В дъжда..
Като малък обичах да се разхождам в дъжда., да ходя смело през локвите без страх, че ще се намокря или разболея.
Харесвах как всичко притихва и улиците се обезлюдяват и само някой закъснял минувач притичва под стрехите.
Някъде далеч падат гръмотевици и огряват нощното небе. Дори не се чува гръм. Всичко е потънало в тъмнина, само блоковете и къщите светят. Някой неугаснал все още прозорец. Зад тях се виждат сенки - хората са се прибрали в своят дом на топло и можеби разказват приказки на децата или просто се отдават на спомени. Аз също харесвам семейният уют, но не желая да пропусна това .. Бурна лятна нощ, листатат шумят под постояният напор на дъжда. Една капка пада в локвата отпред и прави балонче, друга, леко килва крехкото стъбълце на едно цвете. Трета пада на черният асфалт, все още натегнат от летният зной. Отвред се чува музиката на дъжда. Музика без композитор.
Спри и ти за миг, ослушай се и чуй, как капките барабанят по покрива, как се събират и сякаш с радост се плъзгат по капчука. Играят си под покрова на нощта.
На другата сутрин обикновено бягах до парка за да видя пръв дърветата окъпани в лъчи от изгряващото слънце хвърлящо червен отблясък в спокойните води на Дунав. Вдишвах от пречистеният въздух и хвърлях поглед над величествената река, проточила гордо снага. Затварях очи и си спомнях предната вечер. Тази, същата днес красота е била там, но скрита под покрова на нощта.
Оттогава знам, че най-прекрасните неща дори и да не се виждат очакват своят миг ... и своят откривател.
Много красиво си го описал. Напомняш ми на моето детство. Дъждът наистина е прекрасен и е много приятно да не бързаш и да имаш време да му се насладиш. За съжаление отдавна не съм гледала с такива очи на дъжда, защото все бързам за работа или задачки и той по-скоро ми пречи, отколкото просто да усещам колко е хубаво да вали.
А като бях малка обичах да седя на прозореца и да гледам как вали. Успокояващо е.
Коймупука, имам една молба... Много ме грабна описанието ти на този дъждовен ден, още като го бе публикувал. Тъй като сега правим рецензия, а ни липсват описания в общия роман ми се ще да те помоля малко да ти преобразувам разказа и да го вмъкна в една от главите. Ще имаш ли нещо против???
Беше застудяло... Светът се бе сгушил в ранната есен, а ситният дъждец потропваше над покривите. Всичко бе притихнало и само тук – таме, някой закъснял минувач притичваше изпод стрехите. Някъде далеч падаха гръмотевици и огряваха нощното небе. Дори не се чуваше гръм, а някой неугаснал прозорец из бетонните грамади на града все още светеше... Бурна нощ. Листата шумоляха изпод неспирния напор на капките. Отвред се чуваше музиката на дъжда. Музика без композитор... Капките барабаняха върху покривите, събираха се и в някаква непонятна еуфория се плъзгаха по капчука... Играеха си под покрова на нощта.
Ето така го преработих, за да се върже с романа. Кажи, дали си съгласен да участваш в Блогът на Смъртта с това описание, а след рецензията може да се включиш и с някоя глава, ако имаш желание :)
На кой му пука?
Златен си ти, Коймупука. Ще видиш колко яко съм го вмъкнал твоето описание. Страхотно е! Благодаря ти още веднъж! А в основата на романа така или иначе е блогът, така че е нормално да се черпи вдъхновение и оттук. Първоначално мислех да ти прочета "В Дъжда" още веднъж, да се заредя и да излея аз едно описание, но като го прочетох пак и воъбще нямах желание да направя описанието от себе си. Така си го описал, че всяка една думичка си е на мястото, много точно подбрана!!! Браво!