ЗАЩО ГЛАСУВАНЕТО Е НЕ САМО НАШЕ ПРАВО,НО И НАШЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ?
ЗАЩО ГЛАСУВАНЕТО Е НЕ САМО НАШЕ ПРАВО,НО И НАШЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ? Няма никакво съмнение,че НИЕ,като индивиди,изграждащи живия организъм на нашето общество,освен правата които притежаваме сме и отговорни за неговото здраве и добруване.Това общество чрез своите институции,организации и механизми поема грижата за всеки от нас още от самото ни раждане,а и дълго преди това.То осигурява издръжка на бъдещите майки,която продължава и след създаване на потомството.То осигурява нашата безопасност чрез специализираните органи,обезпечава нашето образование и здравни грижи,предоставя свободата да пътуваме свободно до която си изберем дестинация.Дава ни възможността да изразяваме свободно убежденията и идеите си.Позволява ни да поддържаме контакти с която и да е личност или група от хора без никакви ограничения,освен законовите.Бих могъл да изтъкна още много предимства,които ни дава съвместното съществуване в това общество.Но,ще кажат някои,не всеки има равен достъп до тези привилегии;справедливостта на съдебната система е спорна;не всички държавни служби и механизми работят в синхрон;социалният модел има пробойни;администрацията е тромава и донякъде неадекватна ... Да,това несъмнено е така;има още много неуредици и слаби звена,които подлежат на ремонт.И причината за това незавидно състояние е незаинтересоваността на една голяма част от нашия социум и нежеланието и да поеме своята отговорност в много случаи от обществена важност,част от които е и избора на народни представители.Негласуването е бягство от обществените задължения,предателство не само към самия негласуващ,а и към всички НАС.Столетия е продължила борбата на прогресивните хора за извоюване правото да участват в избора на онези,които ще поемат кормилото на властта.Това е струвало много страдания,мъки и кръв докато се постигне заветната цел.Затова въздържането от гласуване е предателство спрямо тяхната борба,спрямо тяхната памет и техните титанични усилия.Изборната пасивност е самопризнание за духовна нищета,социална неангажираност, обществена маргинализация, глупава егоцентричност,историческо невежество и политическа наивност.Актът на негласуване е декларация за пълна неизантересованост от проблемите на обществото.Негласуващия обявява негласно, че е равнодушен към всички НАС.Тук е моментът да цитирам един афоризъм,особено подходящ за случая: "Не се страхувай от приятелите - те могат само да те предадат;не се страхувай и от враговете -те могат само да те убият,но се страхувай от равнодушните,защото всички големи нещастия се случват с тяхното мълчаливо съгласие." След всичко това следва да изясним по един образен и общодостъпен начин какво,за Бога,представлява самият вот и защо трябва задължително да гласуваме.Безрой пъти съм чувал оправданието,че еди кой си няма да гласува,защото не харесвал никого от политиците,никоя политическа платформа не го удовлетворявала,всички били еднакви и др. под. Но,скъпи дами и господа,изборният процес не е пазар,където можеш да избираш между хубава и по-хубава стока,или просто да си тръгнеш,ако нищо не ти е по вкуса.Напротив това е като неприятна,но неизбежна дилема,при която сме принудени да избираме между две злини.Зная,че това е изтъркана формула,затова искам да я представя в по-разбираем вид.Представете си,че сте заставени да избирате между две не особено приятни възможности: а)да ви отрежат главата и б)да ви отрежат ръката.На пръв поглед изглежда,че имате само два варианта за реакция,но те всъщност са три.Нека разгледаме ситуацията.Първо,имате възможност да изберете вариант а),но е очевидно,че той е крайно неприемлив.Второ,можете да се спрете на вариант б),който в сравнение с първия е за предпочитане в тази ситуация.И накрая,третият вариант е да се откажете от правото си на избор (колкото и труден да е той) и да предоставите тази възможност на милостта на палача.Така вашата съдба ще се решава от гледна точка на чужди интереси и настроения. Точно така постъпват тези,които не отиват да гласуват.И ако това засягаше само тяхната съдба,едва ли би било тема на разговор.Но проблемът е,че тяхното лекомислено,безнравствено и антисоциално поведение е в ущърб на цялото общество,тоест на всички НАС.Затова трябва да гласуваме,макар и за по-малкото зло,защото за съжаление наивни избиратели и равнодушни негласуващи са ни поставили в това незавидно положение.А за да знаем кое е по-малкотозло е жизнено необходимо да се интересуваме с подобаваща сериозност от политическите и икономически процеси в нашата страна,а и извън нея.Нека не оставяме медиите и евтината пропаганда да формират нашия мироглед,защото те винаги изразяват нечии чужди интереси.Моят апел е: гласувайте информирано и критично.Отказът от гласуване не е алтернатива, а път към безлично и жалко съществувание.kordon
Който смята, че трябва да гласува, нека го прави. Не виждам защо трябва да се чувствам виновна и жалка, затова, че не съм се включила в този панаир.
