Берлинската Стена

Явор извади някакво тефтерче, отвори го и се загледа в него. След 5 секундно зацикланя, той отмести погледа си към календара. След това пак погледна тефтерчето и каза:

- Ноември.

След това погледна пак календара:

- Девети, интересно.

Това действие се повтори няколко пъти. След 10 минути, Явор свърза „ноември” с „девети”  и за негово учудване се получи Девети Ноември. Погледа му се изпълни с решителност, сърцето с кураж а главата за да бъде опозиция на преднтие две, започна да пулсира.

Двата аспирина заглушиха болката и позволиха на Явор да проведе един телефонен разговор:

- К’во – изрече прегракнал мъжки глас, изпълнен с огромно нежелание.

- Кестен, братле, трябваш ми спешно. – каза Явор

- Ти луд ли си бе? Май още не си изтрезнял?

- Как бе, ‘сичко е чук! Та като стана въпрос, стоката в тебе ли е?

- Коя стока? – Кестена вече се беше примирил с факта, че няма да спи.

- Онази стока. – прошепна Явор.

- Да, в мен е.

- Идвам!

Явор затвори телефона и започна да се подготвя. Отвори гардероба и намери възможно най-разпокъсантие си дънки.

Обу ги.

Отиде до коша за дрехи в банята и намери възможно най- миризливата и изцапана тениска.

Облече я.

Отиде до шкафа за обувки и извади възможно най- новите си и чисти кецове.

Обу ги.

След кеото сложи чисто новите си слънчеви очила и потегли. Контрастът между разкъсаните и мръсни дрехи, и чисто новите слънчеви очила и кецове, придаваше на Явор този психясало- луд вид с наколонности към убийствено-самоубийствени мисли, или с други думи – Тотален перко.

Явор претича разстоянието от два блока до апартамента на Кестена. Позвъни на вратата и зачака. Нищо. Второ позвъняване. Нищо. Серия от къси и дълги звънвания придружени с удряне и ритане на вратата. Успех. Кестена отвори вратата и погледна гостенина си с възможно най- измъчения вид.

- Кестен, дойдох. – въсторжено извика Явор.

- Виждам. – измънка Кестена.

- Стоката... – подкани го Явор.

Кестена извади някакъв сив пакет и му го подаде.

- Задължен съм ти, човече.

- Знам.

- Изчезвам, чакат ме важни дела!

- Както и да е.

Явор извади от пакета чук и се запъти на някъде. Вървейки по улицата чукът обогаяваше предняит му вид на Тотален Перко. Вече беше Тотален Перко с чук в ръка. Може и да не вярвате но разликата е голяма. Той се качи в автобуса и седна на една от свободнтие седалки. На следващата спирка се качи контрола, но това не направи впечатление на Явор, който стискаше чука с две ръце а на лицето му беше цъфнала огромна усмивка.

- Билети и Карти за проверка – каза контрольорката.

- Не мога!

- Защо? – учудено попита тя.

- Отивам да бутам Берлинската стена- каза Явор

- Дай си билета, пък ходи където си поискаш. – отвърна контрольорката.

- Нямам билет, дадох последните си пари за специален чук за бутане на берлински стени. – каза Явор държейки в дясната си ръка , съвсем нормален чук.

- Но тя стената вече падна – Каза Мара, контрольор в градския транспорт от 35 години, наградена с орден „Скъсано билетче” и престижната награда „Късачка на година ‘ 87” .

- Мамка му, пак закъснях! Кога са я бутнали?

- Преди 20 години.

- Май това ми е рекорда за закъснение

- Щом няма билет, ще се глобяваме.

- Нямам пари, нали Ви казах вече. – жално каза Явор.

- Беден студент, а? – попита Мара

- Не, само беден – отговори гордо Явор

- На колко си години?

- 14 – каза без да се замисли и  погледна още по-невинно.

- Сигурен ли си? – попита Мара

- Така пише на Енг-то, но Мама не е много сигурна. – отвърна Явор

- Момче, не се занасяй с мен. Поне на 19 си! – Мара започна да се изнервя. – Айде, от мен да мине пускам те, но гледай да не те хвана пак.

- Няма, обещавам! Следващия път като Ви видя ще избягам – отвърна весело Явор и слезе на спирката.

Погледна към слънцето след което въздъхна и извади тефтерчето си. Отвори го. На първата страница имаше няколко задраскани думи:

„Хляб”

„3 яйца”

„Мляко”

Под тях седяха само два не задраскани реда:

„Да бутна Берлинската Стена”

„Да сваля Тодор Живков”

Явор задраска „Да бутна Берлинската Стена”, след което погледна последните думи в списъка и каза:

- Добре, остана само още едно нещо, към Парламента.