АВТОГРАФИ?
Седиме си с един приятел (моя най-добър приятел) в "Кривото".
Хапваме,пийваме и както си говориме задушевно,той ми казва,че на една от масите зад мен,седи Иван Радоев,актьор от театъра на Армията,на който и двамата сме фенове,гледали сме почти всички постановки и...естествено в главата ми се завъртя мисълта,че искам да отида да го поздравя,а защо не и да му поискам автограф?
Не!Не!Не!Полудях ли?Какво щеше да си помисли човекът-луда фенка,сигурно ще ме сваля...
Приятелят ми,сякаш прочел мислите ми,попита дали имам химикалка.
Много благородно от негова страна,той да поиска автограф!Но не!
В момента,в който химикалката плясна на масата,с бърз жест пича си свали бежовата си тениска,връчи ми я и рече:
-На теб се пада честта да поискаш автографи,защото,нали разбираш,
не мога да се появя в този вид.
Може би толкова ми трябваше-грабнах химикалката,тениската и с няколко крачки се озовах пред Иван Радоев,който похапваше сладко(мисля,че беше пица),в компанията на една дама.Много естествено се извиних,че прекъсвам вечерята му,но понеже аз и приятелят ми сме големи негови фенове,бихме искали да ни даде автограф,на ето тази тениска-и разпънах тениската демонстративно на масата.Човекът видимо се позадави,а аз продължих с ентусиазма,показвайки приятеля си,седящ гол до кръста пред една бира през една маса от нас.
Слава богу преглътна най-после,ухили се притеснено и започна да пише,но в този момент осъзнах,че тениската не може да се раздели на две и заявих,че искам отделен автограф.Е,този път шокът беше повече от голям и човекът гледайки ме с видимо любопитство,с някаква ехидна усмивка заяви:
-Само не ми казвай,че и ти ще се събличаш?!!!
Хахаха...Имаше късмет,защото блузата ми беше черна.
Знам,че автографите нямат значение.Значение има само това,което се случи-ние се смяхме,те се смяха и в съзнанието ни ще остане споменът от нещо приятно,което винаги ще ни кара да се усмихваме.Щастлива съм,защото успях да разсмея един човек,който многократно ме е разсмивал на представленията си.
Хора,може да ви звучи като реклама,но не е,защото тези хора нямат нужда от реклама.И все пак,посетете постановките на ТБА,
защото всички актьори там са невероятни.Лошото единствено е,че ще ви заболи корема от смях!!!!Няма лошо...
Хапваме,пийваме и както си говориме задушевно,той ми казва,че на една от масите зад мен,седи Иван Радоев,актьор от театъра на Армията,на който и двамата сме фенове,гледали сме почти всички постановки и...естествено в главата ми се завъртя мисълта,че искам да отида да го поздравя,а защо не и да му поискам автограф?
Не!Не!Не!Полудях ли?Какво щеше да си помисли човекът-луда фенка,сигурно ще ме сваля...
Приятелят ми,сякаш прочел мислите ми,попита дали имам химикалка.
Много благородно от негова страна,той да поиска автограф!Но не!
В момента,в който химикалката плясна на масата,с бърз жест пича си свали бежовата си тениска,връчи ми я и рече:
-На теб се пада честта да поискаш автографи,защото,нали разбираш,
не мога да се появя в този вид.
Може би толкова ми трябваше-грабнах химикалката,тениската и с няколко крачки се озовах пред Иван Радоев,който похапваше сладко(мисля,че беше пица),в компанията на една дама.Много естествено се извиних,че прекъсвам вечерята му,но понеже аз и приятелят ми сме големи негови фенове,бихме искали да ни даде автограф,на ето тази тениска-и разпънах тениската демонстративно на масата.Човекът видимо се позадави,а аз продължих с ентусиазма,показвайки приятеля си,седящ гол до кръста пред една бира през една маса от нас.
Слава богу преглътна най-после,ухили се притеснено и започна да пише,но в този момент осъзнах,че тениската не може да се раздели на две и заявих,че искам отделен автограф.Е,този път шокът беше повече от голям и човекът гледайки ме с видимо любопитство,с някаква ехидна усмивка заяви:
-Само не ми казвай,че и ти ще се събличаш?!!!
Хахаха...Имаше късмет,защото блузата ми беше черна.
Знам,че автографите нямат значение.Значение има само това,което се случи-ние се смяхме,те се смяха и в съзнанието ни ще остане споменът от нещо приятно,което винаги ще ни кара да се усмихваме.Щастлива съм,защото успях да разсмея един човек,който многократно ме е разсмивал на представленията си.
Хора,може да ви звучи като реклама,но не е,защото тези хора нямат нужда от реклама.И все пак,посетете постановките на ТБА,
защото всички актьори там са невероятни.Лошото единствено е,че ще ви заболи корема от смях!!!!Няма лошо...
Поздравления и лека (незлоблива) завист за автографа!
От малка обожавам Ивайло Христов като мъж, човек и актьор и го гледам винаги и с удоволствие където и каквото и да играе.
Като бях на 15 с тогавашната ми най-добра приятелка отидохме да го гледаме в постановката "Кастинг", на която той беше и режисьор. Няма да описвам колко великолепно беше, участваха Дони, Нети, Марги Хранова, смяхме се и се забавлявахме безкрайно много. Накрая, екзалтирани и решени да си вземем автографи, с приятелката ми отскочихме до близкия пазар и взехме по един букет. Качвайки се нагоре към гримьорните, стомахът ми се беше свил на топка, а сърцето ми щеше да изскочи. Като се качихме горе, там бяха Нети и Ивайло, та Деси поднесе нейния букет на Нети, а аз естествено се озовах очи в очи с него..
После Деси ми каза,че съм звучала адски смешно, като някое лудо влюбено хлапе... Това ме нарани малко, но не съжалявам,че тогава говорих с него :) Реално не си взехме автографи тогава, но това няма значение :) Бях адски щастлива от срещата като цяло.
Аз съвсем скоро се сдобих с автограф от един монах от Шаолин (поставен любезно върху билет)! Те нали гостуваха за седмицата на китайската култура. Много му се радвам!