Ако бях журналист търсещ предизборна сензация, днес щях да прескоча моста на влюбените и пуснатите фонтани край НДК. Щях да заснема кадър, захващащ едновременно порутеното заведение до параклиса и надвисения над него полуразпадащ се паметник, отново покрай любимия на всички дворец на културата. Или също и огромната яма разполовила „Бистришко шосе” предновогодишно. Тия две неща са напълно достатъчни за 2 листа текст препълнен с гневни възклицания и думички като „безхаберие”, „некадърност”, „опасност” „хора които не си вършат работата”.
Ама слава богу журналист не съм. А и след толкова години четене на гневни писания кожата ми (духовната) е станала като на носорог. И циничната ми половина, мазно подсвирквайки, си казва, че всъщност това са наааааай- малките проблеми в живота като цяло. А предизборно пък съвсем. Само ако реално се разледа темата с боклука – косите на човек се изправят. Две години минаха и няма и половин листче проект, а какво остава за първа копка. Ето това вече е проблем с главно П, проблем, който ще виси и над нашите деца. Иначе София е все още една много апетитна баница и за толкова години скубане и скришно похапване от тавата, градът все пак расте, но не старее. Моля се само, който и да върти и реже баницата тоя път, да си мисли не само за пълния корем, а и за това, че ресурсите на нито един град не са вечни. А както е казал вчера Ивайло Вълчев, „към кметското кресло днес са устремени много задници”.
Изобщо есента е време за изплуване на всякакви проблеми. Изборите – ясно, все пак това е само местна власт. (Добре, че поне нея донякъде сме отделили...) Рекордната инфлация обаче директно удря всички нас по джоба. Нещастните учители са принудени да се конкурират за бюджета, с още по-нещастните лекари и още от сега разбират, че инфлацията е изяла и малкото обещани бъдещи повишения. На този фон претенциите на бакшишите да им се плаща по левче на километър са просто смешни. Как точно блокирайки центъра ще накарат някой да се вози при тях на тая цена? Чак такива идиоти не сме... Пеша ще се ходи, драги другарчета, пеша, че таман да освободим задръстванията... И някак си се набива на очи, че срещу реалните проблеми няма кой да застане. Премиерът духовно се усъвършенства в Индия, а Даниел Вълчев е толкова напред с кармичните проблеми, че най -малко 10 живота напред ще се преражда в плужек. (Жалко че плужеците живеят кратко....)
Но „смело товарищи в бою”. Ще издържим. И това ще издържим.
Само някак ми се иска не просто да издържим... Този път.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви