Днес
Днес беше петък. Петък, 30 юни. Ден слънчев, горещ, както казва Селен - един полъх на вятъра може да те балсамира, аз замислен допълвам - втория има потенциала да те кремира.
Топъл, горещ ден, в който сутринта отидох до ВАЦ да напечатам вестника. Тъй, аз до ВАЦ отидох, вестника го отпечатих, но седейки и чакайки да пуснат машините четох Нощен Труд. Никога не бих си купил вестник на Труд, но се зачетох само от любопитство. И какво прочетох - клюки, едного разпорили, друг пребили, трети се напил, обяви за проститутки и дори реклами за такива. Четох и един особено интересен разказ, как в едно село спряла телевизионната кула и хората не хващали БНТ и БТВ вече пети ден. Написан със селски диалект. Отвратен изхвърлих този парцал. Не ме бийте - във ВАЦ (печатницата) ходя по служебни ангажименти и това мое ходене няма нищо общо с протеста ни срещу ИК "Труд". Просто работа, която трябва да се свърши.
Навръщане от мен се лееха реки от пот. Разминавах се с весели ученички, които носеха букети с цветя. Бях учуден да видя тези букети, но после чух по радиото, че днес е бил и последния учебен ден на учениците. Помислих си, че много ми се иска по този повод да видя Куини да пише повечко, тъй като се надявам да има повече свободно време :)
Сега съм в къщи и правя презентация под PowerPoint за утрешното представяне на BgLOG в конференцията WebTech 2006 в хотел Родина. В същото време нямам търпение да дойде неделя и да излезем на Витоша.
За утре малко се притеснявам как ще се представя. Винаги се стягам като дъска като излезна пред повече хора или говоря по радиото. Още по телевизията не са ме давали, така че не знам как е:)
Да стискате палци утре приятели! И да дойдете в неделя на похода :)
Топъл, горещ ден, в който сутринта отидох до ВАЦ да напечатам вестника. Тъй, аз до ВАЦ отидох, вестника го отпечатих, но седейки и чакайки да пуснат машините четох Нощен Труд. Никога не бих си купил вестник на Труд, но се зачетох само от любопитство. И какво прочетох - клюки, едного разпорили, друг пребили, трети се напил, обяви за проститутки и дори реклами за такива. Четох и един особено интересен разказ, как в едно село спряла телевизионната кула и хората не хващали БНТ и БТВ вече пети ден. Написан със селски диалект. Отвратен изхвърлих този парцал. Не ме бийте - във ВАЦ (печатницата) ходя по служебни ангажименти и това мое ходене няма нищо общо с протеста ни срещу ИК "Труд". Просто работа, която трябва да се свърши.
Навръщане от мен се лееха реки от пот. Разминавах се с весели ученички, които носеха букети с цветя. Бях учуден да видя тези букети, но после чух по радиото, че днес е бил и последния учебен ден на учениците. Помислих си, че много ми се иска по този повод да видя Куини да пише повечко, тъй като се надявам да има повече свободно време :)
Сега съм в къщи и правя презентация под PowerPoint за утрешното представяне на BgLOG в конференцията WebTech 2006 в хотел Родина. В същото време нямам търпение да дойде неделя и да излезем на Витоша.
За утре малко се притеснявам как ще се представя. Винаги се стягам като дъска като излезна пред повече хора или говоря по радиото. Още по телевизията не са ме давали, така че не знам как е:)
Да стискате палци утре приятели! И да дойдете в неделя на похода :)
Желая ти успех утре и не го мисли много това представяне :) Вероятно и по време на радиопредаването си бил развълнуван, но бъди сигурен, че изобщо не ти личеше. Отстрани изглеждаше спокоен и говореше много уверено и смислено.