ЕСКУЛАП 10
Eдин приятел казваше, че ако силно желаеш да си припомниш нещо, можеш да си провесиш краката от осмия етаж, да напсуваш пияни полицаи на банкет или да скочиш с бънджи. Животът ти минавал като на кинолента. Не беше опитвал, разбира се! Аз съм пробвал и трите. Без ефект. Ако трябва да пришия остроумие към момента на получаване на дипломата ми, или т.нар. удостоверение по завършване на основния курс по медицина, бих си избрал друго - вземането на шофьорска книжка. Свещена празнота! Правоспособен си, но не знаеш какво да правиш с това си благо. Вътрешно съзнаваш, че шансът на тези, които ще лекуваш, е да имат здрави задни части. Разликата е в бройката хора, които можеш да поразиш (сещате се за смисъла на думата в случая), съответно с муцуна на автомобил и слушалки. Не мисля, че водачите на транспортни средства има с какво чак толкова да се фукат. Ще помня вечно този ден. Сякаш бях объркал витамините си за фитнес с лекарствата за астма на майка ми. Смесица от радост, удоволетвореност, цветни кръгове пред очите, слабост под диафрагмата, немотивиран (пък защо не и мотивиран) страх и желание за целуване на всеки срещнат. Без разлика на цвят, пол и занятие. Малко парче картон и изкуствена кожа! Ако я бях взел когато трябваше, отпред щеше да се мъдри горд лъв с петолъчка отгоре и пети, раздрани от зъбно колело. Сега лъвчетата бяха две, устремени в братска прегръдка, като предстояща катастрофа на два автомобила "Пежо". Ама, нейсе! Изтърпях как да е, с масивните си гръбни части, пронизващите погледи на служителките от Учебен отдел. Омръзнали си бяхме като Нелсън Мандела с надзирателите си.Имах уредена работа, веднага след завършването. Друг приятел, де да знам как, беше станал шеф на Центъра за спешна помощ в градче от селски тип, отстоящо на около трийсетина колометра от родното ми място. Започнах. Не знам дали има племе на планетата, гледащо в догонващи модерни технологии, което да може да охарактеризира погледа ми в първите две седмици от ходенето ми на работа. И щяха да ми плащат, мамка му!Веднага забелязах празноти в политиката на родния туризъм. Според мен не беше далече времето, когато доста от медицинските заведения ще бъдат включени в пътеводителите и брошурите на различните агенции. Как не чух бе, как не чух до ден днешен, кой с колко квалифицирани кадри и възможности разполага? И бели престилки и "цивилни" знаеха перфектно разположението на стаите за отдих там - двойки, тройки и по-масови, стриктно разпределени между отделните смени и отстоявани с плам, на фона на който семейното огнище срамежливо би мъждукало нейде в килията на монах, оставен на пост и молитва. Връзки, калени с годините, даваха хляб за клюки на цели административни единици, барабар със селата около тях.Като латиносериали. Шофьорите и те учавстваха. Всекиму според заслуженото. И не само.-Ухапа ма куче, душа! - Огледах се. Фигурата ми на боксьр, хванат със стероиди на две поредни олимпиади, вече ми играеше бая шеги. От двама санитари, шофьора, три -четири сестри и фелдшер, аз бях лицето, към което пациентите най- рядко подхождаха с проблемите си. Дори и да бях с престилка и стетоскоп. Тази обаче, улучи доктора.- Какво - питомно или бездомно?- От ония, дет на втора програма на акардьон стават.- Дакел, значи! - сдържах се да не се разпадна от смях. Не знам, дали езикът на ромите е толкова богат, колкото го хвалят, но с вариациите върху българския вършеха чудеса. - От страх детето се изразходи. Два пъти се изразходи! В подобни случай викахме хирурзите. Гледаха ни винаги, като че са изяли триста грама панирани миди от нефтен разлив. Само веднъж душата ми се напълни. По-точно два пъти. Един дядка дойде, точно когато правехме реанимация на участниците в една трагично завършила катастрофа, дръпна ме за ръкава и каза:- Ухапа ме пепелянка!- Смок ще да е било, мърдай, че имаме работа!- Смок баба ти! На, виж! - и отвори една кофичка от кисело мляко. За части от секундата, около реанимирания, останахме аз и влечугото. Всички останали вземаха завоите към изхода на пети. - Убий я бе, идиот! - изревах.- Ще убия баба ти ! - Нямаше логика да е толкова тъп, без причина. - Изкупуват ги по сто долара, видях по телевизията! - “Дискавъри” и “Анимал планет” са едни от най -вредните канали, мен питайте!Вторият път, двама бездомници се бяха сбили за Кина, безпризорна, бойна сексуална единица, с която и така спяха, когато си искат. Но човешкият стремеж към романтика и драматизъм, вроденото желание за лидерство и идиотията, задълбочаваща се от така нареченото "инхалиране на бронз", ги беше накарала да се претрепят насред площада. Докараха единия в кома - травматична, алкохолна, токсична - казва ли ти някой?! Хирургът го погледна, погледна и мен (сигурно си мислеше че аз съм го ударил), и отсече:- Два фурантрила венозно! - Направих ги. Ефект -нулев.- Колега, чух страшен виц, бе! Един го изпитвали по акушерство, признаци на бременност. Голям корем , само това се сетило момчето. Едни зевзеци отзад подсказвали: " Криви крака!". Той повторил. " Разреждане на косата!" Завалийката потаря. Изпитващият попитал : " На мен голям ли ми е корема? "- "Да. "; " Плешив ли съм? "- " Да."; Криви ли са ми краката?." - "Да."; " А сега, като родя, ела да ти пиша една тройка!" - Още два фурантрила! Не излиза тоя, бе!Направих и тях. Същото!- Я, още два бодни! - С шест венозни фурантрила и камила би изяла ездача си от жажда.Има теории за отвъдното, тунелите и мислите, с които човек, ако е късметлия се връща от там. Този , точно го бяхме отписали, когато изрева гръмогласно: - Пикаййййййййййййййййй ми сааааааааа, мама му деаааааааааааааа!И Кина, и съперникът му, въздъхнаха облекчено. Алтернативата беше да се покандилкат в отделни килии, докато ги осъдят и това им спести операцията по обръщане на резбата. Много рядко осъзнаваме уникалните места, на които попадаме и хората в тях. На мен лично, ми бяха нужни години, за да усетя особения привкус на времето, в което така или иначе, минава живота ми. На едно място тук, бяха събрани хора с различни възрасти, обучавани в различни професионални и ценностни системи, с различен подход към себеподобните и света. Хареса ми увереността, с която премачкваха действителността през погледа си. Казваха: "Така трябва! ". И го правеха. Напълно нелогично на пръв поглед. Но какво значи логика и философия, когато нещата се случват постоянно. Пяната по ръба на тенджера супа, докато тя се приготвя, за да се нахрани някой. Това беше разликата - умните заключения на маститите мислители, просто са екзотична подправка към яхнията на истинския живот, без която той може. Така че, винаги си спомням с умиление за периода в "Бърза помощ".Имаше един фелдшер, който цял живот беше работил в кабинет за изписване на медикаменти на активни борци. Сладка работа! Докато не беше направил два емблематични гафа, които се дискутираха с години. Отишъл един байчо, явно партизанин от нелегалните и поискал да му изпише "Мухозол". Имало го в аптеката, значи може! Ние за тая власт сме мрели, бе гниди! Нашият човек му написал, на една специална бланка от Министерството, да му дадат половинка шпек и литър ракия. После листовете по учрежденията му дошли малко да пише обяснения. Вторият път, изнервен на бащата на първия секретар на Партията тогава, дето го водели всеки ден , уж за проблеми с бъбреците, казал:- Бай Сандо, уринираш ли, бе?- Бива, Коце, ама ако не тропам с краката не става!- Ще кажеш на сина ти, да ти купи един акордеон, да си тактуваш хем!Демокрацията го беше спасила от гладна смърт. Сега работехме заедно.
Привет! Много ме радват всички глави! :)
Искаш ли да ти ги обединя в една книга за да са по-лесни за четене? :)
Teri
Тоест всички публикации ще са както сега, но ще бъдат като отделни глави и ще има линк към следващата глава :)
Teri
Ами, чи как уа! Страшни са. Ама аз много изоставам, още съм на 4-та глава. Що не се включиш в "Блогът на смъртта", имаш готин и увлекателен стил :)