Блогът на Смъртта : "Пред Портите на Рая", Глава 22

За Ванката свързването с Господ беше като детска игра - та нали беше ангел, но го притесняваше фактът, че трябва да помогне за унищожението на приателката си. В продължение на два часа той кръстосва нервно стаята си и незнаеше как да постъпи. ..., но все пак това беше нейната воля, а и с това тя го молеше за помощ. Щом го моли, вероятно има защо. Може би смъртта ще и донесе много по-малко болка, отколкото това да продължи да живее. Отиде до хладилника и извади оттам порция пържени картофки, пилешки сърчица и бира. После гаврътна едно от борисовата за кураж и се понесе към синевата.

Когато пристигна, нищо небеше както преди. Сега портите на Рая бяха залостени и през тях се минаваше само с пропуск. Тъй като св. Петрър беше в болнични на прага го посрещна св. Яничка /св. Яничка е покойната съпруга и ангел-хранител на адвоката Тери/. Тя спря забързаният Ангел:

- Пропускът Ви, ако обичате!

- Какъв пропуск? Какво става? Не ме ли помните? Аз съм Иван Ангел.

- Не, съжалявам. Вие незабавно трябва да ... Ама, ама.. Нима е възможно? Ти си онзи, който ни докара до това положение и Господ те прати в изгнание на Марс. Какво безумие! Какво нахалство! Как смееш да припарваш Рая?

- Дошъл съм с мир, добра ми госпожице! Бих желал да говоря с шефа. ...Между другото страшно липсвате на съпруга си.

Като чу за съпруга си св. Яничка пророни две изпълнени с изпепеляваща любов и носталгия сълзи. Тя пое дълбоко въздух и изхлипа:

- Изчакайте тук, ако обичате!

Св. Яничка седна в един безмоторен облък и изчезна. След няма и минутка тя се върна при Иван Ангел. В ръцете си държеше свитък.

- За да Ви допусна да влезнете в Рая, ще трябва да преминете през едно от три изпитания.

- Добре. Кажете какво трябва да направя?

- Помислете си добре! Изпитанията не са никак леки. - светицата разгърна свитъка и прочете първото от тях: - Виждате ли този дъждовен часовник? От момента, в който го обърна времето Ви започва да тече. Ако не се справите докато и последната дъждовна капка не падне, ще бъдете осъден на общественополезен труд в Ада. Задачата Ви е за това време да откриете 10 различни двойки птици и да ги донесете.

- Това никак няма да е трудно.

Иван Ангел отново се понесе из въздуха и се разтърси. Тогава ангелският му глас заговори:

- Нима ще направиш подобен грях? Незнаеш ли, че птиците са божиите вестители? Нима ще лишиш Господ от вестоносците му?

Иван Ангел спря и моментално обърна в обратната посока.

- Виждам, че се завръщате..., но къде са птиците, които Ви поръчах да убиете?

- Прощавайте г-це, но сърце не ми дава да нараня тези пернати създания! Съжалявам, но отказвам да лиша Господ от вестоносците му. Моля Ви, дайте ми друга възможност!

- Сигурен ли сте? Отказвайки това изпитание Вие отказвате най-лесното от тях.

- Да, сигурен съм.

- Времето Ви за изпълнение на второто изпитание е същото като първото - до последната капка дъжд. Задачата Ви е да разбиете райската порта! Побързайте! Времето Ви вече тече.

Иван Ангел поогледа вратата, измери я на око, бръкна в джоба си и извади топка пластичен динамит. С химическите открития, които беше направил на Марс, не една, а 200 000 такива порти щеше да събори. Тъкмо щеше да напъха топката в ключалката на вратата и ангелското му гласче пак заговори:

- Не си въобразявай, че ще успееш! Материалът от който е направена вратата е трудно пробивен, а пантите са стоманени. ...и нима си въобразяваш, че Господ ще те остави така да рушиш дома му. Раят е светилище.

Иван Ангел се обърна и отсече:

- Отказвам да руша дома господен. Тази врата трябва да съществува, за да възпира лицемерите и недоброжелателите. Дано третото изпитание е по-смислено, г-це!

- Отказваш значи? Ти отказа двете най-лесни изпитания. Откажеш ли и третото - знаеш какво те очаква. А то е: за същото време, при същите условия да обърнеш посоката на въздушните маси.

Това беше толкова елементарно. Ванката трябваше само да прекоси веднъж цялото небесно пространство. Когато отново се понесе във въздуха и премина 1/4 от него се натъкна на ято диви лебеди. Те му се замолиха жаловито да не променя посоката на въздушните маси, защото така ще ги обрече на сигурна смърт. Стана му жално, но беше обещал на Лейди ин ред да и помогне, а и хич не му се ходеше да полага общественополезен труд. След още 1/4 срещна духовете на наскоро починали хора и те му се замолиха да не променя посоката на въздушните маси, защото така те няма да могат да стигнат до Рая и ще се лутат неспокойни в небесната шир. Ангелът подмина и тях, но когато беше прекосил вече 3/4 от небето, ангелският му глас заговори:

- Спри се! Пак действаш импулсивно. Ако допуснеш това да се случи как Лейди ин ред ще стигне до Рая?

Ванката мигом се обърна и се понесе обратно със скоростта на светкавица.

- Съжалявам, Светице, но и това немога да изпълня! Немога да оставя духовете да се лутат без покой във въздуха, немога да отнема и живота на птиците, които хвъркат из него. Съжалявам! Накажи ме! Ще понеса наказанието.

След думите на Иван Ангел последва силен смях. Небето се разтресе. Той стоеше вцепенен и недоумяваше какво се случваше. Портите се разтвориха и от тях се разля светлина. Излезе Госопод и рече:

- Благословен да си Ангеле! Виждам, че ти си тук не, за да рушиш, а за да градиш. Воден си не от извратения човешки разум, а от мъдростта на сърцето. За да преминеш изпитанията, трябваше не да ги изпълниш, а да ги откажеш. Отказвайки да ги изпълниш, ти всъщност отказа да разрушиш моето царство. Знай, че тези врати отднес нататък винаги ще са отворени за теб. А сега заповядай, за да ми разкажеш с каква мисия си дошъл.

И двамата Иван Ангел и Господ се изгубиха нейде в светлината.

* * *

Престоят на Иван Ангел в Рая отне близо месец. Когато се върна беше 13 Октомври. Свърза се с Лейди ин ред и и съобщи, че всичко е уредено. Гибелната дата наближаваше - 15 Октомври - това беше датата определена за събиране на членовете на блог.деатх.

Членове на блога ставаха всички онези, които по някакъв начин бяха попаднали на страниците му - снимки, стихове, публикации, излеяния и дори анонимните посетители на сайта.

Какво ли ще се случи на 15 Октомри?