Живот в черно и бяло - докога?
Отдавна не пиша тук, но понеже ми се искаше да споделя това писание с приятелите ми от тук, копирам го от блог.бг. За разнообразие. :)
Вчера докато се разхождах из улиците на София и най-накрая разбрах - живеем в село. Имаме няколко главни улици, малко магазинчета и това е. Можеш да обходиш столицата ни за няколко часа и то без никакъв проблем. Местата за разходка и среща са доста ограничени. Дори не споменавам, че в момента половината център е като лунен пейзаж, но това да кажем, че е временно. Но старите и олющени сгради, тъжните оклюмали физиономии и грозните, вехти дрехи, които се виждат навсякъде не са временни. Те са лицето на града. Градът, който наричаме столица. Столицата, която наричаме европейска.
Нищо европейско няма в този град, освен може би самочуствието ни. О, не ме разбирайте погрешно, аз обичам София. Винаги съм я обичала и гледката на Витоша изправила се като непоклатим страж над малкия ни град винаги ме изпълва с възхищение и родолюбие. Обичам София и това е факт.
Но това което виждам в нея ме натъжава все повече и повече. Вярно, тази година ми се насъбра повечко живот извън Родината. Постоях в Европата. И макар да не съм склонна към превъзнасяне, разликите просто се пропиват под кожата на човек. Трудно е да се аклиматизираш само за няколко часа. Но когато усещането за нещо развалено те гони дни и седмици наред, нещата не са добре.
И не мисля, че мизерията ни може да се дефинира само като бедност. Да, хората по улиците са подчертано по-бедни от тези из по-хубавата част на Европата. По-бедни сме и от миналогодишните ни версии. В това няма спор. Проблемът не е толкова в качеството на дрехите. Или в дупките по улиците, с които да кажем, че сме свикнали и дори не се замисляме докато ходим по лошо поддържаните, грозни и опасни тротоари - също като човекът-паяк, шестото ни чуство за тротоарна безопасност ни прекарва през силно нагънатия терен без да се замислим и дори без да го гледаме.
Проблемът не е толкова финансов. Има и много по-бедни страни от нашата, където хората живеят подчертано по-весело. Примерно цяла Латинска Америка. Дори във Факултета хората живеят по-весело. Проблемът е нашето излъчване. Този невидим аромат на телата ни, който ни превръща в ходещи недоволни чучела нахлузили някакви дрехи и носещи ги из града към поредната нежелана дестинация. И това излъчване се усеща особено по цветовете, които хората подбират да носят.
Не знам дали сте се заглеждали в другите, мнозина предпочитат да не го правят. Но аз го направих. И на 30 градуса температура, видях огромен процент черни дрехи. И малко по-малък такъв бели дрехи. Останалото беше кафяво. И това са летните ни дрехи? А малкото цветни дрехи изглеждат неприятно избелели, а новите -някак нелепо на фона на цялото едноцветие наоколо.
Какво не ни е наред?! Криза е, ок. Но това значи ли, че всички трябва да си облечем черните дрехи и да ходим като на погребение?! Това кой точно наказва - "тях" или нас. И ако животът ни е толкова черен, то може би е време са промяна. Или на географска ширина и дължина или на собствените ни нагласи.
Промяната на местоживеенето е ясна и едва ли има смисъл да се коментира. Но както казах, има по-бедни от нас хора, които живеят по-щастливо, които все още виждат цветовете в живота. Защо? Защо те могат да са щастливи, а ние можем само да обвиняваме?!
Софиянци, ние живеем в едно голямо село. Не се залъгвайте, че живеете в град, в града е пълно с цвят, пълно е с различни хора, с прегръщащи се двойки - хетеро и хомосексуални, млади и стари, пълно е с живот и светлина и магазини и глъчка и шум. Нашият град е едноцветен и скучен. Той не е град, а село, и то в лошия смисъл на думата. Няма нищо пасторално и зелено в него. Има само сивота, разнообразена от рамъкнати жени на средна възраст, навлекли соц-копринени ризи в убити цветове и мислещи се за официални. Животът ни сякаш е набил спирачки и като магаре на мост е отказал да продължи напред към бъдещето, към Европа, към света. Живеем в село.
А след като живеем в село, което дори не е село, от къде на къде тези изисквания за богатство, спокойствие и качество на живот?От къде на къде си позволяваме каприза да сме недоволни от държавата ни и да навличаме черно и да се обливаме в това гадно чуство на безпомощност, което лъха отвсякъде. Когато живееш в дупка, се примиряваш с дупката и се научаваш да бъдеш щастлив и в нея. Или я превръщаш в нещо по-добро. Мизерията надничаща от очите на хората не ни прави по-силни, по-горди и в никакъв случай по-успешни. Прави ни жалки, глупави и слаби. Защото това показва пълната ни неадекватност към сегашната ни ситуация. Мислим си, че живеем в европейска държава, която трябва да ни осигури качествен живот. Е колко години ни трябват, за да осъзнаем, че това просто не е вярно. Нито една думичка в това изречение не е вярна. Нито живеем, нито в европейска, нито в държава. И със сигурност ако няма държава, тя не е длъжна да ни осигурява каквото и да е. Да, някъде из Европата има такива държави, които са държави, които осигуряват някакви неща, където хората си купуват маркови дрехи на намаление за под 10 евро и ходят добре облечение и усмихнати. Да, но това не е България. И е крайно време да осъзнаем, че или трябва да се преместим, или ние самите да се променим и да индуцираме промяната. Да създадем нашата държава.
Но това няма как да се случи, докато всички живеем в някаква постоянна меланхолия, която мени цвета си от сиво до черно. Няма как да се случи, докато сме толкова заети със собственото си самосъжаление, че нямаме време да се радваме на живота и да се опитаме да създадем нещо за себе си и за близките ни, което да осмисли живота ни. Било то дете, дом, фирма или империя. Всеки от нас може да бъде човек, може да живее качествено, може да бъде щастлив. Но това в тази сивота, просто няма как да стане.
Извадете си най-накрая цветните дрехи. Животът е гаден и няма причини да очакваме да е хубав. Но животът е живот и това му е най-хубавото - винаги може да се промени. И няма смисъл да си хабим енергията в това да бъдем едноцветни. Да бъдем от БСП или СДС (или ГЕРБ с/у всички останали), от ЦСКА или Левски, социалисти или капиталистим, граждани или селяни, за или против Русия/САЩ/ЕС. Да гледаме БТВ или Нова, Шоуто на Иван и Андрей или Слави и прочие и прочие безмислени крайности. Животът е гъвкав и безкрайно цветен. И в него има място за всички. И черното и бялото са само неговите граници - местата от които не можеш вече да мърдаш. Но между тях са всички цветове, всички хубави и лоши неща, които можеш да направиш, които могат да ти се случат. Излезте от задника, в който сте се заврели и си облечете най-хубавото настроение и дрехи, когато излизате по улиците. Защото никой не ни е длъжен, да ни признава колко сме велики, да ни създава качествени условия за живот, да ни дава високи заплати и т.н. Единствените хора, които имат някакво задължение към нашия живот сме ние самите. И колкото по-бързо започнем да го осъзнаваме, толкова по-бързо България ще се изправи на крака и ще тръгне напред. С гордост и предразсъдъци може да се живее само ако си богат и известен. Останалите от нас трябва сами да докажат величието си и сами да построят пиадестала си.
И свалете тия черни потници, защото направо ми се повръща като видя човек облечен в черно или бяло.
Случайна, ROFL! Много ама много ме развесели. Арестуван трамвай звучи толкова сюрреалистично, почти като вчерашните среднощни странности по Канал 1, които ме накараха да се чудя дали не съм се надрусала с нещо (човек в костюм на мечка търсещ меда си). Поне прочетоха ли му правата на трамвая?
Но човещина наистина няма. Не и когато я търсиш само в другия. Друг път да ставаш на пенсионерите и да им козируваш за всеки случай. Че да не те арестуват отново. :Р
А ако има недоизказано обвинение към мен - аз гледам да ходя винаги многоцветно. И освен ако някой не ме ядоса, съм доволно ухилена.
П.С. А боят поне заслужаваше ли си? Имаше ли мръсни удари, скубане, хапане, ритане? :)
Ами,нормално....Докато хората се развиваха....качество,налагаха модни тенденции,възпитаваха вкус към красивото,практичното.....у нас ние (учениците)имахме униформи,родителите ни купуваха еднаква конфекция в "Рила" и "Валентина".Ролята на жените е била да са труженички и единствения град,в който се чустваше полъха на Запада беше Варна.Само пампорджиите имаха валута,за да си купят качествени стоки.....и гларусите:)На въпроса ти за "кафето с райбер".Абсолютно гадно е според мен.Съответната жена,разбирай труженичка са я канили вместо на вечеря,на кафе, вместо красиви думи и обещания/кафе.Ужас някакъв комунистически, е моето мнение,от който и до днес там няма спасение там:)
Xandrina - не знам за Варна, само митове и легенди съм чувала за този град и модата в него. Така че не мога да коментирам за там, само за милата ни, прашна и занемарена столица. Във Варна може и нещата да стоят по-различно, кой знае. За панталоните 7/8 ми, това шега ли е? Оти е лято, един вид хората не трябва ли да ходят с къси, леки и ефирни неща? Или важи само за тази възрастова група? Но дори и те - не ги признавам тия клишета на тема възраст. Човек трябва да се облича, така че да се чуства красив и да изразява себе си и на 15 и на 65 години. Айде стига, нали ще вдигат пенсионната възраст до 68. Крайно време е да свикнем, че човек остарява по-късно вече.
Всъщност не мога да коментирам модата, защото физичният ми мозък не може да се занимава с толкова сложни неща. Просто ме е яд, че няма разнообразие, няма цвят. И толкова ми е мъчно като виждам красивите българки облечени в някакви грозотии. И като видя красивите им лица, с едни такива вяли физиономии. Както казах лято е, отпускарски сезон, не плащаш парно, това са толкова много поводи за радост. Защо всички са толкова намръщени, просто не знам.
Коприна - остави ги "огледалата", те си знаят. Може и тях да са ги канили на кафе с райбер. :Р Това кой идиот го е измислил не знам, но трябва да му минат гънките на мозъка с ютия. Че нещо са сериозно сбъркани.
А иначе - колко любители на черното имало тук. Не знам какво намирате в него. Аз трябваше да ходя с един черен анцуг по едно време (щото нямах друг на разположение) и ми беше толкова депресиращо.
Е, то писането заедно е доста забавно. Пишеш нещо и после се оказва, че то вече за друго става въпрос.
Та, отзад напред - Случайна, именно. Страх ги е. Но не разбирам от какво. Вярно, положението в страната е много скапано, всъщност вероятно е най-скапаното от поне 10 години. Но улиците засега не са опасни, странно е хората да са толкова незабележими. Да не очакват на някой покрив да има снайперист и затова да са облечени почти камуфлажно. Все едно си попаднал в някакъв филм на ужасите и всеки момент се очаква човекът с резачката да се появи и всички да се разпищят. Е, ок, може би преувеличавам, но раздоката из София наистина беше травмираща.
И най-тъпото е, че реално не изживяваме нищо, което досега не ни се е случвало. Мизерията ни е верен спътник от толкова време вече. Какво толкова са се ошмулили тия хора?! Понякога си мисля, че в България наблюдаваме еволюция в действие - само най-силните и най-здравите ще оцелеят, просто защото те носят най-много на лоши храни, лоши лекари и всякакви други гаври. Но явно греша, щото хората вместо по-силни, се сдухват все повече и повече. И или падат жертви на вечната апатия или емигрират. Което е странно, статистически трябваше да има поне някой който да еволюира в правилната посока.
Коприна - честно казано не свързах райбера със заключване на врати. Макар, че предвид разказите на оцелелите от това време, май това е по-правилната асоциация. Но само като си го помисли и ме втриса. И ако това е известен лаф, трябва ли да значи, че това е била толкова масова практика?! Ужас някакъв. Радвам се, че поне това време съм го пропуснала.За Източна и Западна Германия - тия добрееее ли са?! Всъщност дискриминацията на политическа основа не е ли подсъдна. Ако кажеш на някой, че мирише лошо, щото е бивш комунист и то по телевизията, не би ли трябвало въпросният някой да може да те осъди? Сбъркани хора, ей. Както каза английският приятел на мама, който е бил женен за германка - това са луди хора.
Както и да е, вижте какво видео открих. За какво говорят не е толкова съществено, но човекът е на 84 и вижте го как изглежда. Много ме впечатли. А тук пенсионерите се водят за електорален материал.
От друга страна, светът и особено ЕС се е запътил към странно и вероятно мрачно място, така че може би такъв вид гражданство няма да е достатъчно.
Диди - аз също имам това чувство... Сиво е, ама много. И най- тъпото е, че като погледнеш прекрасната природа, на която се радваме и се изпълваш с толкова възхищение. И после виждаш празните очи на хората и от висотата на чуствата си се пльоскаш директно в калта.Коприна - смяна, удвояване, все тая. Важното е човек да си намери начин да е щастлив. Направо ти се чудя как издържаш на тези постоянни смени на реалността. Защото на мен след като ми взеха кръв от вената, за нещо за което в нормалния свят ти боцкат пръста и започвам да си мисля как да се евакуирам. Садисти. Вярно, там пък ми взимат тройно кръв, щото ми е рядка групата, ама това е един друг въпрос. Поне помагам на някой. :)
Всъщност, където и да си, "там" никога не е съвършено и винаги има някакви дразнещи неща и винаги сигурността ще бъде някъде там. Но, поне да знаеш, че битката си заслужава. Тук явно колкото повече време минава, толкова повече само зомбита ще остават. Днес по новините питат някакви жени из софийските улици за разни неща. Едната живеела в Италия, другата в Англия. Ми ок, то явно в България вече почти никой не живее. :)Чудиш се,как издържам:) Бях попаднала във водовъртеж и точно преди да ме напуснат силите,се появи "спасителен пояс".За което, всеки ден благодаря!
"Битката" за щастие винаги си заслужава!
Ген - не си прав. Не ми е целта да поучавам. Даже напротив, искам реакция, искам да ми се докаже, че не съм права. Искам да видя хората да заявят "не, това не съм аз, аз не съм сив, аз съм интересен, доволен от живота, изразявам себе си". И ако достатъчно често си го повтарят, може би най-накрая ще излезем от тази цветова гама. Изобщо не мисля, че някой не вижда проблемите, явно всички ги виждаме. Това което не разбирам къде е естествената склонност на мозъка да произвежда опиати с цел излизане от невъзможни и травмиращи ситуации, със страничен ефект прогрес. Някак при нас тая част нещо липсва. Нещастие колкото искаш, прогрес - нула. Което е изумително, само по себе си.
И да, нищо хубаво не виждам. Освен залата-красавица и магистралата-слънце (или беше обратното). Всъщност магистралата много ми харесва и карам по нея колкото мога по-често. Но не става въпрос само за дрехи. Тръгна се от един спор във фейсбук, относно политиката на Германия и Франция, от който стана ясно, че черно-бялото ни се е врязало в психиката по-дълбоко отколкото е нормално. Кой го клати дали малоумията, които правят Саркози и Меркел са плод на социализъм или капитализъм. Това е напълно безмислено определение, защото не описва адекватно ситуацията и времето, в което живеем. И въпреки това, на определен кръг от хора им е достатъчно да ги нарекат социалистически и да се почустват отмъстени и ясно разбрани. Това много ме вбесява. Че сме се вкопчили в миналото, в ясните граници, в избора на страна и защитата й, че пропускаме много по-важните процеси. Животът има нюанси и да се опитваш да избягаш от тях граничи с умствено заболяване. Просто няма къде да се скриеш. А ние се опитваме да го направим вече толкова време. Да изберем Правилния човек, да сме от Правилната партия, Правилния отбор, Правилния град и т.н. Вкарваме се в рамки и после страдаме, защо те не ни пасват. Ми няма да ни паснат. Рамките са затова - да са ти неудобни, за да ги разчупиш. Най-важните поуки в живота обикновено идват не от избирането на правилното, а не погрешното. Но при нас поуки няма, само избор след избор след избор и после самосъжаление, че пак не сме уцелили. И пълен отказ от честен анализ на ситуацията.
