Е-е-х съдба......
Какво е съдба? Какво е карма? Какво са суеверията?
Смятате ли, че човек може сам да управлява живота си, да бъде господар на бъднините си? Зависи ли съдбата ни от нещо, което е предначертано, което е предварително програмирано и заложено да се случи? Можем ли да бъдем творци на житейското си развитие, или сме безсилни да променим дори и най-малкия завой от предначертания път? Как е при вас?
ВЯРВАТЕ ЛИ В ПРЕДСКАЗАНИЯ? Бихте ли се опитали да промените съдбата си със силата на волята и характера ?
Или както гласи една латинска сентенция: "На смелите Съдбата помага, страхливите ги отказва" Вярно ли е?
Да, на основание на личния си опит вярвам в съдбата и в предсказания (зависи от това, кой ги прави).
Мисля, че много малко от това, което ни е предначертано, може да се промени с лична воля и праведен живот (поне така твърдеше един от последователите на Дънов и съм склонна след толкова години да му повярвам).
Дори това, което си мислим, че променяме, вече ни е предначертано :))). Но ние хората сме арогантни и слепи и прекалено самомнителни.
Т.е. може да има по-благоприятен и по-неблагоприятен момент за нещо, има моменти, когато сме по-слаби и други, когато сме по-силни и нещата ни се отдават по-лесно.
Независимо от всичко обаче нашият личен избор си съществува, нашите лични усилия си имат своето голямо значение. Съществува и "кауза пердута", която не ни е по силите и ако се захванем с такава задача, която очевидно не става, само ще се изтощим. (Това последното важи за мен: бях се захванала с една кауза пердута, добре, че нещата спонтанно се наредиха в моя полза; иначе, както съм човек, който трудно откава, не знам до къде щях да стигна: нали знаете тези кучета с обратна захапка, които, като захапят, и вече не могат да отпуснат захапката си).
Така че е добре да се вслушваме в себе си.
Според мен имаме само негативни избори- да не чуем това което ни се говори, да не направим това което трябва (и което искаме и ще ни направи щастливи) и в крайна сметка да си прекратим живота ако ни се стори неподходящ. Тези избори водят до повторение на едни и същи ситуации (в стил, мъжа ти те бие, напускаш го и си намираш нов, който пак те бие, щото ти харесват лоши момчета), болести или бавна или бърза смърт. Ма тя смъртта така или иначе в кърпа ни е вързана :)
Изборът, който правим, както казвате, е може би предопределен избор, но въпреки това, човешката натура е устроена да се стреми към развитие и промяна към добро! И ако даден индивид спре да прави своя избор, той би спрял и да се развива, според мен би деградирал, свит в черупката на страха си да вземе решение и да поеме отговорност. Защото да избереш, означава и да рискуваш! Трябва да избираме, да решаваме, и да не се страхуваме, защото дори и да сгрешим, така трупаме опит и увереност в собствените си сили!
Е, разбира се трябва да умеем да отсяваме "налудничавте идеи" от тези, които си заслужават риска и усилието! Затова сме и хора, а не животни, които се се водят само от инстиктите си! Интуицията е много добър помощник при вземане на решения, но на първо място трябва да е разумът! А ако късметът и "кармата" са на наша страна - какво по- добро от това! Успех! ;-)
Нека се включа и аз към новото течение на трудносмилаемите неща! Това поне е красиво и от сърце! На мен ми харесва, а на вас?
автор: Izabella
Гадателката
на забравени мечти
живееше със своята синя котка,
във къщата
със белите брези,
в квартала
на сметановите облаци.
Гадателката
на угаснали звезди,
садеше маргарити в локвите.
По тях полепваха
крилата на пчели
и въздухът
ухаеше на полет.
Гадателката
на притихнали души,
вареше мляко с мед
във утрото затоплено,
а времето
с притворени очи,
отпиваше
на сладки глътки
спомени.
А иначе си прав-спреш ли да правиш избори просто започваш да умираш. Първо духовно после и физически. Виждала съм го-гадно е.