"Добро утро, блоговете са тук" или "Защо ще победим"
Иде ми да се позова на славното начало на блоговете… но то просто не съществува. Или поне никой не помни откога. Наречете ме богохулник, но за мен блогът не е новост. Блогът е само още едно превъплъщение, опаковка и рупор на словото. Сладкото му е, че е по-мощен от всичко досегашно.
Векове преди да се появят перфокартите, може би векове преди да се появят сметалото, писмеността и всички технологични джувки, които ни превърнаха в най-могъщото земно добиче, блоговете съществуваха. Още преди векове хората се събуждаха посред нощ с горящи слепоочия, свити юмруци, вторачен в тавана поглед и изпепеляващата нужда да споделят нещо. И крещяха, говореха, пееха, рисуваха, пишеха, ваеха, бълваха потоци от информация и емоции към околния свят. Така преди няколко хиляди години неизвестен миризлив човекоподобен от земите на съвременна Франция копи-пейстна няколко картинки от My Pictures на стената на пещерата Кроманьон и стана един от първите блогъри. Преди малко по-малко години русоляв блогър от Карлово с пъргави крака обикаляше из България и сипеше пламенни думи за свобода и человечески правдини. Всичко това като светъл лъч през мътния дезинформационно-безпросветен Похлупак, затискал човечеството от самото му създаване. А откакто го има похлупака, има го и светлия лъч. Т.е. още преди хиляди, стотици и десетки години, далеч, ама далеч преди www.mod.ber, алтернативната публична сфера съществуваше.
И все пак – какво не достигна на кроманьонеца да открие самостоятелна изложба? А на Левски – да го поканят на среща със западноевропейски дипломати или с руския император? Децибели, разбира се. Колкото и силно да беше викал, Смрадливко от Кроманьон щеше да събере на изложбата си най-много 5 души – от съседните 2 пещери, до които се чува гласа му. Колкото и да беше обикалял, Левски не можеше да обиколи цяла България, цяла Европа, целия свят, за да представи и да защити българската кауза.
И все пак – след като се появиха технологиите, какво не достигна на толкова други блогъри, за да облеят с чувствата и знанията си наистина всички, които биха ги приели? Демокрация, разбира се. От самото си създаване, а и до ден днешен, радиото, телевизията, вестниците са болезнено контролируеми и контролирани. Нелегални честоти и вестници, позиви, апокрифни магнетофонни записи – какво ли не правиха блогърите, за да пробият през Похлупака. Но лошите винаги ги откриваха, арестуваха, набиваха, заглушаваха.
Не и до момента, в който пред блогърите се появиха хилядите светещи пиксели на монитора, цуцащи и съответно плюещи информация през тръбичките на Интернет. Страховитият за мракобесните служители на Похлупака момент, в който всички можеха да станат блогъри, ако поискат. И всички могат да чуят блогърите, ако поискат.
Затова и блогърите сме съдени да победим. И да построим от парченцата различност и истина пълноценна алтернативна публична сфера.
Не че ще махнем Похлупака. Не че ще спрем лошите. Но те вече знаят, че сме непобедими. Защото сме всички. Можеш да заглушиш, набиеш, вкараш в затвора, нагрубиш и игнорираш един, петстотин или шейсет хиляди, но не можеш да го направиш с всички.
Аз съм на мнение, че много малък процент от хората (даже тези, които използват интернет ежедневно), обръщат особено внимание на блоговете. Това, че в България някои от блоговете се следят от пресата се дължи на факта, че сме малка страна и няма много хора, които блогват. Мисля си, че и това ще отмине, ако блогерите станат повече. Според мен блогът е хубав начин да споделиш мислите си с хората, които четат, и да ги държиш на едно място, а не оръжие за манипулиране на общественото мнение. Макар че (особено в България) се използва доста и с тази цел.
Много ми се иска, наистина Тери да напише нещо повече по този въпрос, защото вече разполага с необходимата информация. Аз разбира се също бих могъл да потърся в нета, но наистина сега нямам толкова много време.
Направи го Ти, ако искаш.
Блога не е оръжие!
Информацията обаче е Сила!
Вчера, когато за пореден път се замислих какъв е смисълът от обикновените сайтове се сетих колко по-досадно беше преди да напишеш нещо примерно в твоя сайт, после и да се намери някой да го прочете, ама и да го прочете не може да го кометира.
После се появиха форумите. Готино място, много дискусии, но пък някак си липсва индивидуалност. После се появиха разните аватари и подписи. Напредък. И накрая се появиха и блоговете.
Замисляли сте се колко абсурдно лесно е да пишеш в блог? Дори ако знаеш хтмл пак си е досадно да обновяваш всичките си страници за едно ново заглавие. И има толкова работа. А сайтовете поддържащи блогове го правят автоматично. Ти само пишеш. Хората коментират. Става дискусия. И всичко- без никакво усилие.
Това е голямо. Това е свобода. Свободата да говориш колкото и както си искаш. Колкото и да те чуят, пак е голямо. Примерно Бглог-ми сравнете го с блогер. В блогер имаш почти абсолютна свобода. Ама няма публика. Освен някакви приятели или може би лоялни читатели. А тук каквото и да напишеш веднага се вижда от други хора, чете се, коментира се. Не е ли свобода?
И блоговете се четат. Аз ги чета. И то не само тук. Обичам да чета блогове, защото са лични. Има един Блусовете на една арабска жена. Много яко нещо. Та мисълта ми е четат се ама много. Някои блогъри наистина стават супер известни. Някои блогове стават известни, защото блогърите им са известни.
Аз си мисля, че блоговете са поредната (но не и последната) стъпка към пълната интеграция на интернет в обществото ни. Към онова технологично бъдеще, което намираме в романите. Определено си го мисля. Защото колкото по-лесно е да се пише, толкова повече хора ще го правят, толкова повече и ще четат. И понеже сме много, сме свободни.
И да-информацията е сила :)
Все пак, не мисля че много хора четат блоговете. Също така съм съгласна с Дени, че блоговете са стъпка към интеграцията на интернет в обществото ни. Обаче за мен поне, това е по-скоро в личен план. Един вид отваряш вратичката на твоите мисли за другите.
А онова технологично бъдеще от романите винаго ме е плашело малко, макар че се занимавам точно с технологии (или точно затова). Не е хубаво виртуалния свят да заема такова голямо пространство в живота на хората, губи се човешкия образ като че ли.
Може би малко набързо съм прочела поста на Алекси, но това не променя факта, че (поне според мен) няма всички да седнат да пишат блогове. Не всички имат някакво мнение по наболели или не въпроси, а и не всички от тези, които имат, искат да го споделят публично.
Примерно майка ми преди да се научи как да пуска компютър все ми се сърдеше, че вися много и т.н. Сега, като това ни е ежедневно средство за общуване, и тя чете и новини и си търси някакви си неща, изобщо не я притеснява тя самата да виси на компа. Тоест, човешкото мнение за дадена технология зависи от това до колко му е нужна и/или полезна тя.
Е, и е хубаво все пак човек да се съобразява с наличното си време. Щото нета към момента храни сравнително малко. Да не говорим, че не става да те гушка и целува.
И не мисля, че е предимно в личен план. Много често се пише по общи проблеми. Политически, икономически, научни. Дават се нови гледни точки по събитие. И дори и личните само изглеждат лични. Ама не са. Защото когато трябва да се действа като общество, всяка личност е важна по някакъв начин. Всяка информация, която сме добили от някъде, всяка дискусия играе.И точно в това е силата на блоговете.
Вярно, не се четат от 5 милиарда, но дори и от 1 милиард да се четат, това не е никак малко. Това си е 1/5. И като добавим и физическите връзки и дискусии провокирани от разни блогове- може да се стигне и до 1/3. А някои хора правителства правят с 1/3 :)
В ББС-а имаше и чат (но само за двама, защото имаше само два телефонни канала...), и публични съобщения по всякакви теми, и лични съобщения; можеха да се качват и свалят файлове. Имаше и една-две срещи на хора от ББС-а в края на живота на BulPac, като преди това са били чести.
Лъчо "Dark Lord" Ангелов беше разказал за разцвета на старите "блогове " в Пловдив, който е бил преди 10 години: http://geocities.com/eimworld/eimworld9/spomeni_darky9.html
За личните страници - и там можеше да се добавят коментари и едно време (90-те години) - с книги за гости и имейл адрес. Ако някой се впечатлил или има мнение за личната ти страница, може да ти пише лично и да ти го каже, нали това е лична страница. ;-)
Авторът пък и тогава можеше да слага раздел "мнения на посетителите", "коментари" и т.н. Само че както казва Дени, нямаше много потребители.
Според мен форумите по същество също са споделища. Форумите не са само за спорове и за отговаряне на анонимни въпроси от рода на "Windows ми даде грешка 0x034893483, моля помогнете!". Има раздели и теми от рода на "Всичко останало", "Public", "Говорилня", "Похвалете се", "Какво искам за Коледа" :) и т.н., а и стига да иска, човек винаги може да вмъкне и нещо лично и емоционално в темите и коментарите.
Мдам, аз имам много добри спомени от един форум на една група, най-вече от секцията Общи. Много съм се забавлявала там. И особено като темата на форума е съвсем ама съвсем друга и срещаш някви супер индивиди.
А иначе за книгата за гости...като се сетя аз в колко съм писала-ЕДНА- и май беше на сайта на Ищар. Просто е толкова по-сложно. Въпреки че ако се замислиш като брой кликания е същото.
Ще прочета линка, щото идея си нямам какво е ББС.
А,да, и се сетих и за irc чатовете. И за киберсекса. Ееех, велика работа :) Баси безумията. Сядаш и говориш с 10-15 човека и ти е тооолкова забавно. А кво си казвате е друг въпрос. После като прочетеш логовете и е няква абсолютна олигофрения. Изобщо irc ползва ли се още за чат? Не съм влизала в канал май от...5 години.
Ма виждате ли, хем говориш там, хем кой те чува-един човек ако изобщо е човек :) И много трудно се провеждаха смислени разговори. Или може би-тогава се провеждаха по-скоро някакви разговори, сега обменяме мнения, гледни точки. Защото можем да напишем много повече и да се изразим много по-ясно.
Но трябва да си кажа, че аз още си обичам страничките. Щото блогът ти дава свобода от към писане, но страниците-от към всякакви изразни средства. Там наистина можеш да твориш с всяко попълнение. Вярно досадно е, но какво пък :)
Аз бих типизирал IRC и като "купон", макар че и там има връзка един-един - както можеш да се усамотиш с някого и на купон. И разбира се, нищо не му пречи да се ползва и за смислени разговори и за разговори с хора, с които имаш да си кажеш интересни неща, както това също се прави и на купони, стига събеседниците да са подходящи...
Съгласен съм за страниците, и аз си ги обичам :-), макар че моята от много години чака да й обърна внимание и да я вкарам в 21-ви век. :-))
Да, IRC още се използва. В социолингвистиката каналите в IRC се водят компютърно опосредствано общуване тип "бар" :-) (много към много, влизат-излизат хора, започват разговор непринудено, бързат да се запознаят ...).
Аз бих типизирал IRC и като "купон", макар че и там има връзка един-един - както можеш да се усамотиш с някого и на купон. И разбира се, нищо не му пречи да се ползва и за смислени разговори и за разговори с хора, с които имаш да си кажеш интересни неща, както това също се прави и на купони, стига да събеседниците да са подходящи...
Съгласен съм за страниците, и аз си ги обичам :-), макар че моята от много години чака да й обърна внимание и да я вкарам в 21-ви век. :-))