Ада - фантастична фантасмагорична ... фантазия

"Ада" е фантастична фантасмагорична техничарска програмистка кибернетична философска приключенска пародийна комична трагична любовна фантазия в 37 действия, посветена на Ада и на момичетата като нея.  На местафантазията е писана с мисъл за сценарий на филм, има много подробни описания на това кое какво е и как се извършват действията които се извършват, и "камерата" от време на време превключва рязко от едингерой към друг или се привлича от някоя подробност от "изображението";на други места пък се правят плавни тематични преходи между края на една глава и началото на следваща, отнасяща се за друго място от действието, също като между кадри на филм.

"Ада" (11.2003 - 1.2004) е след "Истината" и преди "Рая".

П.П. Многопоздрави, Снежна Кралице ТХ. ;-) //Май не я познавате//

 

        1.

    Отдясно на самотния черен плосък правоъгълник,изпъкващ върху безкрайната гладка сива еднообразна стена, висеше надпис:

    Надежда всяка мигом угасете!
    Душата от сега си прежалете!
    Във страшни мъки, живи,
    всеки ден ще мрете!

    Емил се усмихна на хитроумното стихче и след няколко секундизасмукване на подробности от провисналата дървена табела, направена отнещо странно, - като че ли от капак на ковчег за мъртъвци - вяло метнапогледа си към далечината на десния край на безкрайно дългата безкрайновисока преграда. Със зверска скорост от там се задаваше нещо, което занула време се превърна в гол мъж на метла; кръстът му бе опасан отколан, на който бяха окачени още метли.
- Най-хубавите метли, душа! Първо се опитват! - каза весело голият.
    Младежът не изглеждаше да е впечатлен от рекламата.
- Първо са опитва бе. Пробвай, душа!
    Емил продължаваше да се усмихва ехидно.
- Евтино ги давам. Не останаха. Айде че идва новата партида и
ще свършат!
    Да не би да бе попаднал в "Тъпизмия"?!
- Какво ме зяпаш бе, глупак! Глух ли си?
    Не беше глух; само внимателно изучаваше разликитемежду метлите, закачени на кръста, и тази между краката на голия.
- О, педалче си... С педалите сме във война - конкуренция... -неочаквано свърши необлеченият господин и се стрелна като фъртуна къмдругия край на безкрайната стена.
    "Четири метли на кръста, една под кръста; правоъгълник, табела,безкрайна стена; летящ гол мъж... Не може да няма някаква очевидназависимост?"
    Кой знае откъде изникна друг образ. Новият бе облечен с колан икесийка за жълтици, увиснала покрай него; беше застанал зад сергия,отрупана с мънички черни неща, по краищата на които имаше малко беличко.
- Е-е-е-дрички! Душа, ша купуваме ли?
    Емил направи физиономия с още по-учудено разтеглени устни.
- Първо се опитват! Т-о-о-о-плички!
    Той откри, че новодошлият е малко по-мургав от първия.
- Душичке, едрички... Първо се опитват! - изкусително запя божествено красива девойка, донесла сергия с черни неща като чичкото.
- Душа, остави я тая! По-евтино ги давам!
    Емил се зачуди дали не е попаднал в Нудизмия, след като се взря вмладата бяла хубава, необлечена, продавачка на печен слънчоглед, коятого зовеше отляво, докато мургавият гол чичко крещеше отдясно, а онзи сметлите вече не се виждаше в лявата далечина.
- При мен първо се опитва. Охоо, виждам, че ти вече си готов...
    Той в случая се готвеше да се захили, но се борешесъс смеховлечението си, защото се страхуваше да не прозвучи нетактично.
- Остави го ма! Тоя още като дойдох беше готов, а преди мен е минал само някакъв метач. Педал е! Остави го!
- Да бе, да. Виж го как ме изпива с поглед.
    Изкушението да се разсмее на глас ставаше все по-неудържимо, имладежът закрачи към голичката продавачка, увлечен от красивите йкафяви очи, които го привличаха като магнит.
- Не я слушай, душа! Ша те излъже!
    Емил опипа слънчогледа пред голичката - топличък беше - и разбра,че е слънчоглед само като се гледа отдалече, а иначе е като гума имирише отвратително. Продавачката изглеждаше привлекателно и от близо,но и влечението на момчето да се захили се усилваше.
    "Лесно е да се смееш, но има ли полза да обиждаш някого зарадиединия глупав безполезен смях?" - скара се съвестта му. Имаше нещонеобяснимо и тайнствено у продавачката, което накара Емил да сепочувства засрамен, че се изкушава да й се изсмее, и че се взира така внея. Това необяснимо нещо преобразува влечението към кикот в милдружелюбен съвет.
- Мисля, че си прекалила със силикона.
- Душа, казах ти ша та излъжи тая мръсница. Идвай при мене, евтино го давам!
    Необлечената се смути за секунда и се завъртя, за да покаже колко естроен гърбът й и колко са стегнати задните й части, и за да не се чувас кого си говори по незабележимия клетъчен телефон.
    Емил огледа, малко засрамено, и новите прелестни подробности,изложени зад сергията с гумени топчета, и с учудване отбеляза, чевсичко в красавицата без дрехи, с изключение на силикона, пасва напълнос личната му представа за идеално тяло на човешко същество от женскипол.

