Вазов е истината!
КОПИ-ПЕЙСТ
Моите песни
И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.
И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.
В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.
В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.
Напиши един стих, за да те прочетем, далеч по-голямо удоволствие ще бъде това, честно. Или пък ако вземеш че направиш един коментар, например:
"Забелязвате ли, колко актуални са думите на Вазов и днес? Политиците идват и си отиват, ние си оставаме на това дередже. Няма как да не се сетя за приказката: "Керванът си върви, кучето си лае...". Такова е било по времето на Вазов, явно същото смутно време е и днес".
Докажи, че си професор и вземи напиши нещо свое! Вярвам, че би могъл, така че просто го направи. Ще се радвам да те чета теб, а не неща, които съм чел вече.
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Пловдив, 1883
На мен ми са повече интересни коментарите,разбира се и постовете на блогарите и там чат пат се изказвам.
.Та моля ви признай те тук като запазена марка и стил за блогване постовете на Професора. На мен ми са интересни.
Πък и ако нещо на някой не му харесва, може да не го чете.
Ами аз имам уводен коментар преди КОПИ-ПЕЙСТ!
"Обичате ли Вазов? Или малко го позабравяме? А той е велик, защото е актуален и днес! Той е непреходен!"
А НА МЕН МИ Е КУМИРЪТ! Нямам ли право да го цитирам! И нямам намерение да изнасям уроци по литература! Просто го обичам и ,когато някой не те разбира ,е по-добре да цитираш класика. отколкото да се оплиташ в някакви собствени тиради!
Актуален е с това, че и днес се чете!, Непреходен, защото ще се чете и след нас! Ами, просто е Велик!!!
А ето нещо скромно от мен:
САМОТА
Хора навред, хора безчет,
и Аз между тях
на остров безлюден -
сам без ответ!
Толкоз сме глухи
един спрямо друг,
сякаш Вселени,
изстреляни вкръг!
Въртим се , не знаем,
съвсем и нехаем,
че някой до нас
припада,
умира и хълца в захлас!
Погледнете към него,
подайте ръка,
има той нужда от вас и вашта душа!
И тогава Всемирът ще бъде в покой-
и той е спасен, и ти си герой!
С поздрав към героите!
И това е хубаво. Поне аз го харесвам.
Рентгеновите лучи
Със лучите, Рентген що откри,
Чудо ново пред света представи:
Тъмните тела прозрачни прави, -
Тайна в мрака веч не можеш скри.
Затова, щом чуя дума блага,
Ил' съзра усмихнати очи,
Иде ми да кажа аз веднага:
Дайте Рентгеновите лучи!
Ето тоя родолюбец рядък:
За народа мисли и живей,
Вечно за народа сълзи лей,
За народа сън не знае сладък.
Под таз обич силна що ечи?
Сърце жежко? Искрена ли нота?
Или вълча некоя охота?
Дайте Рентгеновите лучи!
Ще ми ся да видя зад словата
Има ли от искреност следа;
Колчим хубаво гълчат устата
И душата казува ли: да!
От сърцето ли извира право
Всяка дума сладко що звучи?
Здравото наверно ли е здраво?
Дайте Рентгеновите лучи!
Вижте оня ратник идеален!
С идеал на знамето търчи.
Мрази власт, богатство - идол кален
Дайте Рентгеновите лучи!
Там - друг рицар шумен за доброто
На сюрмаси, като лев ричи;
Тях сънува той - а не креслото:
Дайте Рентгеновите лучи!
Ето оня строги проповедник,
Как върху пороците фучи,
Сам чист, бял, като алпийски ледник...
Дайте Рентгеновите лучи!
А свидлйвата госпожа Гица!
Се за чест, приличие гълчи, -
На глед ангел, на слова - светица,
Дайте Рентгеновите лучи!
По трибуни, улици и друми –
Купове на правдата жреци.
Тътне воздух от високи думи
На народни ратници, борци.
А в душите? а в сърцата? Нощ е.
Пълна тайна, нищо не личи...
Я светнете ми и тамо йоще!
Дайте Рентгеновите лучи!
През 1900 г. народният поет Иван Вазов написва стихотворението „Рентгеновите лучи". Творецът, който откликва незабавно на всички големи събития от епохата, не отминава и великото научно откритие, което коренно променя живота на хората. Не са изминали и пет години от откриването на мистериозните Х-лъчи, когато българският поет обнародва своето стихотворение.
п.п. моята малка мисъл е с по-тъмен шрифт най-отгоре.
Ще погледна сега Бебелога, не съм го поглеждал скоро май.
1900 г., писано, а актуално след 108 години!
Защо ли! защото не го е било страх да пише и да говори за това, което е мислил тогава! Затова то важи и сега, защото е минало през сърцето на Гения и е проверено от живота и историята!
С поздрав и преклонение към непреходното и вечното!
Любов трябва
Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.
Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.
Но има нещо по — добро, о, брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш — и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.
Да любиш — то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш — то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, можеби по — лош;
то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума — с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.
Да съди всякой знай — злият тоже…
Омразата — тя пълни днес света!
Тук требува любов! — тя само може
светия кръст да вземе на Христа!
"Живота любих,но го не окрадох:
Българйо,аз всичко тебе дадох
душа,сърце,любов,зари небесни
от теб приети върнах ти ги в песни."
Вазов е от големите творци,които вдъхват живот на историята.Тои е последният подред от великите герои,тъй дивно възпети в неговата "Епопея на забравените".След Паисий,братя Миладинови,стария Славейков,Левски и Ботев Иван Вазов е последната залязваща звезда,която Б-Я губи днес от своя небосклон,но творбите му ще се помнят вечно,и с трепет и плам ще се предават на новото поколение.
Обожавам творбите на Вазов.Той е един от любимите ми творци