А вече ухае на пролет!...
Вчера бях много щастлива, затова София и днес ми се вижда симпатична. Не успяхме да идем точно в Лапландия, но и едно селце недалеч от столицата свърши работа. Времето беше приказно! Топличко и със слънчеви лъчи из въздуха. Тичах радостна само по пуловер и нищо не ми тежеше - никакъв ВИАС, студентско безпаричие, птичи грип или че трябва да ходя на зъболекар. Водех ожесточени битки със снежни топки. Изсипаха ми доста сняг в пространството между гърба и гореспоменатия пуловер, но аз се смеех, много се смеех.. Радвах се на мечите стъпчици, дето оставят подметките ми в снега. На бялото мокро нещо наоколо. На котарака, който се припичаше на съседния зид. На планината. На керемидите. Най-сетне построих снежния човек, за когото мечтаех отдавна. Стана особено красив, нищо че приятелят ми заяви, че имал котешка физиономия. Величествен и горд беше тоя Снежко!
Показаха ми две срамежливи кокичета, напомнящи за пролет. Слушах ударите от цепенето на дърва и се чувствах безкрайно свободна. Стоплих измръзналите си ръце край огъня и разбрах, че съм щастлива. Нищо, нищо по-хубаво няма от къща без телевизор в селище без светофар :)
Харесвам зимата, зашото ни напомня за това колко обичаме лятото, топлината и слънцето.
За съжаление хората, които живеят в малкото селце без светофар и нямат телевизор, страдат от тази липса и си мислят, че животът им е скучен. Може би трябва да обичаме градския си живот, защото ни помага да оценим тези приказни моменти на спокойствие и безгрижие.
Момо, сега се зачетох... Аз самият живея в село без светофар в къща без телевизор.
Да де, идилията не е съвсем пълна - телевизор все пак имам, нищо, че дори не го знам къде точно се намира, а селото е твърде близко до града с твърде много светофари. И обгазяване, за подарък тази вечер.
И все пак ... нещо ми подсказва, че в такъв момент, дали ще си на палатка или в изискан хотел - пак ще ти е хубаво :)
"къща без телевизор в селище без светофар" - звучи страхотно, напълно те разбирам и е много хубаво, че като си писала това си успяла да предадеш и на нас част от това щастие.
По-рано днес четох поста ти и понеже се излежавам цял ден както обикновено след изпитен ден и се зарадвах на това, което си писала, но някак си не можах да си го представя... После излязох преди малко да изведа кучето и още на входа, макар че е още студено, ме лъхна един особен аромат ... на пролет!!!
Направо щях да се побъркам от радост - не знам от какво се получава, не знам дори какво асоциирам реално с аромата на пролет, но е нещо много специфично, нежно и свежо - може би е свързано със сравнително топлия вятър, който духаше, но много ме развесели и вече наистина пролетното настроение, обхванало блога, ме запали и мен. Почнах да си мечтая за хубави прохладни и ароматни вечерни разходки, за повече слънчице и някакъв вид ваканция (още не мога да измисля къде точно да я вмъкна, но почна да се визуализира в съзнанието ми).
Е, естествено чакам с нетърпение хубав сняг и някой друг свободен ден за ски, но това не ми попречи да си помечтая и да се усмихвам малко повече тази вечер
10х