Абсолютно не съм съгласна, че негласувайки, не съм част от това общество и не се интересувам от проблемите му. Намирам начини (както и много други хора) до допренеса за решаването на някои, може би дребни проблеми, но все пак проблеми.
Иначе примерът, който даваш е доста добър. Дори ме накара да се замисля. Но за мое съжаление, двата варианта за мен не са ясно обозначени. Виждам всички, като голямото зло и никой като малкото. Вероятно защото това, което днес е политиката в България, в моите очи е просто друга дума за "лични интереси".
И тук идва въпроса ми... кое е по- лошото.. моя липсващ глас или гласа на всички онези, избрали голямото зло. Което ме връща отново на въпроса... кое все пак е голямото зло и как да го познаем.
И друг път съм го казвала. Глупаво е да виним държавата. За да се оправят нещата, всеки от нас трябва да се промени. Включително и алчните копелета, които влизат в политиката. Както казва шефът ми, с колкото чисти идеи и помисли да влизаш в политиката, никога не излизаш чист...
Остава само да се извиня, за песимистичната нагласа, но за нищо друго.
Наистина въпросът е този, който ти поставяш: как да различиш по-малкото зло. Аз лично се ориентирам по две неща: и едното, колкото и да е странно, са предизборните обещания. В последните години се видя вече, че ако не гражданите, то поне медиите помнят кой какво е обещавал и задават неудобни въпроси. Така че политиците гледат горе-долу и да поспазят нещо. Например, ако едните са казали, че ще намаляват ДДС-то, а другите, че ще намаляват данъците.... примерите са произволни, аз избирам за мен кое е по-добре, защото това ти казвам - последните години вече и изпълняват, не само обещават. Едните например може да искат да строят АЕЦ Беляне, другите - да разширяват Козлодуй. Такива едни разлики търся, и се мъча да преценя кое на мен по ми отърва.
И второто, по което се ориентирам, е, ако тия хора са били където и да е в политиката, какво са правили там реално. Дали като на кривата ракета все Космосът им е бил крив.... дали им се е носела славата като големи подкупници.... Доста неща може да премисли човек. Идеални няма, щом ДАЖЕ и аз не съм идеална.Шогун, аз мисля за себе си като за почти идеална :).
Докато бях в България, съвестно съм ходила на всички избори - точно заради написаното в този пост. Освен това, като знам, че на жените наскоро (от историческа гл. точка) им е дадено право да гласуват, си виках, че трябва да се възползвам, все пак.
За съжаление, сега клоня към песимизма на Котката.
Защо - ами защото си мисля, че гласуването, референдумите и др.п. РАБОТЯТ както трябва само в страни, в които малко от малко има гражданско общество; поне две различни партии; разделение на трите вида власт...
След като партиите ни са бутафорни, за какъв избор изобщо става дума?
Все едно да избирам декори на сцена. Нарисувани са хубаво, обаче като погледнеш отзад - празно, бутафория.
Казано с думите на Джей Лено: "Ако господ беше искал да гласуваме, щеше да ни даде кандидати".
Ето сега започва обявяване на програмите за изход от кризата. Програмите са напълно различни, следователно ние избираме какво искаме да стане. Искаме ли да се изхарчи излишъка и да останем на дефицит; искаме ли да има минимална заплата от 400 лева и какви ще са последствията, ако го поискаме; искаме ли предпазен договор с Международния валутен фонд и какви ще са последствията за бизнеса и маса други неща - ето, всеки ден обявяват нови и нови планове. Могат да ни таковат онаковата с екстравагантни идеи, и ние сме тези, които сега трябва да вникнем и да не позволим. Нещата са много сериозни, нищо общо с евро вота - тук става въпрос за нашата икономика, за работата на всеки един.