BgLOG.net 21.01.2008 theoss 709 прочитания

ВиЕмЕй

На прага на рая аз стоях сам с моите мисли.
И едни ангели - добри и някои от тях лоши, които искаха да ме върнат.
Да стоиш там и да се взираш в красотите на онова блаженство е нещо, което не се случва всеки ден на човек.
Бях готов да отида. За мое щастие, имаше един проблем.
Болеше. И то много. На много малко моменти, но много.
Болката започваше от корема и се насочваше към сърцето, а от там директно в душата.
Мислех си, че тъй като това се ръководи от главния център, щеше ли да бъде по-добре ако изобщо нямаше.. нищо?!
Та да се върна на прага на рая.
Някои казват, че там има светлина. Човек влиза в тунела, а после вижда светлината и се опитва да се върне или да остане там завинаги.
Аз стоях на прага и се мъчех да открия този източник.. от къде по дяволите (това май е един от забранените изрази в рая) идва тази светлина?
Взирайки се, мисля че видях. И разбах. Или поне така си мисля.
Едно огромно огнено червено кълбо като райски магнит дърпаше душите на Добрите!
Welcome to the good life ми пееше една малка фея, която бе на своя пост, чакайки поредните жадни за "нещо по-хубаво" души.
Мислех да направя първата крачка.
Лек пристъп.
После още по-ярка светлина.
Усетих, че не трябва. Звуците на райските цветя, полъха на вятъра и ...
О боже. Какво всъщност правех там?
Та нима това, което съм, това, което имам не ми бе достатъчно?
Пуснах ръката на малката фея, казвайки й:
"Те ме чакат".
Събудих се.
"Слънце, как си. Добре ли си?"
"Мило, какво правиш?"
Някои неща са наистина около нас. Просто трябва да отворим очи.
И да най-важното - да ги пожелаем!


Реклама

Коментари

svetlina
svetlina преди 18 години и 3 месеца
И какво ако си те пожелая? ;)
theoss
theoss преди 18 години и 3 месеца
Кой, мен ли?
svetlina
svetlina преди 18 години и 3 месеца
Зависи дали ти си лирическият герой.
kekla
kekla преди 18 години и 3 месеца
Сещам се какво каза сестра ми, когато след една упойка, която не била преминала след една гадна операция припаднала на път към тоалетната, каза че не й се събуждало, усещането било една такова прекрасно. Тя не е умирала, съвсем не, ама тази загуба на съзнанието е голяма работа, странни неща стават. Хубаво е да ти стига това, което имаш, но и да се стремиш в същото време нагоре, а това хипотетично е осъзнаването, че не си чак толкова беден, колкото си представяш :) Впрочем явно на лирическия герой не му е била съвсем добра душата, щом се е върнал, до сега едва ли някой е победил дядо Боже, освен ако той самият не е позволил :)
theoss
theoss преди 18 години и 3 месеца
Светлина аз съм да :)
А Кекле... лирическия герой си е добра душа...
И мисля, че именно дядо Боже си го е върнал. Просто той трябва да постои тук още много време :)
kekla
kekla преди 18 години и 3 месеца
Много време е доста разтегливо понятие :) Значи ти си добра душа .. хихихи, ма аз не знаех :) ако те е върнал той, значи е сметнал, че трябва да станеш още по-добра, сигурно иска да създадеш поколение :)аз сега нали съм на такава вълна и за това си обяснявам така нещата :) и аз това казах, че ако дядо Боже не реши да върне някой, той сам едва ли ще може :)
svetlina
svetlina преди 18 години и 3 месеца
Трябва, трябва, щото тука може някоя Светлина да си го е пожелала. Тя може и да не си спомня точно, но Дядо Боже знае. Не е нужно sikov да знае. Въобще нищо не е нужно. Просто прескачаш от един сън в друг чрез този или онзи магнит. Добра душа - значи положителните полюси те отблъскват, колкото и да не ти се ще. Така е при магнитите - скапана работа, но пък без препятствия нямаше да ни е интересно, нали?! ;)
theoss
theoss преди 18 години и 3 месеца
Ами да се надяваме, че "много време" наистина ще е много разтегливо :)
Светлина, значи отрицателни ме привличат така ли?
Ехх... аз си знаех, че моето призвание в живота е да правя хората по-добри :)
svetlina
svetlina преди 18 години и 3 месеца
Да, това е много хубаво призвание, само че при топлообмен топлейки, губиш топлина => май накрая ще излезе, че правейки хората по-добри, ти губиш част от себе си, после губиш и последната си част и ставаш безсмъртен, както каза Кеклето, щото вече живееш у всички, които си срещнал и с които сте се притеглили.