Блогът на Смъртта: "Паралелни Пространства и Осъдени Души", Глава 24

- Само още една задача имаш, пухче - изсъска гласът в мрачната стая. - Една последна задача и ще бъдеш свободна завинаги, а и любимият ти, и останалите отрепки... В стаята настъпи неловко мълчание... Щепси се уплаши, дишането й се ускори, а гърдите и започнаха да се надигат изпод ефирното потниче, което беше на път да се пръсне... В гласът му беше усетила нотка, която я накара да настръхне, да не може да обели и дума...

- Ела с мен, искам да ти покажа нещо... Щепси остана безмълвна. В очите му се четеше свирепа жестокост и тя за миг предусети, че няма избор... Мълчаливо го последва...

Мъжът набра някакъв код вурху дисплея, вграден в бюрото и изведнъж стената се раздвижи, етажерката с книги се олюля, а след миг се завъртя на деведест градуса. В нищото зейна мрачен тунел, а въздухът се изпълни с тежък, влажен мирис... Двете фигури се шмугнаха в тъмнината...

След миг, мъжът извади нещо, подобно на свита хартийка от джоба си, поразмачка я с пръсти, наплюнчи я с езика си и погледна лукаво... В другата си ръка държеше черна запалка, с обърната пентаграма и странен скрипт, изобразени върху студената й метална повърхност...

- Там, където отиваме, пиленце, не може да се влезе просто така... В тъмнината силуетът му изглеждаше още по страшен - като надвиснала мрачна фигура, облечена в черно наметало... Щепси успя да забележи това, вглеждайки се в сянката му, която образът му хвърляше върху влажната стена на тунела... "Follow the White Wabbit and see how deep the hole is!" - се четеше с огнени букви на стената. Щепси се стъписа, а стрхът се разнесе през цялото и тяло и спря в петите... Наложи си да не го покаже и продължи да пристъпва привидно-уверена в полумрака...

Силуетът запали цигарата и във въздуха се разнесе тежкият аромат на канабис... След като жадно всмукна няколко пъти и задържа дъха си за миг,мъжът подаде папируса на фината, женствена фигура. Щепси взе цигарата в разтрепераните си ръце, и предусетила, че моментите, в които е имала право да избира отдавна са изчезнали, пое глътка от лепкавия дим със стипчиво-кисел вкус... Дръпна няколко пъти, като ръката й рязко доближаваше и отдръпваше цигарата до вишневите й устни... Двамата продължаваха да вървят по продължението на тунела, а сега изведнъж стените се раздвижиха в червено-бели раета, които преливаха нюанси, като че ли, прожектирани върху тавана, стените и пода... "The Words of Prophets are Written on the Subway Walls!" - изтръгна се нов надпис от тъмнината... Щепси се изплаши отново - гърлото й се стегна, а сърцето й блъскаше все по силно и по-силно, чувстваше слабост в глезените си и сякаш губеше контрол върху мускулите си...

Двете сенки продължиха да вървят по продължението на хладната бездна, безмълвно, тихо допушваха остатъците от сухия папирос... Когато мъжът дръпна за последен път от цигарата и картончето се запали в огнената жар и опари пръстите му, той го пусна на земята.. Това, което видя Щепси бе, как един картонен цилиндър блъсна краят си в студената земя, подскочи, все едно на забавен каданс, блъсна се още веднъж и все едно се залепи тежко за пода... Възприятията й се преплитаха... Тунелът и сянката на събеседника й се олюляваха пред очите й, и сега тя го видя в истинската му същност... Пред нея стоеше самата Смърт, изтръгнала се от мрака и преобразила се в зловеща мъжка фигура... Пред очите им се появи огнена врата и двамата инертно се вмъкнаха в новото помещение...

- Следвай ме, без да обелваш дума, те и без това няма да те чуят - процеди през зъби Смъртта и заразбутва тълпата. Двамата се бяха озовали в някакъв огромен клуб, в който се преплитаха стотици тела, а в очите им се четеше сива празнота... Някакъв мъж бе спуснал ръцете си по кръста на някакво момиче, а влажният му език се спускаше по врата й...

- Това са осъдените души, пухче...- В паралелният свят, който жалкото човечество само си избра. С продължение на годините, хората забравихте себе си, забравихте чувствата, които водеха животите ви... Привличаха ви лъскавите коли, мирисът на парите, жаждата за власт, за разгул, за наркотици и алкохол... И постепенно от нищото се изтръгна ново пространство, в което пошлите ви помисли се изродиха, ревността, отмъщението и алчността започнаха да диктуват... Да създават един нов свят, в който реалността се преплита с тази на този свят, който ти познаваш... И различните реалности създадоха моя свят! В който мога да властвам, да разполагам свободно с човешките съдби...

В очите на Щепси преливаха сълзи.. Сети се за Борис...Защо го беше оставила сам в онзи свят... Толкова много го обичаше, толкова много й се искаше сега той да е до нея и да й вдъхне кураж! Уви - нямаше го... Сега беше част от онзи, другият свят... Дали осъзнаваше какво се бе случило...

Двата силуета се заизкачваха по измислени стъпала и се озоваха на едно сепаре, в ъгъла на тъмния клуб. На масата  стоеше бутилка Мартини и две коктейлни чаши с маслинки, забодени на тънки клечки... Смъртта наля зелената, луминисцентна течност в чашата на Щепси, после в своята и бавно отпи... В очите й се четеше задоволство.

-Паралелни пространства, душко... Блогът на Смъртта ги свързва, а Вестителят е мой слуга... -Нека сега ти покажа какво се случва в онзи свят, за който много хора си мислите, че е единствен...-Колко сте жалки! В очите й се процеди отново омразата, която Щепси бе видяла в очите на онзи мъж, в чийто материя тя се бе превъплатила...

На огромен екран заприбляскаха светлини, чу се пукот и дъхът на Щепси се притаи... Видя себе си, облечена в коженото си сако, заизкачваща се по някакви стълби... След миг бе на покрива на един огромен небостъргач... Държеше нещо като дистанционно в ръцете си - детонатор... Хладнокръвно натисна бутона на правоъгълната кутия, а отсрещният небостъргач лумна в пламъци, разхвърчаха се стъкълца... Чуха се писъци, а силуетите на Ейс Коук и Фрости се строполиха на земята... Екранът заприпука отново и се появи ново изображение - Борис беше опрял пистолет в главата на Аурин, в тръстиковия му дом, непосредствено разположен до плажа.. Две солени сълзи се спунаха по бузите на Щепси, а гърмът от дръпването на спусъка прокънтя в ушите й... Щепси се разплака, вече не можеше да се овладее...

-А знаеш ли кой всъщност е Аурин? - Братът на Лейди Фрост, с който не са се виждали повече от девет години...  Смъртоносният глас отекна в пространството..

Стонове се чуваха в полумрака, а ритъмът от силната музика кънтеше в акустиката на просторния клуб... Екранът угасна, а Смъртта наруши тишината отново...

-Няма любов, пухче! Отдавна е умряла! И всички жалки човеци допринасяте за това... Мразите се, завиждате, убивате, лутате се в паралелния свят...Жалки жертви, оплели се в собствената си користна паяжина... -А защо ти показах всичко това ли? -Ти ми трябваш... Различна си... Думите прокънтяха в шумното помещение...