Неделя е. Обикновено по това време слушам “Пропаганда” на Мартин Карбовски. Този човек има особено светоусещане. Но не за него ми е думата. Говореха за едно експресно социологическо изследване свързано с хората с най-голямо влияние у нас. Имена политически, имена медийни, имена от шоу бизнеса.
Замислих се. Какво оказа върху мен най-важните влияния в живота ми, за да бъда това което съм? Върху какво и кого оказвам влияние аз?
Вероятно заради пролетния грип и сънливото ми настроение започват да изплуват образи и картини. Настойчиво продължавам да се питам кои са образите оставили най-ярка диря в живота ми?
Имам чувството че съм на едно приказно място, а те започват да идват.
Майка с топлите си ръце. Татко с безпределната си честност и с това, че винаги гледаше на света с ентусиазма на детето. Баба, с приказката за “Пепел Пацо”, с безграничното си търпение и огромен ресурс на природна мъдрост.
Или може би първата ми учителка по история – другарката Георгиева, която успя да ме накара да повярвам, че говорещото почти на сръбски момче докарано от село може да избере да стане добър човек, или да намрази другите защото го приемат като различен.
Вероятно това беше Димитър Малчев - ръководителят на състава за художествено слово, в който участвах, и който ме научи, че мога да хипнотизирам със словото зала от 200 зрители само ако много, много ги обичам.
Със сигурност сред тези хора са полк. професор Петрана Иванова и полковник Чавдар Ковачев от академията, които ме научиха че властовият ресурс който ми дава законът не ме издига над хората, а само ми възлага отговорността да им служа.
Ха, ето ги и Данчо Джиков и Ангел Крайчев. Мои връстници и приятели, с които в нашето кипежно време създадохме “Български имоти” с ясното съзнание, че по този начин се опитваме да направим тази земя едно по-добро място за живот.
Странно събрание са случва. Идват Аспарух, Симеон, хубавият Иваница и племенникът му миротворец Иван Асен ІІ. И проклетникът Алкивиад Велики. Е тоя верно прави каквото си поиска и сменя религиите докато не намери покой. А с него и Сократ. Какво да ги правиш - диалектика.
На важно място застават Токай-Ихто от “Синовете на великата мечка” и истинският Спартак. Абе тоя последния прилича на Кърк Дъглас, ама то ще да е от филма.
Мисля си: Аз избрах всички тези да влияят върху мен.
А върху какво влияя аз?
Сега ще ви разкажа за един случай от преди седем години.
Бях на почивка на хотел “Кремиковци” на Витоша. Седях на терасата и се припичах на обедното слънце. Чух по радиото съобщение, че петима украински миньори обгорели в една мина. Притворих очи. О, чудо: Аз видях две от тези момчета. Толкова ярко и отчетливо, че няма как да го забравя. Искрено се помолих да оздравеят. А вечерта пред телевизора – следващото чудо. Дадоха картина от болницата и аз отново видях двете момчета, които изплуваха като образи пред мен по-рано. След една седмица ги изписаха от болницата. Разбрах го от телевизията.
Дали съм повлиял с нещо? Не знам.
А кой е оказал или оказва най.голямо влияние във вашия живот?
Благодаря за оценките!В същност нарочно оставих постинга отворен, защото към тези хора могат да бъдат добавени много, много други. Включително и тези, които ме научиха какво не трябва да правя.Децата. Да те са велики учители. На моите отдавна казах: Ако можете бъдете по-добри родители от мен, но никога не ме съдете. Моята задача е да ви вдигна на раменете си, а вие ако искате ми кажете какво виждате от там.Лично аз за това толкова много залагам на младите хора.А последният случай описан в постинга показва, че искаме или не искаме, ние непрекъснато влияем с мисъл, слово и действие, понякога в неподозирана посока.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви