Де го чукаш, де се пука

След като ви запознах със служебната си драма, дойде ред и да се хваля.
Малко преди да реша да пускам сивита и да се сдърпам с баща ми, моята фирма обяви позиция, за която се искаше отличен френски и отличен английски. Аз пуснах едно сиви, колкото да не заспя, защото беше пуснала и колежката ми французойка. Бях абсолютно убедена, че мен ще ме извикат за масовка, а ще вземат нея, защото е французойка с английска филология. Даже по едно време мислех да се откажа и направо да и дадат мястото на нея, не ми се щеше да съм...прахът в очите на останалите колеги, че са я избрали с конкурс.
Както и да е. Отидох на интервю. То пък ми беше много забавно. Те ме питат въпрос Що е качество (за Quality Analyst кандидатствах), аз им говоря за кисело мляко. Това ми беше първата асоциация с думата качество. Трепач, а! После ме питат Какво е добро обслужване и аз им говоря за магазини за дрехи. И постоянно се усмихвах и смеех, абеее на голяма игра го обърнах. Направо като излязох си мислех, че съм говорила абсолютни глупости.

После шефът (те са 2ма шефове и шефка на шефовете, която беше една от интервюиращите) почна да ми разправя колко добре съм се била справила и мен почна да ме гризе. Стигнах до там, че да си проверявам служебния имейл от вкъщи, да не би да са ми писали нещо. А това ми поразвали съня, защото карам нощни и се прибирам в 8. Будя се в 11 – няма мейл, будя се в 1 – няма мейл, будя се в 3- няма мейл и до там, не мога да заспя повече. И така 3 дена.

Днес Лорди успя да се прибере по-рано да ме кара на работа, заради дъжда. И тъй като вчера не взех храна и бях на път да умра от глад, днес реших, че хич няма да ми дреме да закъснея, ама отиваме до МД. Закъснях само 5 минути.

Качвам се, сядам, цъкам компютри, телефони, програми, дъвчейки чийзбургер. Идва шеф номер 2 и пита кога мога да говоря с шефката, ако сега вечерям и ме гледа с един светнал поглед. Хвърлих сандвича и рипнах, че ей сега веднага ще говоря. Тъй де, стига са ми хабили нервите, да казват, каквото ще казват. Отиваме с шефката и в задушевен 5 минутен разговор ми обясни как съм била омаяла, каква страхотна мотивация съм имала и прочие. Туй то. 3 месеца изпитателен срок на някаква средна заплата между тази сега и истинската и после истинска заплата. Ама не ми проговори в цифри и хич сега не знам какво ще дадат и колко повече ще е.

Отървах се от юзърите! Сега само ще ги слушам как си приказват с колегите :)

Туй то.