Съществуват много и най-различни мнения и догадки свързани с наближаващата 2012 г. Знае се от множеството публикации, че според календара на маите за декември 2012-та се предвижда края на света. Всъщност връзката с това предположение идва най-вече на подсъзнателно ниво. Хората разбират, че животът им върви в неправилна посока и с тревожност посрещат всичко свързано със стабилността на живота на планетата. Най-силно изявеното доказателство за неправилността на посоката е свързано с пълното отсъствие на духовен живот. Загубиха се във времето най-елементарните правила за морални човешки взаимоотношения. Вече много е писано и говорено, затова Ние само ще споменем, че в голяма степен е замърсена атмосферата с отрицателна енергия. Това е основна причина за различни природни бедствия и този факт най-вече събужда тревогата на човечеството. Всъщност хората се тревожат от следствието – природните бедствия, а все още не са си дали сметка за причината – силно наслоената отрицателна енергия в атмосферата. Както се казва, станалото – станало. Да видим какво може да се направи, за да се поправи грешката. И по този въпрос е писано и говорено много. Отдавна Висшите същества от Всемирното бяло братство призовават човечеството да промени своя начин на живот, като за целта трябва най-напред да бъдат променени човешките взаимоотношения. Но как да станат хората по-добри като са загубили желанието си за добронамереност и благородни човешки взаимоотношения? Няма го вътрешния стимул, вътрешната потребност е загубена някъде във времето. Тогава? Остава да се призове на помощ РАЗУМА. Човешкият разум е в състояние да прави равносметка, да обобщава, да сравнява и анализира. Важното е да разбере, че от това най-много се нуждае самият той, най-много се нуждае животът, за да бъде запазен. Силата на човешкият разум вече има стабилен потенциал – натрупан е голям опит до тук във връзка с възможностите за живот. Хората знаят как да изкарват прехраната си, как да се обличат, как да се лекуват и т.н. Не знаят само как да живеят с мярка, т.е. как да живеят така че да не ощетяват другите, да не ощетяват себеподобните си, да не увреждат природата. И всичко това е свързано с егоизма. Егоистичното желание е в основата на почти всички беди сполетели до ден днешен човечеството. Затова сега ще “поговорим” за егоизма. Нека се опитаме да отговорим на въпроса:”Защо хората са егоисти, коя е причината за съществуването на това чувство?” Като го открием лесно можем да го отстраним.

Егоизмът е характерно качество за всеки човек, но не при всеки се проявява в застрашителни размери. Много хора могат да се контролират и да не си позволяват да загърбват интересите на обществото и околните. Но това може да се случи там  където има желание за добронамереност.  По принцип егоистът е човек, който върши всичко изхождайки само от своя собствен интерес. И на пръв поглед в това няма лошо, лошото е когато се появи себелюбието. То диктува само действия, които могат да облагодетелстват конкретната личност, независимо че така ще бъдат пренебрегнати интересите на други хора. Егоистът не съвместява, той налага собствения си интерес. Затова такива хора са безразлични към тревогите на другите, те са кариеристи, които се изявяват в пълно отсъствие на морал. Това е най-общо известното за егоистите. Другото, за което трябва да знаят съвременните хора е инерцията, в която ги е увлякъл егоизмът. Това е много страшно, защото хората не си дават сметка какво и как го правят. Инерцията, чрез която се проявява егоизмът е обсебила до такава степен съвременния човек, че той счита за напълно правилно да се грижи само за себе си, да живее само за себе си и да мисли само за себе си. Дори не и за своите близки! В голяма степен вече егоизмът се проявява  между братя и сестри, между родители и деца и създава напрежение и отчуждение между хората.

Защо даден човек е егоист? Защото той се страхува за себе си. Страхува се за кариерата си, за работата си, за заплатата си, за живота си дори, т.е. страхува се за всичко, което е свързано с неговата сигурност. Има и други причини, човек да бъде егоист, като например желанието му да има повече от другите, но това е следствие. Основната  и най-разпространена причина е чувството за несигурност,  с което живеят егоистите. Те са несигурни за себе си, защото нямат вяра, липсва им вярата в доброто разумно начало. Такива хора губят вяра и в собствените сили. Затова те се стремят да запазят колкото може и каквото може в повече за себе си. Точно този стремеж ги прави безразлични към проблемите на другите, предизвиква у тях чувствата на завист и злоба към всеки от тяхното обкръжение. Е, кажете ми сега,  как може един човек, който трепери за своите вещи, за работата си, за живота си, т.е. един човек, който живее в постоянна несигурност и стремеж да притежава все повече, да бъде добронамерен? Не е възможно такива хора да създадат проспериращо, градивно общество, общество от разумни, благородни хора. А видно е, че точно те са най-необходими на съвременното човечество.

