ДУХЪТ НА КИТАЙСКИЯТ ВОЙНИК

 

На времето, през 50-60-те г. тази игра се играеше от гимназисти и студенти на събирания т.е.купони в по-късните часове. Компанията се подреждаше, момче, момиче, момче....насядали край масите, по диваните, пода....Един от компанията обикновенно, момиче, започва да разправя историята на китайският войник тръгнал на война. В случаят "китайският войник" е една кибритена клечка. Разказвачът започва историята: -Eдин китайски войник тръгнал на война, вървял /разказвачът поставя между устните си кибритената клечка и я предава на дясно- стоящия, който поема другият край на клечката също с устни и след изричане от разказвача на думата "вървял" я предава на следващия, по-следващия...докато се предаде отново на разказвача./........Разказвачът продължава разказа:..-Паднала бомба, откъснала едната ръка на войника, /разказвачът счупва клечката на две /...но той продължил, вървял, вървял,..../клечката се предава от уста на уста ..../ Паднала бомба, откъснала другата ръка, счупва се клечката и войникът продължава да върви, върви…Воиникът останал с един крак, пак се чупи клечката , вървял, вървял....докато накрая загинал, но духът му подължил да върви,върви...,а духът му се предава от уста на уста, разбира се без клечка.Така беше едно време, сега няма нужда от китайски войници и не е задължителен редът: момче, момиче...