- Шефе, той излезе голям образ.
- Че е образ, образ е; но, според данните в регистъра, по големина трябва да е в нормата?
- Не съм сигурна за някои норми, щото като че ли беше готов още предида го изкуша да дойде с мен. И да знаеш как се е издул джоба...
- За какво се обаждаш?
- Нали ми заръча да сложа повечко силикон, че си падал по силиконовите неща.
- Е, направи ли го?
- Взех цяла сергия със силиконови топчета и... И знаеш ли какво ми каза?
- Какво?
- Че съм била прекалила със силикона! Представяш ли си?!
- Странно? В регистъра пише, че си пада по силиконовите технологии. Пада си и по мацки тъкмо като теб.
- Предполагам, обаче пише и че му е в нормата, а ако знаеш как му се е подул
джобът, - голичката продавачка се извърна през рамо, за да види далиджобът на Емил още е напомпан - няма да се съгласиш с тоя глупаврегистър.
- Регистърът досега никога не е лъгал.
    Мургавият продавач от съседната сергия не спираше да подвиква.
- Айде, първо са опитва! Душа, не остана. Идва новата партида!
    Не можеше да се отрече обаче, че той предлагаше съвсем истинскислънчоглед: добре опечен, все още топличък; доста едричък и серазтваряше с крехко притискане между пръстите. На сол беше идеален;направо да си ги оближеш!
- Хареса ти, а душа! Айде, първо се опитва!
    Семките изглеждаха вкусни, но Емил нямаше намерение да дава пари заслънчоглед, който после щеше да трябва и да чопли, да дъвче, да гълта;да се задавя от солта... На всичко отгоре щеше да трябва, първо, дабърка в якето си, че да види дали няма някой лев, или по-вероятносамотна стотинка, забравена по джобовете; да я вади, да види какво пишена нея...
- Чичо, откъде го берете слънчогледа в тая пуста сивота? - полюбопитства младежът.
- Не ме питай глупости, душа. Купувай дефицитната стока докато можеш!Супервкусен, супередър, на суперцена! Айде, че идва новата партида!

- Ада, най-добре махни силикона и го заговори по обикновения начин. Врегистъра пише, че коефициентът му на разбраност е като Еверест, но есклонен да се отказва от големи ползи поради незначителни недостатъци,които са в разрез с възвишените му идеали.
- Добре, добре. Дано регистърът е верен в тая точка... - Ада отновоусука вратлето си по посока на Емил, който проверяваше какво ечувството да решиш купчина топъл едър печен пресен слънчоглед с дветеси разтворени сръчни програмистки длани, докато гол мургав чичко поколан и кесия повтаря с вариации. - Топъл едър! Първо се опитва! Айдена баластрата! Душа, евтино го давам!
    На момчето бързо му омръзна да рови в черните зърна и, заразнообразие, хвърли поглед наляво от правоъгълника. И какво видя?!Видима възраст: като неговата. Ръст: над средния, но не и щъркелов.Размери: идеални. Съотношения: като по поръчка. Коси: като от коприна.Ръце: като правени от велик майстор ваятел. Лице: като на богиня. Очи:поглед, който убива. Бедра... за тях няма думи. И... и вече го няма тоясиликон!
    Майчице, тя е невероятна!
    Младежът разпиля слънчогледовите семена, останали от сресването накупчината, закрачи към лявата страна на правоъгълника и, със зяпналиуста, се вкамени, захласнат в мнимата продавачка.
- Така по-добре ли е?! - закачливо подхвърли красавицата.
- Поч...т-и-и... Ако беше облечена, в тези обстоятелства би биласъвършена. Знам, сигурно звучи странно, но не ми е до нудизъм точно туки сега. Имам нужда някой първо да ме осветли за някои по-страннинеща... Както се казва - първо работата... Не бих те притеснявал, акоонзи чичко беше с всичкия си...
- Ти се казваше?... - "Емил" - прошепна на хубавицата шефът й, защотобе забравил, че тя знаеше името на младежа. Ада съвсем не беше вчерашнаи желаеше да спести поне една странност от слуха на странника.
- Емил.
- А аз съм... Ана. Приятно ми е.
- И на мен...
- Ще си сложа дрехи, но моля те да се обърнеш, защото се срамувам.
- Щом искаш... - Емил се обърна.
- Казах ти, че шта излъже! Купувай от мене! Евтино го давам!
- Готово.
    С дрехи мацката оставаше толкова готина, колкото ибез. Даже стана по-готина, ако светналите очички на Емил означавахатова.
- Ще ми обясниш ли къде се намираме?
- Може ли първо да... да... Ами... Може ли да...  да докосна това вджоба ти?... - девойката се изчерви и погледна към земята, която беше седин оттенък по светла от сивото на безкрайната стена на която беначертан правоъгълникът, отдясно на който висеше табелата със странниянадпис, пред който стърчеше мургавият чичка, който напяваше.
- Е-е-е-е-дрички! На суперцени!
- Разбира се. Да го извадя ли? - попита младежът.
- Ами... Ако... ако... Много ще се рад... ако... Ако искаш... Ако искаш го извади. - още по-доматено красива стана Ана.
- Не се притеснявай де. Ще го извадя, какво толкова. Само един...
    Емил промуши с мъка дланта си в тесния десен джоб на изхабените, относене, дънки и, след като добре опипа съдържащото се в него, измъкналюбимия си електронен часовник: с хронометър, аларма, антишок,антиужас, мултифукционален, супермодерен, най-новата хипердума накитайската Силициева низина, т.е. "Ксин Джя 661".
    Както често се случваше с ултракачествените часовници, учили в единклас с този, още в ранна детска възраст едната от верижките му се беоткачила. Оттогава супермодерното електронно чудо на техниката трябвашеда седи по джобовете на своя притежател.
- ...часовник. Последната сричка на Силициевата низина: "Ксин Джя 661"- избързва само с една секунда на ден. Как го намираш? - изстрелямомчето.
- Ами... А... Харесва... Ами... Да... Приятен е. - с нелекоразочарование в звънкия гласец, отвърна девойката. - "Ах, силиций било,Ада! Или... Ана?"
- Душа, защо и ти я лъжеш! Първо се опипва!
    Нещо още издуваше дясното джобче на момчето.
- Би ли го подържала?
- Доб...ре...
    Емил хубаво обара джоба и околността му и, с немалко усилия, успяда изтъркули из дълбините на дънките си черен цилиндър със залепенобяло листче с надпис.

"2003-11, 11-22/11 2003"

    Докато той измушваше кутийката, девойката успя тайно да си поприказва с шефа.
- Знаех си, че е силиций, но защо ли ти се вързах...
- Защо се нарече Ана?
- Много ще му дойде, ако научи, че името ми е Ада.
- Разбирам... Много си умничка... Но защо точно Ана? Защо не... Мария?
- Защото... Защото... Абе това беше първото, което ми дойде на ум.Всъщност беше второто... Първото беше Мила. Сещаш ли се как ми хрумна?
- Не. Все ед...
- Ти ми каза, че той се казва "Емил" (аз си го знаех, всъщност); махнахпървата гласна и прибавих "а" за женски род накрая. Но си мисля, четочно пред Емил щеше да звучи много нагласено, ако се бях нарекла Мила.Не мислиш ли?
- Не знам. Името ти едва ли би имало кой знае какво значение точно пред него.
- Сигурно, но не съм сигурна, когато се отнася за краен случай катотози. Бях забравила, че името ми, дявол да го вземе, съвпада с това натоя шибан ад...
- Спокойно, Ада..., т.е. Ана. На Емил май много му харесва.


