкус. Изпих я като Сократ и се върнах на компа.
Сократ...
Отровен съм, помислих си, преди малко такива хубави мисли имах за любовта за... А сега нямам мисли.
Само насекоми щъкат из черепната ми кутия. То поне да бяха бръмбари.
Отворих прозореца. Мисля си - вечерния въздух ще ме направи по - свеж, по - философски настроен, някак си по-... Интелектуален...
Нечии писъци огласяха нощта. Затворих прозореца и пак сядам на компа.
Реших да напиша все пак нещо. От толкова време не бях писал в блога, от години.
Нищо не измислих и нищо не написах.
Пиша нещо де. Пиша. Пиша го на "офиса" щото е дълго. За екологията и парниковия ефект.
Много е дълго.
Явно няма да го постна скоро.
Е ще го постна, когато.
А днеска исках за любовта да пиша. И за обичта също.И за това, че обичам... някого, някога, някъде.
Но се разсеях.
Отново отворих прозореца. Вече никой не пищи. Тихо е. Само вятъра се чува. Хладно е. Съседа пържи риба. Тя не пищи, но смърди. Пак си затворих прозореца. Немога да съм свеж.
Майната му. И да не съм свеж пак съм куул. Мога да напиша нещо.
Например за паранормалното, за пирамидите, за СПИНА или за тамплиерите, за баба Ванга или за бог. Почти съм сигурен, че за извънземните ще напиша нещо.
Глупости.
Ще си пусна филм.
Ванка напиши нещо за извънземните.
Бас държа, че са замесени в аферата с фъстъците!