"Еротика в полумрака", редактирана от Shtepselinka
След срещата си с Тери приятелите се пръснаха, всеки с проблемите си, с тревогите си, кроежи за измъкване от ситуацията… Борис също имаше свои тревоги и планове...
Останал сам, залутан в себе си ив това, което бе останало от центъра на Ню Йорк, Творецът крачеше по мокрите улици, а обувките му джвакаха в локвите…Беше потънал в размисли, забулен в сянката на провисналата си качулка, а силуетът му неусетно се сливаше с нощната приказка на неспящия град…
За пръв път се тревожеше толкова много… Чувстваше се в капан, от който не можеше да излезе… Светът - тази сива бездна - неусетно го бе погълнала и отново го бе направила част от мръсната си игра… Сега трябваше да й каже… Беше неизбежно… Отново бе станал част от онзи свят, от който така се стремеше да избяга…
Когато стигна до ъгъла на деветнадесета и тридесет и първа, дъждът вече бе поутихнал… Целият беше вир вода, а когато махна качулката си, дългата му сива коса бе станала на клечки и се спускаше хаотично по грубоватото му лице… Поизтрезнял от разходката, Борис разроши косата си с ръце, а послепоизтръска водата, която бе покапала по коженото му яке. Ароматът на "Harley Davidson" , парфюмът, който ползваше от повече от 15 години все още се усещаше... Запали поредна цигара и жадно всмука гъстия, ароматен дим… После се шмугна в една малка сива сграда и тръгна по стълбите…
* * *
На вратата на известния топмодел се почука… Щепси живееше в една малка сграда в отдалечен квартал в Ню-Йоркското гето и въпреки, че от 3 години дефилираше по модните сцени в Париж, Рим и Виена и целият свят говореше за нея, къдрокосата манекенка все още живееше в онова забутано местенце, където никой не можеше да я открие…
Светът не знаеше за връзката й с Борис… Тихо, тайно се срещаха от известно време… Никой не знаше за срещите им, никой не чуваше стоновете в забравените вечери, където тишината избухваше в необуздани експлозии, а флуиди се преплитаха бурно в полумрака… Копнежи, въздишки, емоции, безвъзвратно изгубени бяха събудени, а Борис бе преоткрил себе си… И не искаше нито за миг да се връща в онзи погубен свят на излъгани надежди и мечти, където нямаше луна, небе, звездите не проблясваха, листата нешумоляха, къдетоникой не усещаше повея на вятъра,ниточуваше безбройните копнежи, тихо загиващи, както загиваше и този измамен свят…
Когато Щепси отвори вратата, лицето й грейна в усмивка… Не го бе виждала от няколко дни, заета в работа, не бе включвала даже и компютъра,за да види новините…
Борис също се усмихна и я прегърна …
-Колко си мокър! - Щепсисе заигра с косата му… - Ухаешстрахотно… - Толкова много ми липсваше… Борис я погледна и впи устни в нейните… С едната си ръка я притискаше към себе си, а с другата рошеше косата й. Щепси настръхна и прокара ноктите си по гърба му… Придраскването го накара да потръпне - тихо, спонтанно… Прокара пръсти по тялото й, Щепси затвори очи и започна нежно да се извива в ръцете му… Той се спусна с целувки по врата й все по-надолу по бронзовата й кожа… Тя разсъбличаше ризата му, а целувките им ставаха все по импулсивни, стонове все по-често прегръщаха полумрака, гами се сливаха в тихи стенания…
Щепси се бе хванала здраво за бюрото, а ноктите и продираха дървената му повърхност… Резки, ритмични движения, дългоочаквана наслада оживяха отново в тихата стая, ставаща неусетно сцена на танца… Борис проникваше необуздано в нея катосилно прегръщаше кръста й, фино извит в предизвикателна чупка…
Запотени въздишки продираха тишината на стаята… Разкъсваха, наелектризираха, трепереха, пулсираха, сновяха, без цел , без посока, в хаос безмилостно търсен…И урагани, стихии, пожари, лавини се сляха потайно в едно.. И избухнаха… И се усмириха…
Борис и Щепси лежаха отпуснати един до друг на голямото дървено легло и гледаха замечтано небето през прозореца, пробит в тавана…
-Имам да ти казвам нещо – Борис си пое дълбоко въздух… -Случиха се някои неща, които налагат пак да се забъркам… И ще трябва да отложим плановете си за известно време… С Ейс и Веско този път ни натопиха много здраво… -Тойзамълча…
Нюансът на свещите се загуби в сенките на пълзящата действителност…Една сълза се търкули ефирно по гладката кожа на Щепси и остави черна диря по бузата й…
-Защо?
Автор: Веселин Редактор: Shtepselinka
Еха! Да си припомним малко добрият - стар Блог на Смъртта! Големи емоции бяха! А на тази глава, на Щепси и свалям шапка за редакцията.