АШИЦИ-Игри от детството

АШИЦИ

Някъде тази игра я наричат "кокълчета". Има сведения, че се е играла и през 18 век. Използват се кокълчета от крачета на агънца или ярета. Обикновенно четери броя. Вземат се в шепа, подхвърлят се нагоре, обръща се ръката обратно, с дланта надолу и леко разперени пръсти, за по-голяма площ, и се опитваме да задържим върху ръката си, колкото може по-вече кокалчета-ашици.Тези, които са паднали на земята или масата не се броят, а тези които са на ръката в зависимост от положението си се броят за 1, 2 и 3, а може 5, 10, 15 в според уговорката. Кокалчета имат само три стабилни положения. Най-стабилно или най-често заемано положение, след свободно падане е да легне на тази плоска страна, на която средата е вдлъбната, а най-рядко, на тясната си по-дълга страна. Както всички игри и тази има разновидности. Кокалчетата може да бъдат боядисани в различни цветове, а от там се определят и различни стойности. Може да се играе върху маса, плот, като се подхвърлят с ръка и падат на масата. Някъде играят с друг брои кокалчета. Понеже от възраста на животното зависи големината на кокалчетата, всеки си събира и си играе със своите, като си мисли че са най-малките, а можеби е свикнал със своите.

Сами се досещате, кой е победител в играта.                           Шогунче, най после изпълних обещанието си от преди 2 и кусур години. Тази игра е много стара и за това има много версии.

    Галя, във всяка игра се крие хазарта ,а в много от тях -физическа опасност. Така или иначе такива ни бяха игрите.