Без разлика на парламентарна група и политическа сила, всички депутати се носеха в многоцветния вихър на парламентарния купон. Това е то демокрация!
Встрани от общата еуфория, един народен избраник седеше сам с помръкнало чело. Това беше Пуци Уков, депутат от Демократично- традиционалисткото единение за безкомпромисна властова гражданска защита(ДТЕБВГЗ). Той едвам докосваше пищното блюдо в чинията си, сякаш кюфтетата му бяха неприятни. Един негов приятел и колега от парламентарната група седна до него с разтревожено лице.
-Какво има, колега, защо не се радвате? Нима музиката не е достатъчно силна или пък… се притеснявате да танцувате?
Пуци Уков въздъхна тежко.
-Ох, колега, страшно тегло ме е налегнало… Четвърти мандат карам в парламента и все не мога да се отърва от тоя проблем…
-Какъв проблем? – съчувствено попита другият депутат.
-Вижте, колега, в какъв порочен кръг се въртя… Сервират ми, значи, чинията с кюфтетата и филийките хляб. Прибори не ползвам, защото са пластмасови и вместо да ги ползвам аз, могат да ги употребят в някоя кухня за бедни. Нали разбирате – всичко за народа!
-Да, правим каквото можем! – подкрепи го колегата народен избраник.
-И така, сервират ми чинията с кюфтенцата и хлебчеца и аз решавам съвсем малко да хапна и посягам да си взема едно от кюфтенцата – лапвам го наведнъж, да не го оставям наръпано… И решавам повече да не ям, за да не харча народни пари, обаче не щеш ли беда – пръстите ми мазни от кюфтето. И сега какво да правя – няма да харча народни пари за салфетка, я! Решавам да се избърша в една от филийките хляб. Обаче тъй както се избърсвам, цял залък откъсвам и да не отива зян – хоп в устата! Обаче сега ми е сухо на гърлото, а ако нещо нарушава физическия ми комфорт, не мога да работя ползотворно за народа. Решавам аз да си навлажня устата с още едно кюфтенце. Лапвам го, обаче ръцете ми пак мазни. Какво да правя – пак се избърсвам в хляба, ама пак цял залък откъсвам и пак го изяждам да не се похабява. Обаче пак ми е сухо в устата!- Пуци Уков въздъхна тежко и разтърка насълзени очи.- Въртя се в тоя порочен кръг - кюфте, хляб, кюфте, хляб, кюфте, хляб… Страшно тегло ме наляга! Страшно тегло – тук, в корема…
Купонът си течеше, но едно депутатско сърце беше безутешно скръбно. Нежната душа на Пуци Уков, макар и скрита зад 120кг лой, е наранена. Ех, живот тежък депутатски!
февруари 2003г.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви