ЗАПОЧНАХ ДА ПАЛЯ ЗВЕЗДИТЕ

* * *

Започнах да паля звездите,

нощната стража ме арестува.

Хиляди звезди останаха незапалени.

* * *

Пръстта е рохкава

от гробове на мравки.

Малки погребани тайни.

Споделеното с пръстта

е част от тишината.

* * *

Колко е тъжно

едно самотно листо от роза.

Нежно е като болно дете.

За да го развесели,

Голямата мечка танцува тромаво

в северния прозорец.

* * *

Броя падащите звезди

и си припомням

         мъртвите си приятели.

Кой ли от тях се шегува така?

За да му отговоря,

захвърлям фаса си в мрака.

СТУД

Болката дълбае дупка за страха.

Духам в шепите на душата си.

Паяжините на тишината

са неизпратени покани за раздяла.

От нишките мълчание усуквам

въже за бъдещите си желания.

* * *

Примамена от светлината пеперуда

се блъска в електрическия глобус.

Търси изход.

А дъното на глобуса

със мъртви пеперуди е покрито.

* * *

Изгубих си очите

и само с пръстите си виждам

             няколко

от най-необходимите неща.

И за къртицата

небесната дъга не притежава стойност.