Какво ти е, човечество, защо тъжиш?
На дълъг път потеглиха сълзите ти,
противници те предизвикват на дуел,
Творецът е потресен както винаги.
Девицата, дървото и смъртта,
измамата на песента ти ничия,
мимолетните изгнания на дните
и сгромолясването, каещо разсъдъка...
Къде са твоите теории научни,
душата ти нехае пред разстрел,
а тази грозна механичност на мечтите,
те е превърнала на самозвано чучело.
Нима това е твоята Планета -
коварно пресметлива, зла?
За нея ли умираха на революция,
за тази ли тотално невъзможна свобода?
Теомира - Десислава Петкова
3 май 2009 г.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви