Внимание – вирус! Или “Кой стои от другата страна - 2”
Знаете ли, какво става, когато пишете коментари? Изглежда не съвсем.
Някои хора просто ви използват (вашият хумор, вдъхновение, свежи мисли, интелект и пр.) за да си правят ефектни постове в други блогове.
И ако все пак вашите коментари са използвани само като опорна точка за развитие на интересен диалог, то няма нищо лошо, защото в новосъздадените публикации така или иначе вас ви цитират (правят ви безплатна реклама), но амбициите на подобни “изобретатели” не спират до тук. Целият копиран коментарен обмен бива доста добре фризиран (с думи прости – редактиран) така, че вашата теза да стане достатъчно нелепа и удобна за изпъкването на тезата на вашия опонент. От вашите коментари се режат думи, махат се препинателни знаци и въобще като ги четете в новополучената композиция се чудите: “Как може да съм написал това? Я виж как блестящо ме оборва моя опонент! Абе той не беше ли писал нещо друго, когато си разменяхме коментарите?” Да, защото коментарите на вашия опонент също биват порядъчно фризирани – трудно е да играеш на сляпо, но когато всичко ти е пред очите... Е, тогава ставаш всесилен маг, който много лесно си връща думите назад, поправя неразумните си слова и пише речи на местата в които е пропуснал да го направи по време на “словесната престрелка”.
Прочие – примерът.
Включих се с коментар в този пост и поради словоохотливостта на автора му, се получи нещо като диалог, който продължи доста дълго. На моменти забелязвах известни промени в коментарите на автора, но тези дребни шмекерии не ме разстроиха особено – приказвахме си само двамата и всеки добре помнеше, какво е писал първоначално. В крайна сметка реших да приключа “битката” с надеждата да я подновим на някоя друга тема, защото тази за мен се бе изчерпала, а и ми беше приятно да водя диалог с този човек (никой друг не се включваше вече в обсъждането).
За моя изненада обаче, на изпроводяк моят опонент ми посочи един друг свой блог, където от цялата препирня бе сътворил два поста. В единия бе включил няколко коментара на Borislava, а в другия се намираше нашия диалог. В началото се ядосах, че ме бяха използвали непозволено. После разсъдих, че все пак човекът ме цитира и няма нищо лошо, хората да се запознаят и с моята гледна точка, пък те да преценяват кой е кривият и кой – правият. Но когато се зачетох и видях колко различно звучи целият диалог от това, което беше в BgLog.net… леле-мале! Че аз бях станал глупавия хомофоб, а нашият приятел – самоотвержен борец за правата на малцинствата!
Новоскалъпеният пост, заедно с изкривените ми коментари продължи да се разпространява и в други блогове.
Цялата случка ми заприлича много на това.
Хвала на умниците, които умеят да правят от нищо - нещо!
За фризирането обаче - виж, отговор нямам... Сигурно пак лежи в тази същата непреодолима нужда да сме по-инакви от онова, което сме...
Забелязвам, че в другия си блог си обособил диалога си с Рупани, който в първичната дискусия не е отделен, и си го озаглавил „За” и „против” гей браковете - положението у нас не е никак розово”. Първо, не мисля, че Рупани е участвал в такава дискусия. И второ, дори да допуснем, че Рупани е защитник на тезата против гей браковете, което той никъде не е казал, не мисля, че с това се изчерпва „положението у нас”. Това са две мнения на двама души. Но ако приемем, че все пак вие двамата сте стигнали до дъното на проблема, защо положението да не е розово? Да не би мнението на Рупани да има по-голяма тежест от твойто? Или излиза, че ти си единственият защитник на сексуалните малцинства, а Рупани олицетворява всички прегради, през които подопечните ти трябва да преминат, за да стигнат до олтара? Не проследих дали има изменения в самите текстове на Рупани и няма да се впускам в такива подробности, още повече че смятам, че заглавието, което си сложил, е достатъчно показателно за манипулация на изходния материал.
Не забелязвам мойте думи да са изкривени, като си ме цитирал. Но същевременно гледам, че си „оправил” някои неща, даже си допуснал една грешка, която аз не съм допуснала в своя текст, хаха. Забелязвам също, че не одобряваш употребата на „мене” и „тебе”. По тоя повод искам да те уведомя, че не е неправилно да се използват, всъщност това са първоначалните форми на тези думи, а кратките са били създадени с цел удобство при използването им в мерената реч. Аз лично не съм й почитателка и именно това изразявам с неупотребата на „мен” и „теб”. Но дори да не съм писала правилно в коментара си, това си е моят коментар и това, че присъства в твоя блог, не ти дава право да го редактираш – дори „стилистично”. Нещо повече – ако оставиш текстовете на опонентите си в оригиналния им вариант, пълни с грешки от всякакво естество – правописно, граматическо, стилистично и дори логическо или морално, мисля, че това може да спечели с още по-голяма сигурност публиката на твоя страна:)
Виждам промени и в твойте собствени текстове. И не бих ги нарекла стилистични, някои изречения ми звучат съвсем непознато. Разбира се, това си е твое право, обаче защо показваш обновените си текстове в контекста на коментари, направени по предишния им смисъл? Така коментарите започват да звучат неадекватно не само според тебе, но и сами по себе си.
Но ми се струва, че ако някой иска мен да ме цитира някъде, би трябвало да ми вземе съгласието и в никакъв случай да не ми пипа правописа, правоговора, тавталогиите и нарушенията на добрия тон: цитат означава буквална извадка от оригинала, а буквална означава спазване на всяка буква.
Същото важи и при превод: превеждаш дословно (в рамките на възможното за съответния език и стил), независимо дали ти харесва или не, защото не си автор, а преводач. А ако не ти харесва - просто пишеш нещо свое.