Време е да се повъзхищавам / на моя почерк/
Още едно интуитивно откровение с елементи на душевен стриптийз.
Време е за възхита и то от моя почерк. Нали си спомняте, че чета една книга, която иначе си е много скучна и се чете много бавно, защото четенето трябва да се съчетава с душевни излияния, граничещи с истински откровения, които да се записват на хартия и една от задачите е да се възхитя на моя почерк. Но понеже възхищението е винаги голямо събитие и аз реших да споделя моето възхищение с вас. Първо затворете очи и си го представете, него, моя почерк. Едър, не поросто голям, а по една дума на ред, разкриволен е най-меко казаното определение. Много е далеч от красив, защото е направо грозен, а и не познавам нормален човек, който да може да го прочете, ако е автентичен, без участието на моето вътрешното убеждение, че някой ще иска да го прочете и ако чак след като знам, че след моето писане ще има и четец, тогава мога малко да се постарая, поне да се различават една, максимум две букви, т.е. да има някаква идея, че съм се опитала да го превърна в нещо четивно. Ако си мисите, че се майтапя, изпратете актуален адрес да ви драсна два реда и ако го дешифрирате, ще ви призная за професионалист в разгадаването на най-заплетените тайни на света.
И от тук нататък трябва да се излее моето истинско, искрено възхищение, но нещо не ми идва отвътре, защото много трябва да си изкривя душата, за да изрека нещо възхитително, като:
"ОООООООО, мой мили ненагледни, почерко, така ти се възхищавам, че не искам на никого да те показвам, само да си мой и от никого невидян!"
Това както забелязвате е искрено. Радвам се, че някой се сети да изобрети клавиатурата, че ако сега трябваше да ми дешифрирате завъртулките един живот нямаше да ви стигне да прочетете всичко това. То, не че е задължително да го четете, но ако някой като мен си е купил книга по калиграфия и ако се е отчаял в опитите си да постигне краснопис може да разбере личните ми чувства към начина по който пиша и да разбере, колко не е за показване, разказване и споделяне „идиличната” среща с нещо изписано от мен. Добре, че тези дни имаше пролетно почистване, та се потрудих да изхвърля всичко изписано с моя почерк, така мога да не се стряскам нощем, че някой може да види хартийка с нещо написано от мен и да изпадне в творческо-писателска депресия. Добре, че не познавам писатели, че ще си намразят професията, като видят как пиша. Граматиката, няма нужда да я коментирам, тя просто не ми е приятелка, не ме обича и аз не я обичам. Чувствата ни са много искрени и взаймни.
Но почерка, моя почерк, радвайте се хора, че не сте го виждали иначе ще възпеете всички машини за писане и то на всички езици.
Май не успях да се възхитя на моя почерк, но ще опитам при следващия опит да прочета книгата, може тогава да ме натисне някоя интуитивна сянка на прозрение и да започна да пиша, красиво, красивооооо... Каква мечта!? А може и да почна да упражнявам калиграфия вместо интуиция.
В тази връзка намерих един пост от momo, които ми харесва, защото казва все хубави неща за почерка, а най-хубавите са за моя почерк, ще почна да си го харесвам, нищо че ми е грозноватичък, нали си е мой...
http://bglog.net/psychology/10534
Просто се чудя, като ми кажат моите приятелки: "ама ти много хубаво пишеш".
Моя милост, когато искам пиша хубаво, но подгони ли ме бързането и на мен ми е нужен преводач...понякога. По- важно е, че аз си разбирам, с изключение на случаите, когато....не си разбирам от раз, а след кратко замисляне.
Професор,аз пиша красиво само с тънкопишещ химикал.
Сигурно ти пишеш на английски красиво защото изпитваш все още удоволствие от чуждите букви и успехът ти с този език език.Куини,доказано е че в почерка на на човек се шифрова характера му.
А който не може да го разчете, по-зле за него - той губи.
От друга страна, така този човек ще си развие интуицията, което пък е много добре за този човек.
Така че твоят почерк сам по себе си би могл да се ползва за психотерапия.
А да си призная - всичко казано се отнася и за моя почерк. :)
Всъщност доколкото разбирам целта на тази книга е най-вече човек да се обърне към себе си, преди всичко да си даде честна самооценка и това е еднинственото, което ми е интересно.
Всеки човек стига до моменти когато е добре да обръща поглед навътре, към вътрешния си свят, в момента може би имам нужда от такова вглеждане и някои вътрешни самопризнания. Това го правя обикновено, когато приключвам някакъв етап в живота си. За сега не съм разбрала какъв е този етап, но явно ще преживявам промени след като тегля чертата на вътрешното счетоводство. Единственото хубаво е че за сега още не съм открила противоречие със съвестта си и това е хубав момент.
П.П. Ще видя дали ще нямеря нещо писано с моя почерк, но без редакции и без опит за четливост и ще го сканирам, защото когато мога да напиша нещо на клавиатура, не се страя да го пиша на ръка.