Ее, най после

Абсолютно разбирам как се чувстваш. Аз също най- сетне гледах "Аватар" миналата събота и още не съм довършила осмислянето и преживяването. Беше Велико, наистина :)))!

А за "Аватар" - сръчно направен  и занимателен филм, но нищо забележително...
Пък без да досаждам, ако ви се чете силна книга на същата тема - опитайте с Майк Резник - "Раят", по-добра е във всяко отношение от претенциозната и високобюджетна продукция на екрана.

 

 

Светев, целта на филма е точно ефектите. Да гледаш филма на компа е престъпление. Имаше пост за аватар на Дениджейн мисля. Там съм си дал подробно мнението. Филма е направен заради ефектите и по-специално е правен с камера за 3D ефекти, но ти Светев може и на GSM  да го гледаш. За останалото си прав.Със сигурност обаче на компа не си усетил красотата на филма. Блудкавостта вече я има в почти всеки филм. Ние от фантастиките върхове не искаме.

Шели като си ни открила всички от бглога вътре, я па кой точно съм.

Амии...някой от драконите /подвид "огнедишащ"/ :)) Шегувам се, разбира се. Идеята беше, че в нас живеят виртуално и реално и може би..реалното би било по-красиво, ако успеехме да влезнем с виртуалното в него.

Светев, аз лично предпочитам световете на Урсула Ле Гуин - по- хуманни са ми някак. Но и Майк Резник става :)). Книгата никога не може да се сравни с филм. Шели е права - две различни вселени са. Опитай да видиш филма с ефекти, друго е, повярвай. Сюжетът не е много оригинален, наистина, и краят е логичен, но пък е страшно красиво, добро и смислено. За мен беше истинско преживяване.

Много интересен блог и по точно много интересно тълкуване на филма можеш ли да ми разясниш че не схванах смисала на този коментар:

  Шегувам се, разбира се. Идеята беше, че в нас живеят виртуално и реално и може би..реалното би било по-красиво, ако успеехме да влезнем с виртуалното в него.

 

Валентин, благодаря, в интерес на истината този пост е просто емоционална реакция, повечето от по-старите блогери знаят, че в действитеност не съм на 13 години. И все пак..какво представлява една социална мрежа? Свързване на хората, независимо от техните телесни обвивки и реален живот чрез споделянето на мисли, отношения, емоции, позиции. Освободеността на хората във виртуалното от зависимостите на реалните физически отношения в повечето случаи показва или поне подсказва душевният им облик. Това прави едни хора по-близки, свързани от сходството на нагласи и емоции, а други - настройва дори като врагове. Представяте ли си "врагът" ви тук в действителност да е обаятелен, ценен от общността си, и иии т.н. всички екстри човек? А представяте ли си обратната ситуация - героят тук в действителност да е непочтен и твърде непривлекателен?

Е, сега вече напълно разбирам кометарът ти при мен! ;)

Запалихте ме - ще ида да го гледам пустия филм. А сравнението със социалните мрежи си го бива - тъкмо тук сами правим виртуалния си образ, такъв, какъвто никога няма да бъде в реалния живот...Нали за това и снимчиците в профила се наричат тъкмо "аватар"?

О, аз вярвам в специалните ефекти на големия екран, но то е друга емоция. Както казва Светев - двата жанра (киното и художествената литература, особено фантастиката) имат отделен смисъл и цел...Предизвикват съвършено различни усещания у читателя и у зрителя!

Та така...

:)))

Първо, бих искала да кажа, че анонимният коментар е мой - системата ме изхвърли и нямах време да го пиша втори път. Второ, мисля, че (понеже "за всеки влак си има пътници") всеки реален човек някъде е ценен и уважаван. Това как се поставя във виртуалното пространство е въпрос на мислене, възпитание, култура, понякога и на моментно решение. За всеки социалната мрежа играе различна роля - за едни хора е сцена, за други е просто начин да запълнят времето, за трети е възможност, която в реалния живот нямат... Аз съм си еднаква и тук ( на Пандора), и в къщи, и в работата, и на улицата - все същото магаре съм си. Не разбирам защо очаквате да има кой- знае каква велика разлика между виртуалния и реалния човек. Интелект и душевност не могат да се скрият дори зад най- грозния и безсмислен аватар.

 Случайна и аз бях убедена, че съм съвсем същата и в реалното и във виртуалното. Тук, обаче чете приятелка, която ме познава относително добре.Не коментираме никога написаното, но веднъж тя ми каза, че понякога много се дразни като чете какво съм написала, защото съм била необичайно сериозна и тя не ме познавал в такава светлина и все очаквала, че и във виртуалното така ще я разсмивам както в реалното. А според мъжа ми аз съм различна  с него и с приятелите си. С тях винаги съм била мила, добра и усмихната, а към него взискателна и ината :)))) Така че явно не сме винаги еднакви, а по- скоро зависи от ситуацията и хората или юзерите:)
 А филмът ми беше забавен и с удоволствие го изгледах до край, което рядко ми се случва в последно време. Поечето филми са толкова предсказуеми, че след половин час са ми доскучали...Ефектите бяха страхотни и излязох от киното замислена, но много положително заредена!

Е, на всички ни се е случвало - живееш месеци наред, а може и години с възхищение от виртуалния образ на някого, след време се запознавате на живо и ти оставаш с горчив привкус, опознавайки реалните му прояви и начини на действие. Никой от нас, в крайна сметка, не е съвсем същия във виртуалното и в реалното /дори и само заради "аватара"/ :)) 

То темата вече се отклони малко, ма аз да си кажа за ''Аватар''.

Незнам какво чааак толкова ви впечатли всички този филм. Един приятел - мъж, ама мъж и половина ми разправя как, добре че бил с очила, нали е 3D, че като се разревал на оня ми ти филм...

Нещото, което на мен ми хареса единствено, но много, са онези красиви цветя и дървета :))) не само те де, имам предвид, красотата на недокоснатата природа, цветовете, картините.

Иначе сюжета - до болка вече познат и от филми и от книги. Девствена природа, едни многооо лоши, които се опитват да я експлоатират, с хората заедно, добрите, ахааа да не успеят иии все пак побеждават лошите, естествено само с помоща на майката Природа вечната и святата:)

Та така, по-всяка вероятност книга по този филм, би била абсолютна скука, както и ако ти го разкажат... заложено е строго, само и изцяло на визия, спец.ефекти, външен вид. Мен такъв филм, не може да ме грабне и въобушеви чааак толкова, за мен идеалният филм съчетава сюжет + визия:)

Не беше мой поста, шопар, но аз бях написала на кутрето, че да го гледа на компютър е глупост или нещо такова. И продължавам да го мисля.

Киното е визуално изкуство. Никой не е казвал, че Аватар блести със сценарий, защото не е така. Аватар блести с ефекти и точно за тях си заслужава да се бръкнеш и да платиш за билет за кино. И да зяпаш с отворена уста. И като гледам откъси от филма по телевизията, и изглеждат толкова бледи. Не знам как искате филмът да ви плени без 3д.

Защо понякога не оставим сериозните неща за ежедневието и да оставяме понякога окото само да се порадва, без сюжет и смисъл?:))) В края на каищата човек има нужда и от безсмислие - нещо като почивка от непрекъснатия мисловен поток, с който живеем. Ако човек гледа филм, би трябвало да не очаква някакъв дълбок смисъл. Смисълът им е да са сдъвкани и изплюти, иначе нямаше да са за забавление или за запълване на свободното време.

А споменатият горе пост за "Аватар" в този блог беше на Еоуин. Аз може рядко да пиша, ама редовно чета.