Дай си бележника!
Забелязвам, че повечето хора, които публикуват тук, понякога се дразнят от оценките, които им поставят оторизираните читатели.
Наистина, необходимо ли е да има жури?
Възможно ли е поставените "бележки" да бъдат някакъв критерий за истинската стойност на един текст?
Тук, мисля, няма учители и ученици (в широкия смисъл на тези думи). Всички сте автори.
Ако оценявате даден материал - направете го с коментара си. Така поне ще е ясно защо и какво мислите за написаното.
Нищо лично.
Наистина, необходимо ли е да има жури?
Възможно ли е поставените "бележки" да бъдат някакъв критерий за истинската стойност на един текст?
Тук, мисля, няма учители и ученици (в широкия смисъл на тези думи). Всички сте автори.
Ако оценявате даден материал - направете го с коментара си. Така поне ще е ясно защо и какво мислите за написаното.
Нищо лично.
Друг е въпросът, че оценката е субективна. Затова и тя е с много нисък коефициент, по-важни са коментарите и броя прочити.
Но си прав. Изкуството и написаните от човек неща - те не подлежат на оценка.
Затова тя е по-скоро технически и морален стимул. Да кажем на автора - хей, харесваш ми, пишеш добре. Не всички пишат коментари, някои просто гласуват и четат.
Ще ми е интересно да прочета какво мислят по този въпрос повече хора, да добия по-пълна представа за отношението на потребителите към тази функция.
На въпроса дали трябва да се слагат оценки, аз мисля, че оценките изобщо не са нужни при определяне на най-добрите публикации, защото това се вижда от броя прочити и броя коментари. Освен това ниските оценки наистина имат свойството да създават едно неприятно чувство у автора и заради тях той би се отдръпнал и не би пожелал да пише по-нататък.
Ако махнем оценките, ще е за добро.
Мотивират думите.
qeen_blunder, благодаря. Ще покажа бележника на мама :)
Нищо лично, колеги.
И си прав, че коментарите са важни.
Ето какво предлагам - да могат да оценяват само онези, които са коментирали текста на автора.
Така ще е справелдиво.
Пък и ще видим на кой колко му стиска.
Нищо лично.
Браво, колеги.
Нищо лично.
При теб, например, се наблюдава синдромът "автор под обстрел". Често губиш самообладание.
Истината е, че не ти избождат очите. Рисуват ти вежди.
Ако внимателно се взреш във войната, която се води тук, ще видиш, че съм прав.
Избягвай противопоставянето ТИ - ТЕ.
Ще ти е от полза.
Нищо лично.
Ако обаче не се променят нещата, възможно е красивата идея на блога да си остане само блян и никога да не се реализира. И наистина, мисля си, че за да не се стига до това, може би оценките трябва да отпаднат или да бъдат разрешавани от автора, защото този състезателен елемент пречи на спонтанността и, съзнателно или не, влияе на много хора.
Стимулът в нашия случай се явява, само ако оценката е максимална и ако са гласували повече хора. Във всички останали случаи тя действа негативно на нагласата за писане и на желанието за споделяне с останалите блогери.
В тази връзка ми се струва, че се отделя прекалено голямо внимание на главната страница на БГлог, и това донякъде води до увеличаване на напрежението и до впечатлението, че някой натрапва нещо на някого. Ако всеки има право да пише в блога си каквото пожелае, защо се получава така, че когато то се появи на главната страница, вече не може да бъде каквото си пожелае, а трябва да е съобразено с общността? Къде е границата тук между личното и общото?
И накрая - макар че не е по темата, разногласия има и ще има, не само по въпроса за хомосексуалността, но и за и против абортите, притежаването на лично оръжие, цензурата, смъртното наказание, расизма, евтаназията, генното инженерство и т.н. и т.н. Не виждам нищо лошо да се дискутира по подобни теми, но с нормален тон и с истински аргументи.
:)
Коментари винаги е имало и ще има. И в момента авторът може да реши да ги има или няма. Това е така откакто сме на Блогтроникс системата.
Оценъчната система обаче ще се промени в следващата версия - ще има само положителни или отрицателни вотове - харесва ми, не ми харесва. Искам само да ви кажа, че оценъчната система е много важна и показателна фумкция на всички софтуерни системи за социално общуване и изграждане на онлайн общества (малийй, на БГ никак не звучи правилно, ама ще си го напиша и на ингилизки - social networking and community building software systems)
Ще се взимат предвид броя на гласуванията и ще пише - 7 вота, оценка 1+, което ще рече че е имало 4 положителни и 3 отрицателни вота. Такава е тенденцията от тази страна на голямата вода засега ...
поздрави
Навремето една мая учителка по литература в края на учебната годинани възлагаше писането на есе. И по този начин оценката за срока задължително се повишаваше. Всички есета, независимо от стила и съдържанието им, се оценяваха с шестица. Според нея никое творчество не бивало да подлежи на оценяване, но тъй като системата го изисква, тя все пак го правеше, но по свой си начин. Веднъж темата бе под формата на въпрос. Не си спомням точно, но например "Хуманни ли са героите на...в произведението...?" Та един мой съученик бе предал работата си,съдържаща една единствена дума : "Да!" . Неговата оценка бе отново шестица. "Но защо така!", негодуваха повечето. Нима е честно едни да влагат труд и време, а други да напишат единствено "Да" , като отговор на тема, а оценките им все същите. Тогава учителката ни разясни, че да оцени дадена мисъл с двойка, било против принципите й. Всяка мисъл или идея заслужава уважение, независимо дали съвпада с нашето виждане по въпроса.
Все едно да ви попитам кой е любимият ви цвят и да оценя някого с двойка, понеже той смятал, че предпочита бялото, което пък е напълно неправилно, тъй като според мен черният цвят си има повече достойнства.
Не отричам напълно принципа на оценяването. Все пак понякога той е наложителен. Едно е да сгрешиш дадена физична формула например или да посочиш погрешна дата на събитие в контролно по история. Но да отговориш на въпрос, чийто смисъл се крие именно в индивидуалното му тълкуване, то тогава какъв е смисълът въобще да бъде отправян.
Често отличниците си извоюват прозвището "зубрачи". Естествено това не важи за всекиго. А така наречените "двойкаджии", смятаме за недостойни. Е, какво се получава, след като напуснем училището. Животът винаги обича да си прави разни шегички. Сега, като се замисля, повечето"двойкаджии" , които познавам, се оказаха доста преуспели - добра кариера или печеливш бизнес, завидно семейно положение. И не знам защо,но онези - "отличниците" (повечето от тях) - поеха кариера на редови работници, с ниски заплати и вечно недоволни от живота. Това,естествено, се отразява и върху личния или семеен живот, понеже недоволният винаги прави така, че заразява с неудовлетворението си целия свят.
Животът не можеш да изучиш, той не се "назубря" и няма рамки. Защоли се получава така? Предполагам, че повечето "отличници" са станали такива, понеже са се бояли от оценката или от родителите си, от това,как ще ги възприеме светът. А има и такива, които сами поставят оценките си. Не във бележник, естествено. Но те не се боят от своя учител, нито от родителите си, от своите приятели. И как се получаватака, че спомените ми за такива хора никога не са избледнявали. Не си спомням кога и как някой е получил похвала и висока оценка в училище.Но си спомням за онова момче, което веднъж бе имало смелостта да предаде своята контролна с единственото "Да". Да , за това се иска смелост и не на всеки му стиска. Да не мислите, че и той не би могъл да напише нещо по въпроса. Но той провокира всички ни със своята свобода и сега, убедена съм, няма човек от класа, който да не помни постъпката му.
Познавам едно момче, чиято майка навремето все се оплакваше, че синът й бил много слаб ученик.Никак не се интересувал от учебния материал. Сега е програмист и продава доста успешно компютърна техника.Печели много и пред офиса му винаги чакат хора. Дори и аз често го посещавам като го закъсам с компа. Отивам там и се възхищавам на умението и бързината, с която работи. Гледам го и все си мисля за думите на майка му, която сега се гордее със своя син и чака издръжката си именно от него. Вярно е, навремето не се интересуваше особено от химия,биология или история. Но какво стана с онези, които разбираха от всичко, но по малко. Дали сега помнят хилядите формули и дати или просто попълват разните формуляри, които отдавна са изтрили всичката информация от главите им.
Та какво е това оценката. За какво точно ни служи? За да покаже на самите нас колко сме знаещи и ценени или да принизи останалия свят -това също е начин да изпъкнем - на гърба и за сметка на другите.
Дали тук не говорим все пак за преценка, която може да се даде единствено в ролята й на мнение за дадена публикация, но не като поставяне на цифра?
Ето пример как ще изглежда рейтинга после ...
И още веднъж ще повторя, че това не означава непременно, че публикацията е лошо написана, а такова състояние на нещата се наблюдава най-вече при темите, по които имаме някакви разногласия.
Продължавам да мисля върху думите на Жоро, че такава е тенденцията от тази страна на голямата вода засега, която тенденция показва, че оценяването е необходимо. Но ние, българите, сме много различни от американците и възприемаме оценяването като форма на изпитване, а не като идея за подобряване на качеството на писане. От моя педагогически опит и знания мога да споделя, че качеството на писане би се подобрило, ако оценките имат по-скоро стимулиращ характер. Затова имам предложение формата да бъде само с положителен вот и това също би могло да ориентира читателите (според броя на гласуванията) коя публикация е харесвана, и в каква степен, и коя - не, а в същото време да не се допуска неодобрение.
Но оценката сама по себе си е нищо ако не е обоснована.
Иначе, рядко оценявам. Или 1, или 5. Трябва или много да ми е харесало, или да ме вбесило, средните положения просто не ги дочитам...
Дуел.