Егоистът е човек, който живее в непрекъснато напрежение и тревожност. Той “заразява” атмосферата край себе си с тези чувства и руши както собственото си здраве, така и здравето на околните, с които живее и работи. Всеки такъв човек допринася за увеличаването на негативния атмосферен слой. Планетата вече страда от тежкия товар на отрицателната психическа енергия. Човешкото общество като цяло се задъхва в тази нажежена атмосфера и календара на маите само подсказва възможния фатален край. Някой може да каже, че е твърде пресилено това, което пишем тук, но прибавете към егоистите и ревнивците, прибавете разрушаващите чувства на злоба, омраза и завист, не забравяйте и жестокостта, която се среща вече редовно в ежедневието и си отговорете на въпроса:”Коренът не е ли в егоизма?”, или по правилно е да се зададе въпроса “Коренът не и ли в бездуховността, в липсата на вяра в Доброто разумно начало?” Ако човек живее с вяра в добрите и светли сили, ще бъде уравновесен в своите желания и няма да създава предпоставки за апокалиптичен край на човечеството. Точно това искат да ни подскажат маите със своя календар. Те са записали според своето летоброене крайната възможна дата до която човечеството трябва да преобрази съзнанието си. Трябва да бъде подпомогната  Майката Земя в стремежа си да пречисти атмосферата, да свали от себе си мръсната, лепкава енергийна обвивка изтъкана от зловредна психическа енергия. И това не може никой друг да направи освен човешкият разум. Съзнаваме, че е изключително трудно да накараш безверника да повярва, но не е и невъзможно да се  събуди вярата на хората в Доброто. Като морално-етическа категория то може да приюти чувството на несигурност и да му предаде благородния вид на добронамереността. Истинската вяра в Доброто може да се събуди, ако има любов. Но Ние си даваме сметка, че на този етап от своето развитие, по-голямата част от човечеството не живее с вяра и любов. За  съжаление Времето вече толкова е ускорило хода си,  че не остава възможност тези добродетели да се събудят истински и да заживеят в човешките сърца. Несъмнено има добродетелни хора и точно те са най-голямата надежда на Великите светли същества. Точно те са опорната точка в широкомащабната работа за спасението на живота на тази планета. Но само те недостигат. Затова Ние призоваваме човешкият разум да разсъждава. Може  да се постигне промяна в сегашния начин на живот, ако хората пожелаят това. Важното е да се разбере от всеки човек, че еволюцията на човешкото съзнание трябва да изправи посоката на своето движение. Със сегашния начин на живот човечеството изчерпва земните ресурси, осуетява възможните форми за духовна работа с човешкото  съзнание и тези два основни фактора водят планетата към гибел. Висшите светли същества от Всемирното бяло братство търсят възможности да помогнат на човечеството да запази живота на Земята. Този, който има добронамерено отношение към тази велика идея, несъмнено е почувствал подкрепата, която изпращаме към Земята с много любов. Ние правим възможното, трябва и вие да направите това, което се изисква от вас: да разсъждавате. Вие сте надарени с разум – използвайте го! По  пътя на разумното логично разсъждение вие можете да постигнете изключително необходимата добронамереност. Казахме: за съжаление болшинството от вас не могат да живеят с вяра и любов, нека тогава да живеят като добронамерени хора. Нека доброжелателството ръководи техните действия. Добронамереният човек не мисли със злоба, защото като разсъждава си е дал сметка, че злобата уврежда здравето му,т.е.той знае и затова се пази. Добронамереният човек посреща с внимание чуждото мнение, добронамереният човек, не замърсява умишлено, не клевети, той разсъждава и знае, че с омраза не може да победи, защото омразата разрушава. Добронамереният човек търси лична изгода в това, което прави, но не за сметка на другите. Той знае как да запази живота си, защото разсъждава.

 Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com