Блогът на Смъртта : "Срещата", Глава 28
Срещата на Иван Ангел с Господ
Небето се разцепи, разля се в жълтеникави нюанси, а тътенът от портите Господни прокънтя в ефирното пространство... Пухкавите облаци лежерно се преплитаха в причудливи форми, а слънцето едва си проправяше път през тях... Лъчите се процеждаха през светло - сините пътешественици, лутащи се в безкрайната небесна шир... Над Ню Йорк се преливаха виолетови отенъци, а постепенно тих дъждец започна да потропва над покривите на мрачните сгради... Ромон, студен капчук ... В една октава над дъжда златисти мелодии огласяха химна на небесното царство...
Иван Ангел се шмугна през тесния отвор, който бе зейнал в небесната шир и попадна в един съвсем нов свят... Лъчисти мелодии от ангелски хор кънтяха, и бели,приказни създания се преплитаха изящно... Крилете на ангела засияха... Неземно излъчване зарисува в безкрая картини в пастелни, наситени шарки... Безброй непознати създания се прегръщаха, и любов - безначална, безкрайна струеше... Иванангел се сля с тълпата, а един слънчев лъч освети пътя му... Сред тихия безкрай, в сумрачна тишина, лъчът го водеше в оранжевите багри на танцуващи поля...
Зелени степи се преливаха в глухите очертания на потъващия залез, а изведнъж се дочу глас в далечината, отекващ, безспирно - кънтящ...
- Защо съм ти аз, Ангеле? Нима нямаш достатъчно власт да твориш? Нима не ти е достатъчна моята воля, че си дошъл тук и си изоставил задълженията си на Земята? – ехото от гласа се засилваше, сякаш се отразяваше в измислените стени на лъчистия простор и ставаше все по-могъщо...
Крилете на ангела се свиха и се отпуснаха вяло върху искрящата ангелска плът...
-О, Господи, тук съм, защото това, което искам да сторя се простира отвъд възможностите ми... Гласът му потрепера... Понечи да каже още нещо, но гърлото му се стегна... Страхът го бе обзел...
- Какво искаш от мен? Нима не знаеш, че една моя намеса би нарушила равновесието? Нима не ти е понятно, че и Адът и Раят присъстват както тук, неведоми за мнозина, така и на Земята... И не е ли достатъчно това, та си дошъл чак при мен, за да разговаряме? – гласът бе твърд, в тона се четеше непримирима решимост... Ангелът се стъписа и сега думите му звучаха още по – объркано, отколкото в началото на разговора...
- Господи, много скоро великата битка ще започне... Древното Зло се е събудило, а силите на мрака се предприели война за човешките души... Нови пространства са се изтръгнали...Започнала е битка, която е на път да доведе до своя неизбежен изход... - Битка, предсказвана от столетия, забулена в сумрака на забравени лъжи, въплътила в себе си изкушенията на измамния свят... - Битка, която съставя нови пространства, паралелни измерения, в които човешките души се лутат неизбежно...
Настъпи мълчание... Затишие... Гръм! Над Земята започна буря, мракът се сгъсти в небето, а сиви облаци се скупчиха... Нов гръм и порой затрещя, а светът бе потопен в неспирния дъжд... Тъга се бе насъбрала в ангелски души и сега дъжд от сълзи се изливаше върху онова пространство, граничещо както с Ада, така и с Рая...
- Това, за което ще ме молиш, Ангеле ще наруши равновесието... Паралелните светове отдавна са факт, а всеки сам си избира в кой свят да попадне...
- А Адът? - А Раят? -Какво ще стане с тях? - простена ангелът - Нима и те са вече част от паралелните светове? Разговорът се развиваше много бавно, защото в измерението, в което бе попаднал Иванангел секундите се превръщаха в минути, а минутите часове...
