Дънките навлязоха в живота ни още преди идването на демокрацията. Спомням си, как всички мечтаеха за такива и които успяваха да се сдобият с дънки ходеха гордо в училище с тях. После падна Живков, а пазара се наводни с дънкови облекла.
Днес... Днес ако вървиш по улицата ще видиш, че вероятно 80% от хората са с дънкови облекла. Горе-долу такъв процент носят и панталони от дънков плат.

Думата "дънки" идва от изображението, по-скоро логото на първите такива панталони, които пристигат в България. Те са дело на турска фирма, а на етикета им е изобразено магаре. Все още незрели, българите сме ги нарекли дънки. Докато цял свят ги наричат "jeans" или "джинси". При нас обаче джинси се казваше на панталоните от плюш, често на вертикални ивици. И те се носеха доста, дори плюшът да падаше, носеха се. 

Имаше една информация, че индийска фирма е наводнила точно тогава пазара с дънков плат, та цените паднали драстично, а ние сме облажили жестоко.

Та за дънките е публикацията. Удобни са, спор няма - мачкат се при пране, но след 20 минути по теб и се изправят. Не попиват от другите дрехи цветове и се запазват дълго с оригиналния си цвят. А преди години четох и нещо друго интересно за тях - били се самопочиствали. Тоест, може да ги носиш 6 месеца, мръсотията от тях падала сама. Не можах да си представя как може някой да носи панталон 6 месеца без да го изпере, но нейсе, животът е шарен!

Но пак за друго ми е публикацията. Споменах по-горе, че ако се огледате около себе си ще видите, че може би едно 80% от хората са с дънки. Ако отидете в метрото и имате късмета да седнете, оставите телефона настрани и не забиете поглед като повечето пътници, ще видите, че около себе си имате гора от крака. Ще видите някой изящен чифт дамски крака с обувки на ток, някой и друг анцунг, но и дънки. Много дънки! Сини, черни, червени, бембени, скъсани, дрипави - дънки!
И сега се замислете. Имате ли чувството, че сте в някакъв кооператив, който отива на смяна в завода? Всеки е облякъл еднотипните работни дрехи и пътува в Чавдар-а към цеха? Възможно ли е хората да сме такива, че мнозинството да носим едни и същ вид панталони? Стаден инстинкт ли е това или нещо друго?
Аз за себе си съм решил - нося дънки, но гледам да не е постоянно. Разнообразявам с панталони, които може да са трудни за поддържане, но са панталони. Различни са, не са дънки. Някак откак съобразих, че толкова много хора правим едно и също и ходим с дочените работни панталони постоянно, промених нещо в себе си и преоткрих другите опции. 
А вие, какво мислите за дънките и тази неотживяваща мода? Опитвате ли да разнообразявате и да не носите същото, което носят 80% от другите хора?