- Негативче. Би ли го взела?
    Младежът порови още малко в джобчето си; този път измушисупермодерна китайска лазерна показалка с ключодържател; при вида й Анапочувства, горе-долу, същата тръпка, както в мига когато той се съгласида извади каквото има в джоба си.
    На мига лъчът взе да сочи към първото "Н" на табелката и къммалкото други определени предмети в безкрайно еднообразната околност.
- Стига си я лъгал бе, душа! Първо се опипва!
    Ана се втренчи в предмета, който сръчните пръсти на заигралото семомче бяха обхванали с нежност; лъчът рисуваше по табелката и околочичкото със слънчогледа.
- Ей, не в очите! Първо се попитва!
- Ако ти харесва, давам ти го да си играеш! На мен сега не ми трябва. - предложи весело Емил.
- Благо...даря. - с треперещи от вълнение глас и ръка прие подаръкамомичето. Първата й работа - Ана я свърши толкова бързо, че остананезабелязана от Емил - бе да погледне лепенката с технически данни. Тегласяха: дължина на вълната 630-680 нанометра; мощност на лъча: до 5миливата; и завършваха с предупреждение: "Пазете зрението от попадениена пряко лъчение".
- Другите неща обаче ми трябват. - тоест тези в ръката на Ана заедно состаналото, което продължаваше да издува десния джоб на дънките.Девойката май че се интересуваше и от него, - ако да забиеш поглед внещо означава, че те интересува - но със силата на волята успя даотклони прекрасните си очи към правоъгълника и сергията на чичкото.
- Хубавице, първо се опипва! - посъветва я той.
- А сега ще ми обясниш ли къде се намираме?
- Ще се опитам... Откъде да започна?
- Язък, души, идва новата партида. Който се колебае на евтиното, сеохарчва на скъпото. - мъдро се провикна чалнатият продавач и с високаскорост отлетя, заедно със сергията си, надясно от черния правоъгълник.
- Защо всички са... толкова голи? - бе първият въпрос на Емил.
- Защото... Ами... Защото между тоя и оня свят не може да се мине с дрехи.
- Оня?! Не се ли намираме на тоя свят?
- На тоя сме, но, от гледна точка на оня, сме в оня.
- Кой е оня свят?
- Твоят. Там, където си роден и са произведени вещите в джобовете ти.
- Значи... Значи съм мъртъв?! - ококори се Емил.
- Не съвсем. Както виждаш, ти не си гол...
- А колко съм мъртъв?
    "Ана, трябва да отклониш разговора. Не е време за такива въпроси." - заръча шефът.
- Не си мъртъв!
- А защо тогава съм тук? "Момиче като теб... Ти..." - А ти, защо си тук? Ти мъртва ли си!?
- Ще ти обясня по-късно. - спокойно отговори Ана.
    Погледът й бе достатъчно силен, за да убеди младежа да не настоява.
- Онези мъже мъртви ли са?
- Кои? Аха. И те не са мъртви.
- Защо тогава са голи?
- Защото... Защото са безсрамници.
    Душа не даде на Емил да пита защо и тя беше гола на първата им среща. Със сигурност не защото е безсрамница!
- Да не би да се играе мач наблизо?
- Мач?... Защо?
- Голият слънчогледаджия... - неопределено проточи Емил, докаторазфокусира погледа си; тя зърна, че контурите на черния правоъглник састанали малко по-плътни. - А онзи с метлите познаваш ли го? - продължимомчето.
- Кой? Ще ти обясня всичко по-късно. Сега трябва да тръгваме.
- Къде?
    Емил учудено последва посоката, в която сочеха очите й и откри, чеводи до правоъгълника в безкрайната стена; и той забеляза, чеочертанията му изглеждат значително по-дебели отколкото преди малко.
- Това е входът; скоро ще се отвори. Трябва да минем през него.
- Входът към какво?!
- Не се страхувай. Ще разбереш след малко. Сега се дръж здраво за мен.
    "Време е. Вратата скоро ще се изчертае." - подкани ги и шефът.
- Този правоъгълник ли е входът?
- Да. Вратата към Ада.
    Появи се мъничък зародиш на дръжката.
- Ада! Значи, все пак, съм мъртъв!? - изненада се Емил.
- Вярвай ми, за Бога! Не си мъртъв. Тук не е адът, а Ада.
- Каква е разликата?! - опули се, от недоумение, младежът.
- Адът е за мъртви хора, а Ада е за такива като теб. - обясни девойката, и допълни наум - "...и мен...".
- О, Свещени сметачи!... Сега ми става ясно! Ада - прочутият език запрограмиране, който така и не научих, тъй като предпочитах начини заизразяване с по-малко задръжки. Понеже не съм спазвал заповедите заморално обектноориентирано програмиране, ще горя на кладите на Ада!?
    В правоъгълника изскочиха плоски наченки на хватката на дръжката.
"Не, не, не! Не толкова бързо! Обясни му, че ад означава реклама!" -развика се шефът в ухото й. "Знам, знам, знам!" - помисли си девойката.

- Имай ми доверие. Ада е ад за реклами, не за такива като на...; катотеб. - "На английски." - "Ад" значи "реклама" на английски.
- А, д-а-а-а-а.... - въздъхна Емил.
    Разясненията помогнаха на огромния тежък камък да се изтърколи от сърцето на момчето.
- Съкратено от "адвъртайзинг"? - попита той.
- Точно така. Сега нека побързаме, защото дръжката почти се е появила и трябва да я дръпнем, преди да е изчезнала отново.

    Двете млади същества прекрачиха прага на "Ада" с преплетени пръсти.