- Раят и Адът, ангеле, никога не биха могли да бъдат част! Те са епицентър, около който в концентрични кръгове се преплитат новите пространства... И, за да достигнеш до Ада или Рая, трябва да преминеш безброй препятствия... Да докажеш, че чувстваш, че мразиш... Да обичаш, да бъдеш, да страдаш, да молиш, да презираш, да лъжеш! - Правото на избор, ангеле обуславя пътя на човеците! Правото на избор определя в кои пространства ще попаднат те... – Кажи ми сега, какво ти тежи на сърцето и какво те е довело чак тук...
- Господи,когато прекрачих портите на светлото ти царство, дойдох, за да те помоля за нещо... Равновесието отдавна е нарушено... Още откак Смъртта изпрати на земята черния ангел, когото мнозина наричат „Вестител“... Пророчествата загатват, че когато Лукавият се изтръгне от мрачното царство и слезе на земята сред простосмъртните, както бе слязал божият син, ще се възцари нов ред... Хаосът на осъдените души ще властва, а Дяволът – Вестител ще ги подмамва една по една... „Триумфът на Миналото“ бе само началото на гибелната лавина, прерастваща в Блог... Блогът на Смъртта...
Господ се усмихна... Сега гласът му беше много по – спокоен и уравновесен... - Нима си мислиш, че ако противопоставим една осъдена душа срещу Вестителя и й дадем право на избор, той няма усети? Кой знае... – Ангеле, мнозина са като Лейди ин Ред, заради която си дошъл...Мнозина са отчаяни, обезверени от животите, които водят...Чувстват се загубени в мъглата на отчаянието и търсят бяг – към нови светове... Но и малцина са толкова смели да се опълчат на съдбата си...
- Лейди ин Ред ме помоли да уредя смъртта й... След като изрече думите, на ангела му олекна, гърлото му се отпусна и за пръв път от началото на разговора успя да си поеме свободно въздух... Дробовете му се изпълниха със свежият хладен полъх и чак сега успя да усети аромата на нежните цветчета, носещи се в пространството, подобно флуиди... – Лейди ин Ред иска да изкупи греховете си, да се превъплъти... Но, ако това стане, Господи, без твоята намеса, то в Блогът на Смъртта ще се лута още една осъдена душа... Без смисъл, без покой...
- Мога единствено да дам правото на избор! Другото е неизбежно... А ти, ангеле, бъди готов да влезеш в мрачното царство! Да се опариш в пламъците, а перата ти да се превърнат в пепел, да видиш адските изчадия, а погледи ужасни да те стрелкат в огнената жар! Да бъдеш водач в едно пътешествие, отвъд границите на реалността, която познаваш, где болка ще пулсира в вените ти... и ще страдаш! Това е цената, която трябва да платиш...
Настъпи ново мълчание, а в крилете на ангела запреливаха сиви, пепеляви краски... „Крилете на мрака и ангелската душа“...
- Какво ще стане с Лейди ин Ред, Господи? – гласът му потрепера отново...
- Осъдените души, ангеле са странни създания... Духове, лутащи се из бездните, неспособни да мислят, да чувстват... Лейди ин Ред ще попадне в техния свят като една от тях... Единствената, която ще може да витае свободно из онова погубено пространство, без да стане част от него... Дали Вестителят ще е зает и няма да забележи присъствието й, предстои да видим...
* * *
Влюбването на Смъртта
Някъде, далеч оттам, където Иванангел се намираше, една врата бе залостена, а Щепси бе оставена сама... Смъртта се изхили лукаво и затръшна металната порта, която бе изографисана в средновековен, Бароков стил... Прокънтя нова мелодия, различна от тази в мрачния клуб, акустиката на стаята беше още по – добра и всеки звук се впиваше в съзнанието на манекенката... Вратата се отвори отново... Смъртта се промъкна с две чаши и бутилка вино... На етикета се четеше годината на производство – 1467 – ма...
Виждам, че си е струвало чакането! Много интересно усещане създава тая глава! И ме кефи!"I hate to stay, but then I hate to leave..."
Много ефектна глава. За пореден път доказваш,
че изразни средства не ти се свидят.
Страшно ми харесва сравнението ти на облаците
със "светлосини пътешественици"
…, но май не само аз чета невнимателно.
Неразбирам защо Господ, след като
Иван Ангел е преминал успешно трите изпитания, го наказва.
