Днес както преди

Най-хубавия ми работен ден в седмицата е неделя.Въпреки сериозното количество дъжд ,което се изсипа и което е очертаваше да се изсипе,  не взимах колата и отидох пеш,разхождайки се като малко дете ,балансирайки по релсата на една изоставена железопътна линия.Докато ядях все още неузрели зелени сливи,се замислих отново за живота си.В близък план се бях опитал да предвидя всякакви варианти за бъдещо развитие ,което ме правеше изключително уверен в себе си.В края на краищата ,човек го е страх от неизвестното,а за мен нямаше такова.Все пак трябва да имаш свободата(на теория) да  контролираш поне една мъничка част от живота,а не да бъдеш зависим от нечие усмотрение...  С малко късмет може да наредиш простичките цели и желания,така както малшансът може да ти отнеме някои ценни неща завинаги.