В нощ без луна

Слепи са ръцете ми ... 
Постой за малко така, 
да нарисуват пръстите 
лицето ти в моята душа. 
Листчета маргаритени - 
допир хладен и мек. 
Ухание в тъма антрацитена. 
Жена и мъж. Тайнство - човек. 
Тръгват нашите пътища 
от една тънка нишка копнеж. 
Когато се спъна в нищото, 
можеш ли кръвта ми да спреш? 
Болка и рана, тревога, 
толкова много неща, 
които да кажа не мога, 
затова често просто мълча. 
Искам да светя във мрака, 
когато се загубиш и спреш, 
да знаеш, че още те чака 
сърце отворено .Знам, краде 
всяка дяволски кратка минута 
живота на нашата страст. 
Умора в ботуши обута 
марширува.Падам в нейната власт. 
И пак те търсят ръцете ми- 
слепи и топли. Недей 
да нараняваш сърцето ми, 
мое нощно, звездно небе.