За Косово като келепир, като кяр или като камбана

онфигурацията е твърде сложна, а ние при всички случаи трябва да изхождаме от нашия национален интерес, който не може да бъде извън и различен от позицията на ЕС по този въпрос”-заяви Герджиков

„Правителството работи за защита на българския националния интерес”, заяви министър Джевдет Чакъров

„Партийният интерес е след националния интерес”- смъмри съпартйците Станишев

Натка:Българските национални интереси могат все още да бъдат защитени само при активна позиция”

Татяна Дончева: Позицията на БСП е трудна за изработване. Защото се сблъскват много сериозни геополитически лобита и нагласи в самата партия, която винаги е възпитавана да изчаква, каквото и да значи това.

Какво е общото между тези цитати, изказани от различни по цвят политици?

Понятието национален интерес. Няма по дъвкан израз в политикоговора и публицистиката. Не знам за Гьобелс дали се е хващал за кобура, като е чуел „култура”, но аз наистина побеснявам като чуя това клише. Ще обясня защо.

Националният интерес на Германия е изисквал подкрепа на судетските немци. Лебенсраумът се разширява-едва ли някой истински  немец има нещо против. Нищо, че става с анексия на чужда земя. Националният интерес на косовците изисква да направят държава и да покажат среден пръст на международните  правила, спазвани от останалите. Същият интерес, значи, именно заради правилата, изисква  пък от останалите да им  счупят  този среден пръст. Националният интерес като оправдание е сторил толкова злини по света, че чет нямат.Той е най-важната кауза на безброй политически доктрини. В него се кълнат всички политиканстващи-от примапатриотите от тенекиената барака в Селеметя, до премиерите на последните три правителства. И лани, разбира се.

Що е то национален интерес. Ясно е, че първо имаме интерес, второ- той е национален, сиреч общ за синца ни, живеещи на тази земля, обозначена като България.  А що е това интерес? Интереса клати феса-ще отговорите по инерция. Тогава аз ще  ви река, че интерес е  полза –сиреч, келепир. От там-национален интерес, алфата и омегата на политическия смисъл,  е обща полза. За общото ни благо.

Дойдохме си на думата. Хич не ми се щеше да изпадам във философски задълбавания за общото благо. Но не можем и съвсем да избягаме от тях. Преди три години в сп. „Християнство и култура”  Костов писа: „Критериите за добро и зло в живота не са приложими в политиката; има друг критерий за оценка на успешната политика, и той се нарича „общо благо”. Сиреч-националния интерес. Изводи. Политиката няма нищо общо с морала. Употребата на категории като „добро” и „лошо” (морални категории) не е политическата, защото според Костов политиката не издържа моралния тест, защото той не е предназначен за нея.
Тя е налагане на интереси,тоест, келепир, полза на едни групи за сметка на други. Интересът на едни, налага плач и скърцане със зъби на други. Понятието  пък общо благо винаги е служело за бягство от морала и смачкване на индивидуалните права- то е безсмислено, дори и ако го разглеждаме буквално, като  сума от благото за всеки отделен човек, включен в цялото. Моето благо обаче, например е да кажем не на Косово, за да минавам през Сърбия, а не през братска Румъния. Също и благото на мнозина от Западна България, които си спомнят със страх бомбенето и с кеф далаверата през ранния преход с братска Сърбия.

Защо е така? Ами защото разбирането за политиката като борба на интереси на групови лобита е дълбоко погрешно-то е още от Маркс. От там мантрата в която  се кълнат политиците за „общото благо” всъщност е алиби за безконтролната им власт. Сиреч, колкото повече се бият в гърдите че действат за националният интерес-синоним на общото благо, толкова по-малко са  свободни индивидите и техният сбор, наречен общество. Защото свободата е функция на индивидуалните права, а моралът пък е цедката, която спира напъните на колектива, държавата, общността, да подтискат тези права, да подчинят личността на общото.

Така, че който ви говори за общо благо и национален интерес, всъщност мисли за собственото си благо и собствения интерес.

Защото политиката изхожда не от  общото благо и  не от интересите на групата индивиди,  а е конкуренция между визии за общото бъдеще на всички. Очевидно е, че в България е на мода риъл политиката, която изповядват всички цитирани . Сиреч, промарксовата политика, а не про аристотеловата. Според която държавата е не само естествена за индивида среда, но и политическа общност, в която справедливостта намира своя най-висш поведенчески израз- защото тя, справедливостта, е най-висшата добродетел.  

Избягването от дълбоките корени на същността на политиката винаги  има плачевни последици. Ако изходим от двете политики при случая с Косово, ще получим два противоположни резултата.

"Да", на независимо Косово,  първи да го подкрепим, защото ше изкярим най-много от общите батковци, които ни  крепят-нас, политическия елит -Натка

"Да, ама не." Всъщност, не можем да преценим келепира. Сърбия е умряла и ние сме седнали да делим наследството й.  Защото бидейки изразители на различни лобита, не е ясно кой ще настъпим и кой ще надделее-Татяна Дончева.

"Не" на Косово. Несправедливо е-викам аз. Не може правото на едни да е несправедливост за други. Не може да се решава проблемът Косово на парче, без обща визия за всички подобни проблеми в региона и света.Сядаме и решаваме-да  направим Балканска конференция, да разрежем възела, да направим общо бъдеще за страните от региона и за всички. Да създадем правила, общ договор- и да ги спазваме. Това бъдеще, което ни предлагате сега, не е добро-да изработим  наистина по добро.

Не ме чувате, нали. Но да знаете-публиката винаги иска да слуша прескриптивни, по оста добро-зло-аргументи. И политици, които мислят в тези категории-справедливо-не справедливо, като извлек на морално-неморално. И  съвсем логично другите, сегашните риъл политици,  ще бъдат недолюбвани и изхвърлени от борда. Засега тезата не на Косово изповядват Атака-правете си сметка за бъдещето!

Единственото положително в него е, че те пък се кълнат в мантрата „национален интерес”

Впрочем, проумяхте ли, че това е лошо за бъдещето. Ако да, може да отложим дежурното :

Лощо, Седларов, лошо…