Защо Иван Ангел трябва да плаща за греховете на Лейди ин Ред?
Това малко изменя хода на събитията.
…, но като ми дойде редът ще разберете за какво става въпрос.
*ИВА*
Лейди, това, което съм имал предвид, но не е станало ясно... (колко много неща още имах предвид, но вълната ме понесе да пиша това, което е написано...) ... Та, исках да се получи следното... Когато някой желае смъртта си, това е равносилно на самоубийство... Самоубийството те изпраща в ада... Но, ако господ се намеси и наруши равновесието, то Лейди ин Ред няма да попадне в ада, а Иван Ангел трябва да заплати за молбата си, чрез което Господ го поставя пред ново изпитание.. Това не е наказание, защото той отива в ада.. Това е мисия - да бъде водач на Лейди Фрост, Аурин, Ейс Коук, в царството на сенките ... Това ми беше идеята.. Съжалявам, че не съм обяснил достатъчно добре...
Другият път просто ще надебеля онова, което имам предвид като идея, защото явно и ти не си разбрал моя замисъл. Или може би, след написване на главата, трябва да пишем и пояснения. Прав си, че желанието да умреш е равносилно на самоубийство, но в случая героинята ми пожелава смъртта си по друг повод и сега всичко ми се обърква, но ще измисля нещо.
*ИВА*
Съжалявам, не съм искал да ти изменям идеят, но това няма какда не се получи, като пишем толкова много хора... Чел съм главите по няколко пъти (3 или 4ри със сигурност)... Просто, когато напишеш глава, ти имаш план за продължението си... Но, другият след теб има дтуга идея... И за това се получава така.. И аз много често след моите глави се учудвам в каква посока тръгват нещата, но ми е интересно и много забавно... Сега, ако ти кажа на ЛС, как ги очаквам оттук нататък нещата, и като видим следващата глава съм сигурен, че няма да са така, както ги мисля.. Но ще имат някакъв изненадващ ход... Желанието ми беше да навържа нещата според ситуациите, които се появиха... Оттук нататък с нетърпение чакам новите изненади на всички останали :)
ми е любопитно, какви ще са следващите глави.
Хихи, особено, след като някой каже, че някоя глава му е дала страхотни идеи за следващите , любопитството направо ме изяжда.
*ИВА*
Разбирам какво е несъответствието напълно.. Още вчера го забелязах.. Няма нужда да се надебеляват идеите, за да се видят... Твоята героиня търси смъртта си, защото е забравила песента на ангелския хор, която ще и вдъхне живот... А аз я пратих в паралелните светове... Исках да се получи по-интригуващо, а идея за хора и за това тя да е в Рая не ми дойде.. Затова навързах нещата, така, че да станат възможно най - интересни, според моето виждане...
Твоите идеи, срещу моите. Който замлъкне - губи и признава, че идеите на другия са били по-добри. А това ще го решат потребителите разбира се. Приемаш ли?
*ИВА*
Няма нищо по-хубаво от един двубой! Само да не вземем да дърпаме нещата само към нашите идеи и да забреавим хода на романа! Предложението е прието - за двубой на идеите, който обаче се съобразява с действята от романа! :)
Чакам сега Ейс да избухне с нова глава, че е той наред, а не е писал от много отдавна! И ми е интересно той накъде ще поведе нещата.. :)
Става много, много интересно! Ще чакам с нетърпение резултатите!"I hate to stay, but then I hate to leave..."
Ще се съобразяваме с правилата и реда на романа.
Само да отбележа нещо, за да не бъда разбрана погрешно. Под "замлъкне" нямам предвид да спре да пише, а просто да не му идва по-добра идея. Тогава този който е "замлъкнал" ще трябва да се примири с идеята на другия и да се придържа към нея.
*ИВА*
Действай, Ейс! И аз се радвам, че ще пишеш (след прекъсването).. Губят се някой неща, това е вярно, но винаги може да бъдат доизяснени... А и след рецензията, всичко трябва да изглежда наред! Чакам с нетърпение!