В колектива ни обаче вечно има дразги и сплетни. -

Щом е така, значи директорът не си е на мястото!

       Един умеятелен ръководител на такава сложна структура като училищния колектив задължително трябва да е добър психолог, организатор, и преди всичко - добър човек, разбира се! Който искрено желае училището му да работи добре.

     Разбира се, само с доброта и с дипломи не става, Трябват си и опит, и вродено чувство за справедливост, такт, проницателност...

 

      Според мен - най-малкото в дадената ситуация е директорът да изслуша задължително и двете страни.

 

      После да вземе някакво решение като предложи помирение с компромиси и от двете страни. Защото обикновено и двете носят вина за конфликта. Пък и така всички ще чувстват, че има някаква справедливост, никой не е предпочетен изцяло пред другия.

 

За голямо мое съжаление няма универсална рецепта за бързо решаване на конфликти в какъвто и да е колектив. Стигнало ли се е до кавги и омраза, положението е изпуснато. В такъв случай, за "потушаване на пожара" може да ви е полезна намесата на един арбитър, "медиатор" - личност с авторитет, която се радва на доверието на всички страни в конфликта.

Ако е позволено да си пожелаем една структура работеща за преодоляването на подобни проблеми по най-безболезнения начин, можем да видим какво правят хората в далечна Канада. Тамошната "Асоциация на учителите" играе и ролята на такъв арбитър. Обикновено създават една "анкетна" комисия по случая, натоварена да изслуша всички страни и да излезне с препоръки или нареждане (зависи от сложността на казуса). Това решение подлежи на обжалване пред постоянна комисия и... така.

Друго, което ми идва на акъла, е тази тема;, в която преди 3 години обсъждахме какви са качествата на един добър училищен директор (по повод организацията на един курс за директори). Там подчертавахме "умението да решава конфликти" и подсказвахме някое друго полезно четиво.

Участвах в медиаторски процес между директор на езикова гимназия и фирма, извършваща ремонт в гимназията:)  Също и трудова медиация, трупам опит  и умения да решавам конфликти :)

Самото заглавие носи и информация за отговорът.Естествено, че директорът е лицето на институцията.Дали са държавни или общински, училищата са общности, в които важат същите правила на общуване както и в други такива, пък било то и частни.Темата ми е позната до болка, нищо че вече  отдавна лично не ме касае.Промените, които са наложителни за бг образоваанието неминуемо  трябва да включат и начина за избор на директор.Дългогодишната  практика за устройването на разни неудачници в различни области на живота, на директорски постове в училище или детска градина, е жизнено важно да спре.Децата страдат от това, колкото и странно да звучи това за някои.

Подкрепям идеята на Павката и на Нина, но повярвайте колкото и медиатори и корективи да бъдат въведени, докато на позицията директор не започне да се гледа като на  дейност с много отговорности и задължения,а не място за облагодетелстване, по кокошкарски /извинете за израза/ нищо добро  не ни чака, като нация.Единствената ни надежда са онези ентусиасти, като пишещите тук учители и тук там родители, за позитивна промяна.Лошото е, че времето си минава и губим поколения.

Всеки ден общувам с деца и се наслушах на какви ли не абсурди,  на които са подложени да търпят от нас, обезумелите възрастни.Колко ли ще продължи това??????