За Принца, Злодея и Жабата XI

                            Глава XI

            Сиви облаци се спуснаха над земята и обгърнаха залеза в мрачното си присъствие... Гръм проехтя в далечината и освети за миг цялата долина...Тони се изправи, пое дълбоко въздух и се заизкачва по криволичещата скална пътечка, като завърза торбата около кръста си...

            Ръцете му се вкопчваха в изсъхнали корени и студени камънаци, а изпод краката му, ронливата почва се свличаше и малки камъчета се търкулваха по скалния склон... Наклонът на изкачването не беше много голям, но за сметка на това преходът бе доста продължителен, а колкото и да бе съсредоточен, когато погледнеше надолу, Тони изтръпваше и се сковаваше в неописуем страх...

            Върху пъплещите облаци се стовари нов гръм, а едри капки заблъскаха скалите и пътеката,която вече едва се забелязваше... От височината, тя изглеждаше като тясна, крива линийка, изтръгваща се от калната бездна...

            Пороят започна да трополи все по-силно, а капките се запревръщаха в малки, ледени парченца, които ожесточено блъскаха мокрите чукари, а ръцете на Тони започваха да премръзват и да се изплъзват от пукнатините, за които се държеше...

            Момчето затвори очите си и за миг видя бяла сянка, която се плъзна сред тъмнината на червеникаво – черния фон на забързаното му съзнание... Когато ги отвори отново, забеляза, че сянката я нямаше, и, че явно можеше да се забележи само когато затвориш очите си... Когато го стори отново, в съзнанието му проехтяха тихи мелодии, забравени копнежи, пориви и шепоти безброй...

Ела в гората на смъртта

Не ще те спрат ни гръм, ни град

Излязъл на повърхността

Попадаш в приказния свят...

Где феи пеят тихо

Нашепват за забравени дела

Ела в гората на смъртта...

Ела в гората на смъртта...

            Изведнъж Тони събра кураж, а ужасът от височината се бе изпарил... Не го бе страх ни от пороя, ни от мокрите, хлъзгави чукари... Забързано се заизкачва нагоре, като смело се захващаше за ронливите скали и бурените, които все още вирееха в скалната почва... За около четвърт час се бе изкачил до върха, а после се сгромоляса под един бор и тихо, неусетно заспа...