ДУШАТА НА СТРАННИКА

       В пустинята на своята душа
        изгубих се и търся път.
        Назад не мога да се върна -
        там е Адът. Там е Смърт...
        Вървя. И търся нейде да открия
        и капчица от живата вода...
        Но всеки път, докоснал жадно устни,
        с изострени до крайност сетива,
        усещам, че от извора пред мене
        солените си сълзи пия без да спра.
        Кръвта бушува - топла,млада,
        изгаря ме отвътре и зове:
        "Мини през всякакви прегради,
        стигни до нови брегове!"
        Във океан от чувства бурни
        аз плавам с кораба "Надежда".
        Пак търся нови брегове.
        За да намеря път в душата си ...