И Ген, идея си нямаш колко ми е мъчно за България. И колко много искам да остана. Но освен това искам и да съм щастлив и пълноценен човек. Ако измисля как да стане това тук, ще бъда тук. Ако ли не - светът е голям. И не мисля, че това, че пътувам ми е недостатък. Човек ако не знае колко по-добре може да бъде (а и колко по-зле), може да се обърка и да си помисли, че всичко е наред. Не е. Колкото по-бързо го разберем и приемем, толкова по-бързо ще можем да изпълзим от дъното. Щото с илюзии нещата няма как да станат.P.S. Много ми хареса този цитат на Ела:
Мисля, че много добре описва народопсихологията ни, въпреки, че не разбирам защо.
Днес и утре е "Изкуството - мисия възможна" пред Народния театър. Започва днес от 15:00 часа.
Това, че пътуваш е чудесно, но… Преди година или може би повече от година, ти се хвалеше тук, как пред блока, в който живееш си спретнала градинка или нещо, което да разкраси сивотата ви. Сега тази градинка как е, ти поливаш ли си я или е вече буренясала от честите ти пътувания и отсъствия и ги няма цветята? Знаеш ли колко градинки вече в България са занемарени? А тези, които са тук не могат и да искат да ви поливат цветята ще им е трудно, даже невъзможно. Цветята ни учат на красиво и цветно и трябва ежедневни грижи. За това е сиво. Ако хората не бягат да стават в чужбина прислужници или проститутки, а да си стоят тук България има бъдеще. За това Германия е такава държава, защото устисква на всичко, не бягат германците, а здраво работят. Коприна най-добре знае това, нали слугува там като прислужница.
Сори Коприна, ама не съм искал да те обиждам.По-горе нали каза, че е е хубаво да се казва всичко в очи. Може и да не си от изброените професии, но си поддържаш персонал, нещо като слугинаж. Няма лоши професии, но когато неуспяли хора в България от странство ме поучават, ми става мъчно за тях. Хем нищо в Родината, си хем нищо в чужбина, ама отворили едни уста и ръсат мозъци, кое е хубаво кое не.Като, че ли ние не знаем.
Когато говорих за градинка мисля, че разбра метафората.
Кои сте вие и кои сме ние,че толкова ти пречи,когато хората си говорят,какво им харесва и какво не.Аз не си спомням и един съвет или мозък да съм дала на някого или да съм обидила когото и да е било.Пиша си това,което мисля, ако ти пречи не чети!
Обиждаш, а няма за какво. Емигрантите изпращат пари наполовина на чуждите инвеститори в България. И това са само официалните. Малко е странно да говориш за бягство, след като точно това бягство те държи в що-годе приемлива държава. В момента, в който тези хора се върнат или спрат да пращат пари започва истинското забавление. И тогава и ти ще поискаш да избягаш. Всъщност, аз мечтая за този миг, защото очевидно докато не ударим дъното, такива като теб ще продължават да обиждат, тези като семейството ми и Коприна и надявам се и аз скоро, че бягали. Да, бягаме, към собственото си щастие. И да, бягаме от колективната мизерия и пълна липса на инициатива. Допреди година бях склонна да искам да остана. Но после пред очите ми, в университета, хора които са умни и кадърни, показаха че са преди всичко злобни и завистливи и склонни да разрушат всичко, само и само те да са отгоре на руините. Е за какво да оставам? Да гледам как това в което вярвам се срива? Или да постъпя като моя шеф, да блъскам деситилетия с надеждата да направя нещата по-добри, и нещата никога да не се подобряват, щото скапаняците се поддържат много качествено. Еми айде няма нужда. Да направят мол от факултета. Да закрият науката в България. Нека стигнем скапаното дъно най-накрая, щото докато не го стигнем, няма да има път нагоре. И когато стигнем дъното и го осъзнаем, аз вероятно ще се върна. Защото обичам тази държава и искам да работя за нея. Но няма да стоя тук и да тъпча на едно място, докато хората ритуално се самоубиват от апатия. Предпочитам да правя нещо качествено другаде, вместо да не правя нищо тук и да се заблуждавам, че съм велика.
Колкото до градинката, объркал си се. Аз не живея в блока от повече от година. Което ме прави много щастлива. Преди известно време правих пролетно почистване. Което не ме направи щастлива, но определено стана по-чисто. Но какво от това? Така съм го усетила, така съм го направила. Въпросът е, че е имало някакъв смисъл за момента. Сега вече няма. Когато пак проима, може и да повторя. Човек трябва да цени труда си и да го дава там, където ще има полза от него. Жалко, че това място не е тук.Ген, на никой не му се иска да бяга, да остави всичко което му е мило, дома си, приятелите си и да отиде на майната си и да започне от начало. Но борбата няма смисъл сама за себе си. Има смисъл само като цел за постигането на нещо по-добро. А в момента, тук, аз не мисля, че моята борба ще доведе до нещо по-добро. Когато това се промени, съм на първа линия с пушка в ръка.
P.S.Да не забравя,с тези,които ще протестират септември против шистовия газ и с онези,които ще бъдат на концерта на Жан Мишел Жар,се надявам да се видим!
Радвам се, че си имаш всичко тук и ти пожелавам никога това да не се променя. И то съвсем искрено. Само че твоето положение не е положението на едно 80% от хората. Ако хората си имаха всичко тук, щяха ли емигрантите да пращат насам такива огромни суми (без да броим дрехите и храната!)? Нямаше ли вместо това да си държат паричките и да си ги харчат за неща, които на тях им харесват? Ако всичко беше наред, нямаше ли да ядем български плодове и зеленчуци, да имаме българско производство, наука и култура, да караме коли на под 15 години, и също така истински улици, с асфалт и маркировка? Да имаме истинско здравеопазване, образование, правосъдие...Все някакви нормални неща, които може и да си мислиш, че вече имаш, но това е докато наистина не ти потрябват. И не се окаже, че всъщност ги няма.
Някак не ми се връзват твоите думи с реалността. Ти може и да си намерил начин да си щастлив, което аплодирам. Но не казвай, че всичко е наред. И ако сме ти досадни, извинявай. Но ние имаме право да пишем, а ти имаш право да не ни четеш.
А намека за перкото в Норвегия просто не ти прави чест. Със или без усмивки. Съжалявам, че го прочетох и още повече съжалявам ,че точно ти си го казал. Но определена категория хора, явно не можете да разберете колко е крехък живота и колко грозни са подобни изказвания. И понеже съм написала отгоре, че поста е посветен на приятелите ми тук, моля освободи ни от присъствието си, защото хора от въпросната категория не могат да ми бъдат приятели.
Дари :) Напълно си права.
Права си, макар не и за причината за промяната на мнението ми. Всъщност престоят в Испания нямаше толкова общо, въпреки че допринесе. Не съм осъзнала колко по-лесен и хубав и цветен е животът другаде. Навсякъде си има плюсове и минуси. Но присъствах на един разговор във факултета ми, който беше много грозен. И който ми показа какво би било бъдещето ми ако остана. Вечна борба с вятърни мелници и събиране на трохите, които се подхвърлят на калинки като мен, за да могат да се похвалят все пак с това, че някой работи. И дори да оставим трохите настрана, дразня се, че хората са толкова обсебени от завистта и омразата си. И докато въпросните индивиди са там, за мен място няма.
Но, аз все още мисля, че България има бъдеще. Ние сме толкова малки, не ни трябва много. Само ако хората можеха са се събудят. Но не можеш да събудиш никой на сила, можеш да мрънкаш, викаш и ръкомахаш, но той или тя ще се събуди когато си реши. Така че ако избягам, това няма да е бягство, а стратегическо отстъпление. Или поне така се надявам, ще видим накъде ще ме задуха вятъра. Човек никога не знае от къде ще изскочи заека.