Вълна

Като вълна, без своето море
се чувствам и се лутам хаотично.
Дали ще стигна свои брегове
обичащи ме, не и безразлични?

Въпреки загубеният път
и вятъра насрещен, дето спира
пенливоста душевен на мига,
все търся се и все не се намирам.

Без море... Разкъсана вълна...
Към хоризонта истините гоня.
Съпътстват ме и слънце и луна,
прегърнал капчици от топли спомени.

Морето ли пресъхна, че съм сам?
Измислих ли се, че съм страст пенлива?
Крещейки питам. Отговор не знам.
Усещам вече, суша ме залива...