Антидепресант
Днес сутринта (около 11, но като за събота си е направо сутрин) погледнах какво ново по bglog вместо бисквитка към кафето. блога на Serenity нещо ме разчувства, а този на Lady Frost направо ме доуби. И се замислих - как се оправяме с депресийте, които са неизбежни понякога. Мисля, че ще е интересно да споделите кой как се справя, когато му "потънат гемиите". Може да помогне на някой... При леко неразположение, аз лично, гледам да се заема с нещо, а неща за започване или за довършване - колкото искаш. Като се скапя по-сериозно обаче, не ми се прави нищо, усуквам децибелите до краен предел с някоя много любима песен. Дали ще е нещо на Scorpions или Death - според степента на вкисване. Понякога дори е онова позабравено парче на Ники Урумов. Ако и това не помага ... като се замисля колко пъти през последните години съм изтисквал душата на вярната си Honda ... тези, които знаят какво е чувството при преминаване на планински път, когато стрелката на оборотомера не се отлепя от червената зона и рева на 7те хиляди оборота се слива с писъка на гумите във кипяща от адреналин симфония, вливаща се направо в костите, ще ме разберат... И умната! Определено не препоръчвам последния вариант за начинаещи. Какво е вашето лекарство?
Сложна питанка питаш!
Поради невероятната ми склонност към депресивност ми се наложи да си изработя множество лични антидепресанти! По едно време много ме кефеше все да съм вкисната, нацупена и депресирана... Но един ден се събудих щастлива и си казах: Какво пък лошо има да се усмихваш?!
Та лекраства имам много...
Е, аз не карам Хонда, но и безценното ми Пежо ми върши перфектна работа! Старичка си е консервата, 4-5 години е по-млада от мен, вече поучукана и все се разваля нещо... Но усещането да караш бясно и понякога безрасъдно е просто невероятно...
Понякога като ми е криво започвам да чистя! Изхвърлям всичко от гардероба и подреждам наново. Или пък изпразвам библиотеката си и я пренареждам....
Определено музиката ми е от голяма полза! Имам си специална антидепресивна листа с около 50 парчета, които въпреки че са супер мрачни ме зареждат страшно много....
Много ме кефи също с Весата като сме депресирали и двете да загасим, да се гушнем и да си бъбрим. Или като снощи да гледаме филми, да ядем и да пушим! Страшно ме разтоварва тая мацка....
Обичам и да изляза някъде сред хора. Да седна на някоя пейка на някоя главна улица и да наблюдавам хората... Понякога ми е достатъчно да се наплача хубавичко и да ми мине всичко...
Абе сигурно съм пропуснала нещо, но карай да върви...
Радвам се, че моите писания малко или много са те ободрили и са те накарали да се усмихнеш!
Междувпрочем (каква хубава грешна думичка)... Добре дошъл в клуба на не съвсем анонимтие блогохолици!
"Memento mori!"
Стефчо, момко, няма нищо по-хубаво от това като ти е кофти да се опиташ да напишеш нещо позитивно (я разказче, я нещо друго). От желанието да го сториш, започваш да си представяш различни картини, които биха създали това чувство у читателя, и неусетно го създаваш и у себе си. Напълно обратното се получава обаче, когато започнеш да се оплакваш и забиеш в това, колко ти е тъпо или колко скучно е всичко (и когато го напишеш). Ако е и в блога, като започнат всички след това да ти казват Горе Главата!, Всичко ще бъде наред! Защо си така тъжен?и подобни лозунги, аз лично бих се сдухал повече. :) С колата е малко безразсъдно и трябва да се внимава, иначе изглежда добър вариант :)
Птиците отлитат на юг...
Ще има, ще има! Може още днес да има... Само че сега с Весата отиваме да се поразкараме да се поразведрим и да се порадваме на хубавото синьо лажливо слънце!
колкото до брака... аз само за спорта...всъщност въобще не бързам!
"Memento mori!"
