Жега

Беше онова горещото лято, когато денем из Великата софийска пустиня хората скитаха с изменени лица и бутилчици вода в ръка. Дори тримата изрусени клошари от градинката пред блока нарушиха принципите си да ходят винаги с кафеви шлифери и сложиха къси гащи и мрежести обувки.

Всъщност искам да ви разкажа за това как Философа, Оптимиста и Песимиста пиха бира. Те се събираха от години в центъра на Пустинята, около университета. Мястото им беше любимо. Заради витаещите акедемични духове, твърдеше Философа. Всъщност Песимиста ходеше на сбирките заради сравнително евтината бира в района, а Оптимиста винаги тръпнеше в очакване да се прибере в изтърбушеното си легло с някоя дългокрака мадама с наистина руса коса, което никога не ставаше.

Тримата седнаха на една забутана маса до кенефа, пустинното слънце отиде да изпепелява западните държави и си поръчаха първата наливна бира. Бирата дойде в запотени халби и първата глътка изкара от тях пот колкото от десет километров крос.

<?xml:namespace prefix="o"?> <!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Бирата е супер. Да пиеш биричка в тая жега, е като ...дати направи свирка руса мацка с дълга коса, каза Опимиста и примлясна щедро.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Ба, какво и е страхотното, направо си е гадна, каза Песимиста. Незнам как успяват да разредят наливната бира, ама тая сто процента е разредена даже не е газирана, каза Песимиста. Освен това се ядоса на Оптимиста заради обсебеността му от фикс идеята за русите мадами, но вместо да му го каже отпи още една тройна глътка от бързо стоплящата се бира.

Според Философа бирата си беше напълно нормална, но той не каза нищо, защото мислеше задълбочено за Глобалното затопляне и  почти беше решил проблема.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Ша изпукаме брат, такава жега не е имало никога и направо, ша ни са ебе...започна Песимиста но млъкна и извади от джоба на ленения си панталон звънящ телефон.

По време на късия разговор той предимно повтаряше “Ама защо точно мен” и “Не е справедливо точно мен”. През това време бледото му лице, на няколко етапа, ставаше все по-бледо и изопнато. Философа го наблюдваше усърдно и за момент се уплаши, че челюстта на Песимиста ще цопне в бирата. Опимиста през това време точеше лиги по дългокрака красавица с бял минижуп, скръстила дълги и обещаващи бедра на щъркел пред бара. Тя пиеше коктейл с цвят на карибско лято. Формата на устните и обгърнали розовата сламка, докара нечувана ерекция и живи спомени за кадри от безброй порно филми на Оптимиста. А дори не е руса, помисли си Оптимиста нехаещ за съдбовния разговор на Песимиста.

Втората бира за тримата дойде, а с нея и онова мълчание което обичащите клишета писатели наричат неловко. Песимиста беше обгърнал главата си с две ръце сякаш искаше да я скрие от целия свят и гледаше кехлибарените балончета излизащи от бирата. Философа пренебрегна Глобалното затопляне и реши да счупи тишината на тяхната маса.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Кой беше?

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Супервайзера....да го еба в индиеца мазен, каза Песимиста без да вдига поглед от балончетата.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->И ?

<!--[if !supportLists]-->     -        <!--[endif]-->И...съкращават ме.
 

Новината накара Оптимиста да се обърне към нещастния си приятел и дори стопи ерекцията му.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->А обещетение ще ти дадат ли? Нали имаше такава клауза в договора?

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Ще дадат педерасите, къде ще идат...да им еба майката индийско-ирландска. Шест заплати накуп, каза Песимиста почти крещейки. Изгълта халбата си наведнъж и я трясна в пода. Тя не се счупи и това го ядоса още повече.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Ей супер, заяви възторжено Оптимиста. С толкова пари можеш да обиколиш Европа...или да си купиш десет годишно кабрио и да изчукаш всички яки мацки в Студентски град.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Ще те изчукам тебе тъпанар скапан, надигна се Песимиста към приятеля си, а той се сви, почти влизайки под масата.

През това време видяла разчела знаците на Философа услужливата сервитьорка достави още три студени халби и охлади напрежението

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Баси мамата скапаха ми живота тия педераси! Сега отидох пак в лайната. Ипотеки, мипотеки....всичко....Песимиста стисна пак главата си.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Що лайна бе, т’ва е ‘баси шанса, де да имах толкова пари аз накуп...възторгна се Оптимиста и се понадигна мислейки си за четворка с руса, червенокоса и брюнетка.

 Песимиста скочи, но Философа застана помежду им и с отработен жест посочи столовете на двамата собърнати нагоре длани. Това даде ефект и тримата пак насочиха вниманието си към бирите. А жегата не беше напуснала Путинята, въпреки залеза. Философа сложи леката си усмивка приканваща за благоразположение, медения глас за пред симпатични студентки и започна събирайки и раздалечавайки дланите си на нивото на брадичката:

      -Хубаво е, че Живота често ни изсипва лайна отгоре, както ти се изрази, това е за урок. Нещата трябва да гледат от всички страни. Животът не е само блондинки и секс, както си мисли Оптимиста, не забелязвайки мизерията в собствената си квартира. Нали ако не знаехме как миришат лайната нямаше да знаем истинския аромат на розите, каза Филофа и се усмихна. Така, че да пием за лайната!

        Тримата чукнаха халби и отпиха. Философа победоносно. Другите двама с лека, но лавонообразно нарастваща обида в сърцата.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Абе ти ли ще обесняваш за лайната и розите, избухна Песимиста и се изправи с халба в ръка. С твойта асистентска заплата само лайна можеш да ядеш, изкрещя той! После плична остатъка от бирата си върху философската глава.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Да бе, сам си яж лайната, обидено извряка и Оптимиста.

Тьй като нямаше повече бира в чашата, Оптимиста, учудвайки се сам на себе си, заби един цигански шамар на дишащия като риба на сухо Философ. Детския навик на Философа винаги да се клати напред назад на стола, му изигра кофти шега и той падна с трясък назад пръскайки капки бира. Другите двама тръгнаха към следващата кръчма. Песимиста беше сигурен, че светът безвъзвратно се е сринал и искаше да пие докато усети твърдата почва на дъното. Оптимиста пък беше уверен, че във съседната кръчма е пълно със блондинки и рижистудентки, които чакат само него.

 През това време наранената честолюбива Душа на Философа, обмисляше дали да не предприеме 40 дневна обиколка из любимите си места, както би трябвало да направи всяка православна душа. За щастие Душата навреме забеляза дългокраката мадама от бара, която бършеше с мокри салфетки лицето и косата на Философа и му помагаше да седне на стола.

<!--[if !supportLists]-->-        <!--[endif]-->Тази жега, това Глобално затопляне, ни побърка всички, каза с окуражаваща усмивка мадамата, която беше чела последната книга на Философа и беше тайно влюбена в него.

После двамата си поръчали по няколко скъпи чешка бира и говорили дълго за Глобалното затопляне. За наше съжаление малко преди да стигнат до Извода който ще спаси човечеството, те се целунали с изпепеляваща страст миришеща на рози и феромони и се отдали на дълъг и страстен секс в квартирата на дългокраката красавица.