И аз като Lady Frost съм склонна към депресии (може би е от името
). Ето как се опитвам да се справям, а дали успявам - това е друг въпрос:
Свалям набързо някой филм, като гледам да я комедия, дори да е някоя много плоска - важното е да ме накара да се смея поне малко. Често обаче в крайна сметка свалям нещо сериозно, което ме замисля още повече или пък ма кара да си поплача :) Но пак е по-добре от предишното ми състояние :)
В други случаи нямам време да се отдам на депресията, защото имам много работа. Когато имаш да преведеш 5 страници до еди-колко-си часа, нямаш време да мислиш как се чувстваш, а бързаш да не изпуснеш deadline-а.
Виждам се с приятели. Нещо, за което рядко имам време, но когато стане - винаги действа прекрасно. Много добре действа да чуеш и техните проблеми и да осъзнаеш, че това твоето е нищо в сравнение с тяхното :))) Дискотеката!!! Тя действа най-добре - танцувам и така ми олеква и се зареждам с положителна енергия :)
Айде, стига толкова антидепресанти от мен - това си е ценна информация, не мога просто така безплатно да ви я дам
С две от най-вредните неща - кафе и цигара (кафето по възможност 3 в 1). Преди това - душ, може и два, докато източа всичката топла вода. И - МУЗИКА!!! Няма по-добро средство. Дали ще е депресивна , дали няма да е..няма значение, да е любима ! :) В моя случай - Scorpions , Guns, Alanis, Skunk, Metallica... бе много са. А ако ми е писнало просто надувам една и съща песен да се върти нонстоп докато подлудя съседите.
Сега се сетих за един образ - мой приятел , луд металист , който учи в Пловдив. Казва се Янев и е лице и половина. Та той си бил в квартирата и надувал до дупка единствено и само, отново и отново "Rock You Like A Hurricane" на Scorpions. Някакъв съсед заблъскал по вратата, при което Янев отваря с най-невинното изражение и произнася едно спокойно : "Да? " "Какво да !!! - изкрещял човекът (а музиката дъни отзад) - Виж колко часа е !! Намали тая музика!! " " Каква музика ?!" - свил озадачено вежди Янев. - "Чувате музика? Къде ? " и се оглеждал учудено, докато зад него жиците разтърсвали стените :) Голям шаш ... Като ми е криво се сещам за това и започвам да си се хиля сама ...
---------------------------------
...cause I'm damned ...
е страшно прав - аз съм доказателство за правотата му. Онзи ден така се бях сдухал, ама като драснах онова разказче така ми мина сдухването - направо мигновенно! А после гледам, че и на Фрости се оправило настроението когато го прочела,на теб също гледам ти харесало...
Творчество му е майката - само то ще ни спаси!И хеви-метъл за гарнитура!
Като ви гледам - май всичките ще ми ставате лични дхжипита. Ако искате да знаете, а явно е така, абе много трудно се излиза от депресиите, бе, хора. Мен като ме хване някоя, докато не ме изцеди, не ме пуска. Не ми помагат просто песни или да си пусна музика - та аз не я чувам. Нещата минават пред очите ми, но не ги виждам. Дори филм, даже тъп, в такива моменти не мога да гледам.
В такива моменти наистина ми трябва прегръдка - в смисъл на истинска близост, на съпричастие - като мехлем за болната ми душа. Даже нямам нужда от приказки - само от присъствие. Но и това не лекува бързо. Пък аз явно съм ебати депресанта. Радва ме обаче едно - че напоследък такива периоди ми стават все по-редки. Това лято например се духнах из България - един месец обикалях. После се сдуших с една групичка мотористи - и хула-хоп - по събори и пак из шосетата на страната. Скачах с бънджи - тогава забравих за всичко, наистина. И сега като се замислям - май лекувам депресията си и с екстремизъм - автоекстремизъм, да кажа по-точно. Решил съм да опитам още парашутите, както и рафтинга. А АРАГОН е много прав -и творчество му е майката. Половината ми неща са плод на депресарските ми периоди и честно да ви кажа - най-си ги обичам. Значи от трета гледна точка депресиите могат и да са продуктивни. Тогава, мисля си, защо да ги лекуваме на всяка цена. Не знам, много объркано е всичко. Като депресията, например.